От година и половина целият свят в вперил поглед във войната между Русия и Украйна и очаква някаква развръзка.
Но един друг военен конфликт отпреди повече от десетилетие бе сред първите сигнали за това какво ще се случи на 24 февруари 2022 г.
Този месец Грузия отбеляза точно 15 години от своята война с Русия, която е първата в Европа през 21-ви век.
Тя приключва само за няколко дни, но последствията все още оказват въздействие върху по-широката геополитическа среда.
Конфликтът има дълга история и се свързва най-вече с желанието на етническите групи на абхазци и осетинци да се отделят от Грузия.
Като отговор на курса към независимост, който поема Грузия в последните години на СССР, първо Абхазия, а малко след това и Южна Осетия, които до този момент са имали полуавтономен статут в рамките на Грузия, също обявяват своята независимост.
И в двата случая конфронтацията с Тбилиси води до краткотрайни военни конфликти, а Русия заема страната на сепаратистите, като в един момент Москва дори заплашва с намеса на военновъздушните си сили.
В следващите години се запазва паритет. Абхазия и Южна Осетия остават част от Грузия, но на територията на двете бунтовни области са разположени руски миротворци. С други думи - Тбилиси губи ефективен контрол върху 20% от територията си.
Ситуацията придобива нова динамика през 2004 г., когато властта е поета от прозападно настроения Михаил Саакашвили, който става президент вследствие на Революцията на розите от предишната година, свалила от власт управлението на Едуард Шеварнадзе.
Саакашвили прилага активна политика за прекъсване на руското влияние в Грузия, а това води до прогресивно повишаване на напрежението в двете сепаратистки области, където начело стоят проруски лидери.
Ескалацията достига връхна точка през лятото на 2008 г. Тогава след серия от експлозии, дребни провокации и престрелки между осетински сепаратисти и грузински военни, Саакашвили нарежда на армията да "възстанови конституционния ред" в Южна Осетия.
В продължение на една седмица се водят тежки сражения, като правителствените сили навлизат в регионалната столица Цхинвали. Тогава се намесва Русия.
В рамките на 5 дни руснаците установяват пълен контрол над Цхинвали, изтласкват напълно грузинците от Абхазия и Южна Осетия и до голяма степен унищожават грузинската военна инфраструктура чрез въздушни удари дълбоко в територията на страната.
Бомбардирани са и цивилни цели в столицата Тбилиси, както и градовете Зугдиди и Сенаки, а ключовото пристанище Поти и важният областен център Гори са окупирани.
Около 200 войници и поне 300 цивилни загиват в кратката война. Няколко десетки хиляди грузинци са принудени да избягат от двете области, а след края на войната на много от тях не им позволено да се завърнат в домовете си.
Южна Осетия и Абхазия окончателно се отцепват и обявяват независимост, която е призната от Москва и още едва няколко държави. В Грузия те са определени като "окупирани от Русия територии". САЩ, Европейският съюз и ООН също ги считат за част от Грузия.
През следващите години двете републики задълбочават своята икономическа и социална интеграция с Русия, но поне привидно запазват автономия.
Южна Осетия е далеч по-зависима, имайки предвид географското ѝ разположение и факта, че е затворена между Русия и Грузия. Друг фактор за близостта е и наличието на огромен брой осетинско малцинство в съседната руска република Северна Осетия-Алания.
Така че перспективата за присъединяване към Русия е постоянна и дори миналата година в Цхинвали бе предвидено да се състои именно такъв референдум в контекста на войната в Украйна и анексираните от Москва украински области Донецк и Луганск.
Той обаче бе отменен през лятото от новия президент Алан Гаглоев след очевидния провал на руската армия в първоначално зададената цел да свали правителството в Киев.
От своя страна Абхазия има една идея повече варианти, тъй като разполага с излаз на Черно море. Все пак и тя остава силно интегрирана към Русия, като и двете отцепнически републики използват руската рубла за своя валута.
Вече 15 години се водят спорове за това кой е отговорен за войната от 2008 г.
Основната причина за намесата на Русия е заповедта за атака на Саакашвили, която по неговите думи е издадена като превантивна мярка заради опасения, че на границата вече е имало струпани руски сили в готовност да настъпят към Цхинвали.
Година по-късно обаче доклад на Европейския съюз отхвърля тези твърдения.
"Мнението на разследващия комитет е, че Грузия е тази, която предизвика войната, когато атакува Цхинвали (в Южна Осетия) с тежка артилерия в нощта на 7 срещу 8 август 2008 г.", казва швейцарският дипломат Хайди Талявини, водещ разследването.
В доклада се казва още, че войната е последвала напрежение и провокации от страна на Русия, но "нито едно от обясненията на грузинските власти за осигуряване на някаква форма на правно оправдание за атаката не дава валидно обяснение."
Това предоставя достатъчно основания на Русия да отговори непропорционално и в нарушение на международното право, извършвайки военни престъпления, включително обстрел на цивилни цели и етнически прочиствания на грузински селища в Южна Осетия.
Не е много ясно какво точно е целял Саакашвили, но вероятно е подценил подкрепата, която е мислел, че ще получи от западните си съюзници, въпреки военните учения, които грузинската армия прави заедно със САЩ няколко седмици преди началото на войната.
През януари Грузия провежда референдум, на който 77% от гласувалите подкрепят идеята за присъединяване към НАТО, но на срещата на върха на Алианса през април така и не получава категоричен отговор за такава перспектива.
Войната се случва и в разгара на кандидат-президентската кампания в САЩ, а отиващата си администрация на Джордж Буш отказва призив на Саакашвили за доставки на антитанкови оръжия и друго оборудване.
В същото време френският президент Никола Саркози се явява директният посредник в мирните преговори в момент, когато Париж договаря с Русия сделка на стойност 1,3 милиарда евро за продажбата на два многофункционални десантни кораба от клас "Мистрал".
За съжаление това все още е периодът, когато Западът си мисли, че може да работи съвместно с управлението в Русия. В Кремъл току-що е влязъл Дмитрий Медведев, който към онзи момент е далеч от днешния си истеричен образ и изглежда като умерен политик с намерение за въвеждане на либерални реформи в политиката и икономиката.
Неслучайно едно от първите действия на администрацията на Барак Обама е да започне така наречен "рестарт" на отношенията с Русия, увековечен от една прословута снимка на Хилари Клинтън и Сергей Лавров, които заедно държат символичен червен бутон.
Европейските пазари пък по това време са залети от милиардите на руските олигарси, а надеждата е, че интегрирането на руския тежък капитал в световната икономика ще помогне за навлизането в обратна посока на добрите западни практики по отношение на бизнеса и политиката.
Нищо подобно, както видяхме през последните години.
Саакашвили не се ориентира добре в международната обстановка или просто се е подлъгал. Реакцията на Запада срещу войната е вяла и съответно последствията се оказват дълготрайни и катастрофални.
Сякаш в Москва виждат в това зелена светлина или едва ли не покана да се намесва директно в делата на своята "близка чужбина", защото отчитат действията на САЩ и Европа ако не за пълно игнориране, то поне за омаловажаване на агресията срещу Грузия.
Шест години по-късно подобен сценарии се повторя в Украйна, а миналата година ескалира в най-голямата война в осем десетилетия насам.
Инвазията в Грузия трябваше да бъде сигнал за събуждане на международната общност, че усилията на Запада за интеграция на Русия са провал.
