Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Споразумението за "Северен поток 2": Предадоха ли Украйна Меркел и Байдън

Договорката за спорния газопровод е неясна и неангажираща Снимка: Getty Images
Договорката за спорния газопровод е неясна и неангажираща

С влизането си в Белия дом новият президент Джо Байдън се зарече да обнови отношенията на САЩ с Европа и останалите си съюзници, които в немалка степен бяха увредени от предишната администрация на Доналд Тръмп.

В този смисъл Байдън многократно препотвърди ангажиментите на Вашингтон по време на срещите на страните от Г-7 и НАТО и не пропусна нито една възможност да повтори, че "Америка се завърна" на световната сцена и е готова да се включи отново в борбата с проблеми като климатичните промени и киберсигурността.

Едновременно с това лидерът на Белия дом се видя очи в очи със своя руски колега Владимир Путин, като срещата, макар и доста хладна, все пак даде началото на диалог по отношение на стратегически въпроси за двете страни.

Така, като продукт от тези два момента- ангажиментите към Европа и диалога с Русия - може да се разгледа и постигането на окончателно споразумение за спорния енергиен проект "Северен поток 2", което бе обявено след среща между Байдън и немския канцлер Ангела Меркел.

Това се случи само преди няколко дни и реално представлява рязък завой в досегашната американска политика спрямо газопровода.

Още по времето на Тръмп бяха наложени санкции срещу него, а впоследствие Байдън първоначално ги продължи, но месеци по-късно Белият дом освободи от санкции компанията, която отговаря за завършването на последния етап от проекта с аргумента, че мерките биха навредили на отношенията с Европа.

Именно отношенията с Европа са ключовият момент тук, тъй като в продължение на години проектът се ползва с подкрепата на едрия бизнес в Германия, от водещите партии, както и от човека, който наследи Меркел като лидер на най-голямата партия в страната и основен претендент за канцлерския пост - Армин Лашет. Даже социологическо проучване от май месец показва, че 75% от немците подкрепят идеята за "Северен поток 2", а само 17% са против нея.

Като цяло единствено Аналена Бербок, кандидат на Зелените за канцлерския пост в предстоящите наесен избори, е твърдо срещу "Северен поток 2" по чисто идеологически причини. Но дори тя да стане канцлер след Меркел, което е много малко вероятно, газопроводът вече ще бъде свършен факт, тъй като към момента е във финалната си фаза на строеж. 

В малко по-широк план изглежда, че дори Франция даде на заден ход, след като още през май външният министър Жан-Ив льо Дриан каза, че "немците сами трябва да вземат решение", а "Франция няма да се меси в енергийния избор на Германия".

Проблемът в случая е, че целият въпрос не засяга само и единствено Германия, а жестът на Байдън да подкрепи този "избор" на един партньор застрашава интересите на някои други не по-малко важни приятели на Вашингтон.

Цялата ситуация поставя в особено деликатна позиция Украйна, където винаги са разглеждали "Северен поток" като акт на съглашателство с Путин. От друга страна пък, във Варшава по исторически причини винаги изтръпват, когато Москва и Берлин постигнат споразумение по какъвто и да е въпрос. Неслучайно и бившият външен министър и настоящ евродепутат Радек Сикорски оприличава споразумението за газопровода с пакта "Молотов-Рибентроп".

Стигна се дотам, че Полша и Украйна да представят общо становище, в което изразяват притесненията си относно "Северен поток 2", привиждайки го като средство за дестабилизиране сигурността на Украйна и Централна Европа и най-вече като инструмент за всяване на разделение между страните в ЕС и НАТО.

Реално проектът ще предостави на Русия потенциална възможност да прекъсне напълно преноса на природен газ през украинска територия след 2024 г., когато изтича срокът на временното споразумение между Москва и Киев, постигнато през 2019 г. с посредничеството на Европейската комисия. По този начин Кремъл ще бъде в състояние да оказва натиск върху Киев във всеки един удобен момент, заплашвайки украинския бюджет, който в голяма степен разчита на приходите от транзитни такси.

Това разбира пълното спиране на транзита е най-крайният вариант, който се е случвал едва няколко пъти за 30 години, но нищо не пречи на Газпром всеки път да използва заплахата "Северен поток", когато предоговаря за таксите с Украйна.

От там нататък изглеждат съвсем логични притесненията, че администрацията на Байдън е готова да прави отстъпки на Германия за сметка на украинската сигурност.

Реално погледнато Германия и САЩ не могат да дадат абсолютно никакви гаранции, че Русия ще поддържа доставките през Украйна. На масата са заложени единствено необвързващи обещания за налагане на санкции, ако Путин реши наистина да използва газопровода като лост за оказване на натиск.

Все пак не бива да се забравя, че подписаният, включително и от Русия, Будапещки меморандум от 1994 г. гарантира териториалната цялост на Украйна в замяна на предаване на ядреното оръжие след края на Студената война.

Това не попречи на руските войници да окупират Крим, въпреки ясното осъзнаване на факта, че впоследствие ще бъдат наложени санкции. Така че остава доста съмнително доколко заплахата от нови рестрикции ще възпрепятства Русия да се възползва по некоректен начин от "Северен поток".

Освен това Вашингтон и Берлин по никакъв начин не дефинират как и при какви условия са готови по-точно да налагат санкции. Къде ще бъдат сега червените линии и какви санкции ще бъдат наложени? Не е много ясно все още.

Дори не се знае каква ще е и немската решителност в бъдеще. Меркел напуска поста си през септември, а следващият канцлер съвсем не е ясно дали ще има същата готовност да налага санкции, както се случваше от 2014 г. насам. Въпреки сегашните гаранции и обещания, в крайна сметка ще бъде много вероятно всяка една бъдеща криза да бъде оценявана на базата на моментна политическа ситуация във вътрешен и външен план, натиска от страна на немската индустрия, изпитваща остра нужда от гориво, както и на текущото състояние на енергийния пазар.

Единствената надежда остават евентуалните средства, които САЩ и Германия ще предоставят на Украйна за стимулиране на преход към зелени източници на енергия и обновяване на вече съществуващата инфраструктура.

В дългосрочен план това наистина би било полезно и може помогне на Украйна да се отърси от енергийната си зависимост спрямо Русия (особено ако заработят с пълна сила и проектите за терминали за внос на втечнен газ от инициативата "Три морета") и да укрепи националната си сигурност и икономиката.

Подобен сценарии обаче изглежда твърде далеч в бъдещето.

А дотогава и Германия, и Украйна ще останат силно уязвими и зависими от Русия в енергийно отношение, а от своя страна Байдън ще се опитва да угоди на всички съюзници, докато реално не помага на никой.

Поне в този случай.

Най-четените