Отношенията между Испания и Израел в началото на тази седмица преминаха на ново ниво на ескалация, след като Мадрид обяви пакет от 8 мерки заради войната в Ивицата Газа.
През последните месеци коалиционното правителство на премиера Педро Санчес активизира изключително много своята дипломация по отношение на кризата в Близкия Изток и по специално зае особено остра позиция срещу действията на Израел.
"Испанското правителство смята, че защитата на страната е едно, а бомбардирането на болници и подлагането на невинни деца на глад е съвсем друго", каза Санчес в понеделник, цитирайки данни за 63 000 загинали, 159 000 ранени и близо два милиона разселени, половината от които непълнолетни.
Ето кои са мерките, които ще приложи Мадрид:
- Налагане на оръжейно ембарго върху търговията с Израел. По неофициални информации Испания ще прекрати договор на стойност 700 милиона евро за закупуване на ракетни системи;
- Забрана за транзитиране през испанските пристанища на кораби, превозващи гориво за израелските въоръжени сили;
- Затваряне на въздушното пространство за самолети, превозващи военни материали за Израел;
- Забрана за влизането на испанска територия за "всички лица, пряко замесени в геноцид, нарушения на правата на човека и военни престъпления в Газа";
- Забрана за търговия с израелски селища на Западния бряг;
- Ограничаване до абсолютния минимум на консулските услуги за испански граждани, пребиваващи в незаконни израелски селища;
- Засилване на подкрепата за Палестинската автономия чрез увеличаване на испанските войски в мисията на Европейския съюз за гранична помощ в Рафах;
- Предоставяне на допълнителни 10 милиона евро за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци и увеличаване на общата хуманитарна помощ до 150 милиона евро за 2026 г.
Премиерът Санчез дори призова за изключването на Израел от международни спортни състезания, така както бе направено с Русия заради агресията в Украйна.
"Спортните организации трябва да обмислят дали е етично израелски спортисти да продължават да участва в международни състезания. Защо да гоним Русия след нахлуването в Украйна, а да не изгоним Израел след нахлуването в Газа?", попита Санчес. "Докато варварството не приключи, нито Русия, нито Израел не трябва да участват в международни състезания."
Изказването му дойде ден, след като последният етап на колоездачната обиколка на Испания бе отменен заради мащабни пропалестински демонстрации в центъра на Мадрид, при които след сблъсъци с властите бяха арестувани няколко десетки души.
Преди това от правителството в Мадрид поискаха израелският отбор Israel Premier Tech да се оттегли от състезанието, което от колоездачна надпревара се превърна в дипломатическо бойно поле.
Израелският външен министър Гидеон Саар не остана длъжен и от профила си в X нарече Санчес "антисемит и лъжец".
"Израел ли нахлу в Газа на 7 октомври, или терористичната организация Хамас нахлу в Израел и извърши най-ужасяващото клане срещу евреите след Холокоста? Санчес и неговото комунистическо правителство са антисемити и врагове на истината", заяви Саар.
Отношенията между Израел и Испания започнаха да се влошават с началото на войната в края на 2023 г., когато Санчес изрази загриженост относно смъртните случаи сред цивилните в Газа, а някои членове на тогавашното му правителство призоваха за прекъсване на дипломатическите отношения.
Миналата година пък Испания се присъедини към Норвегия и Ирландия в признаването на палестинска държава.
На пръв поглед действията на правителството на Санчес изглеждат необичайно активни за страна, която през последните десетилетия е изразявала по-директна външнополитическа активност най-вече спрямо Латинска Америка и на ниво Европейски съюз.
Всъщност обаче Испания има далеч по-дълга и противоречива история на взаимоотношения с еврейския народ, която датира още от появата на съвременната испанска държава през 1492 г. Тогава, с едно от първите си действия като обединени монарси, Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска издават Алхамбрийския декрет, с който на евреите се предоставя правото на избор да останат да живеят там, но да приемат християнството, или да напуснат завинаги.
В резултат около 200 000 души приемат християнството, но впоследствие продължават да са репресирани от Инквизицията. Между 40 000 и 100 000 пък се разпръскват из Средиземноморието, като повечето от тях намират убежище в Османската империя.
Всъщност огромна част от българските евреи се заселва по нашите земи именно по това време.
Формално Алхамбрийския декрет действа чак до 1968 г., а едва преди десетилетие испанското правителство приема закон за даване на двойно гражданство на потомците на сафардски евреи - тези с произход от Иберийския полуостров, които се явяват една от трите главни етнически групи в еврейската общност заедно с ашкенази и мизрахи.
Не е странно, че Испания има отношение към войната в Ивицата Газа, и по друга линия. Управляващата Социалистическа партия на Педро Санчес е в коалиция с движението Sumar, което представлява изключително широк съюз от леви и крайнолеви партии.
Най-влиятелното обединение в рамките на Sumar е "Обединената левица", която от своя страна включва Комунистическата партия, Марксистки съюз и още няколко подобни формации.
Правителството на малцинството пък се подкрепя в парламента от крайнолявата Подемос, както и от регионалните баски и каталунски партии със сепаратистки наклон.
В исторически план всички тези организации винаги са имали силна идеологическа връзка с борбите за деколонизация по света и оттам - с палестинската национална кауза. На този фон е повече от логично, че социалистите, крайнолевите и сепаратистите около Санчес искат да вземат активна позиция по отношение на случващото се в Газа.
В Книгата на пророк Авдий от Стария завед се споменава "Сефарад" - мястото за изгнание на евреите от Йерусалим. Това е и името, което евреите, някога са дали на Иберийския полуостров.
Сега същият този Сефарад иска да играе роля в прекратяването на един от най-старите териториални конфликти в света.
