Вечният Номер две - спокоен, уравновесен и най-вече - точно знаещ мястото си. За Дмитрий Медведев се казва, че е сред най-верните хора на президента Владимир Путин, като именно на него се падна да го смени на президентския пост за онези 4 години, през които Путин не можеше по закон да оглавява държавата.
С наближаващия край на вече общо четвъртия президентски мандат на всесилния властелин на Кремъл, все по-мрачни облаци се събират над главата на Медведев.
Конгресът на партията "Единна Русия" не просто доказа това, но и се яви като открит шамар в лицето на човека, който беше президент и премиер, а сега - все по-протоколен лидер на най-голямата руска партия.
Пищното мероприятие се проведе на 19 юни, като неговата основна цел беше една - да се представи стратегията на "Единна Русия" за предстоящите избори за Държавната дума на 19 септември.
Сега едно е ясно - листата с депутати на партията няма да бъде водена от очевидния човек за целта - Дмитрий Медеведв. Вместо това той беше публично маргинализиран от президента и изместен от основния си противник във властта.
Самата избирателна система на Русия е от смесен тип - половината от общо 450 депутати в Долната камара на Думата се избират на мажоритарен принцип, разделени на 225 едномандатни избирателни региона в цялата страна. Останалите 225 депутати обаче се избират по пропорционален принцип, наредени в една обща национална листа.
Това кой ще е водач на партийната листа и кои ще са в челната петорка след него дава сериозен сигнал за цялостните намерения на партията. А когато става въпрос за "Единна Русия", дава и много повече информация за подводните течения, които се случват по върховете на управлението на страната.
Затова и когато президентът Владимир Путин обяви петимата водачи на федералната партийна листа, ударът за Дмитрий Медведев, неговият верен №2, беше толкова звучен и силен.
Той не просто няма да води листата, каквито бяха очакванията на мнозина - бившият премиер дори не попада сред първите пет имена.
Вместо това начело е поставен военният министър Сергей Шойгу, сочен от мнозина експерти за водач на друго от лобитата в Кремъл, това на по-войнствено и радикално настроените олигарси, борещи се за вниманието на президента.
Според разследващия сайт "Медуза", позовавайки се на свои източници в "Единна Русия", Медведев е научил, че името му няма да е част от изборната листа едва два-три дни преди самия конгрес, въпреки че по време на мероприятието Путин заяви, че решението за подредбата е било взето заедно с партийния лидер.
Нещо повече - в седмиците преди това основните източници на сайта, както и на други медии, включително близкия до управляващата партия бизнес вестник "Комерсант", дават идентични сигнали - "няма как Медведев да не е начело на листата".
Вместо това обаче той е изтикан настрани, а името му липсва от списъка с основните водачи. Там, освен Шойгу, попадат още външният министър Сергей Лавров, главният лекар на основната болница, поела натоварването на коронавирус епидемията в Москва - Денис Проценко, комисарят по правата на децата Анна Кузнецова и ръководителят на фонда "Талант и успех" Елена Шмелева.
Сигналът, че Медведев е изоставен и изхвърлен идва и от това, че въпреки че той е партийният лидер, а Путин да заявява, че заедно с него е обсъждал кои да са водачите на листата, президентът сам обяви имената им.
Държавният глава спокойно можеше да позволи на своя №2 да запази поне част от достойнството си, като му позволи той да обяви въпросния "общ избор" на кандидатите за депутати, но това не се случи. Вместо това на Медведев беше отнет и последния инструмент, с който да защити публично своята роля във властта.
Според експертите основната причина за това е откровено ниската популярност на Медведев - едва 23% одобрение и 66% неодобрение според последните социологически данни. През годините той беше представен като фактора за доста от непопулярните решения на правителството, включително и увеличаването на пенсионната възраст. Всичко това се натрупа с времето и първо му коства премиерския пост, а сега и очевидно - захвата върху партията.
Защото каквото и да говорим, без водещото си място в парламента, ролята на Медведев като партиен лидер ще става все по-формална.
Очевидно е, че в плановете на президента Путин няма особено място за дискредитиран с времето партиен апаратчик, срещу когото открай време се води активна кампания от други кръгове в партията. Медведев е "износен" кадър, който видимо трябва да бъде издърпан назад.
Президентът държи на това "Единна Русия" да запази конституционното си мнозинство в Държавната Дума, а на фона на слабите рейтинги се изискват нови лица (извън всички онези ходове, които да отстранят всяка по-сериозна опозиция от пътя, каквито вече видяхме да влизат в сила).
Затова и на избирателите се представя "обновена" версия на "Единна Русия". Все пак във водещата петорка на партията за изборите има само един партиен кандидат - Шойгу. От останалите Лавров е министър, но другите три лица - Проценко, Кузнецова и Шмелева са нови за властта. Нещо повече - Проценко само дни преди партийния конгрес обясняваше, че няма никакви намерения да се кандидатира, а Шмелева призна, че ѝ е било предложено мястото в листата в самото начало на форума.
И при двамата обаче един е общият фактор - личната молба на президента, както и обяснението, че в Думата ще могат на федерално ниво да защитават принципите си и идеите си за развитието на Русия.
Така че тяхната новост е само в плюс, когато популярността на правителството и на президента не е на обичайното си ниво.
Нещо повече - тази челна петорка носи със себе си "правилната" символика и идеология със себе си.
На първо място е военният министър Шойгу с посланието за мощта на руската Армия, войниците, ветераните и идеята за националната сигурност като цяло в тези смутни за Русия времена. Следва външният министър Лавров, който е ключово лице в противопоставянето на Запада и на опитите Русия да бъде "унижена" и "смачкана".
Проценко е човекът, натоварен с борбата с "невидимия враг" - коронавируса. Кузнецова пък е онази многодетна майка, защитаваща изконните традиционни, християнски ценности, докато Шмелева е човекът, развиващ образованието и гражданското общество така, както си го представя Кремъл.
Това широко послание се вписва перфектно в цялостната политика на руската власт от последните години - армия, горещ патриотизъм, противопоставяне на западния либерализъм и акцент върху православните традиционни ценности.
Медведев въобще не се вписва в тази рамка. Сочен за "технократа" в Кремъл, той е изхабен партиен апаратчик, представляващ кръгове от интереси, които са далеч по-умерени и меки в исканията си за партньорство със Запада, вместо сегашното остро противопоставяне.
Разбира се, не само бившият премиер липсва от листите. Местата си там не намериха множество могъщи местни лидери като губернаторите на Санкт Петербург Александър Беглов, на Краснодарския край Вениамин Кондратьев, на Тулска област Алексей Дюмин и на Ярославска област Дмитрий Миронов (последните двама от които са бивши охранители на Путин).
Така че можем да кажем, че промяната в партията не засяга само един човек. И все пак - това е основният знак.
Факт е, че Медведев продължава да бъде сред хората от най-приближения кръг на президента Путин, негов верен съветник и човек за трудни задачи, но въпреки това новата му роля в цялата система ще е далеч по-маргинализирана и вероятно - доста по-далеч от очите на публиката.
В новата ситуация след промяната на Конституцията на Русия Владимир Путин може спокойно да се кандидатира и да спечели отново президентския пост през 2024 г. Този път няма да му е необходим толкова човек с ограничени амбиции и неограничена вярност, който да му пази мястото топло. А каквото и да говорим, именно това беше силата на нарочения "технократ" в кръга около държавния глава.
Големият въпрос е какво ще означава това за кръга от интереси, които Медведев представляваше в близкото обкръжение на Путин.
Не е тайна, че в Кремъл има тиха борба за интереси между олигарси, които искат възможно най-пряк досег с президента. А крилото на бившия премиер беше сочено за това с по-умерените и по-дипломатичните възгледи.
В един момент, в който Русия и Запада влизат във все по-жестоко противопоставяне, това може да се изтълкува като тактически избор, като знак, че Русия ще предпочете да дава отпор, вместо да търси диалог.
Едно е сигурно обаче, освен ако не се случи някакво политическо чудо, звездата на човека, за когото се твърдеше, че е може би единственият приятел на Владимир Путин, малко по малко ще продължава да залязва.
