Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо коронавирусът подминава Африка

Здравната криза може да засегне леко Черния континент, но друга опасност там е по-сериозна Снимка: Getty Images
Здравната криза може да засегне леко Черния континент, но друга опасност там е по-сериозна

Внимавайте за втората вълна! Докато блокадите и извънредните положения в Европа около коронавируса малко по малко се вдигат, над континента продължава да тегне неприятното усещане, че заразата може да се върне, заедно с всичките ѝ прилежащи антиепидемични мерки, ако не внимаваме много.

Затова и миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен обяви отпускането на фонд от 15 милиарда евро за подпомагане на бедните държави в борбата им срещу COVID-19. В по-голямата си част тези пари са фокусирани върху страните от Африка.

И наистина, освен раздираните от конфликти страни в Близкия изток като Сирия и Йемен, върху Африка падат най-големите страхове, че оттам вирусът може да се върне обратно в Европа. Със стотици хиляди бежанци, прииждащи от региона към бреговете на Италия и Испания, опасността, че заразата може да се пренесе към континента е повод за много страхове, особено из по-консервативните кръгове и политици.

Допълнително с това едно евентуално разразяване на пандемията на Черния континент би било опустошаващо. Лошите условия на живот, гладът, липсата на качествени здравни услуги и качествена медицинска апаратура са само малка част от факторите, които могат да превърнат Африка в суперогнище на заразата.

Така например Сиера Леоне разполага само с един апарат за обдишване на 7,5 млн. души, писа наскоро Financial Times в свой материал по темата. Междувременно Централноафриканската република разполага само с три такива машини за цялото си население, докато Буркина Фасо има 11.

Ситуацията и прогнозите за континента са тежки, като Европа се надява на чудо, за да може Африка да избегне катастрофата с COVID-19.

И все пак, няколко месеца след избухването на заразата в Европа, повечето африкански държави все още не са изпаднали в коронавирусна криза. Страните не съобщават много случаи (макар това вероятно да се дължи до голяма степен и на липсата на тестове), но по-важното е, че не се наблюдава и сериозен ръст в смъртните случаи.

За континент от 1,3 милиарда души - 17% от цялото население в света - Африка представлява едва 1% от броя на заразените с COVID-19 и дори по-малко от 1% от броя на смъртните случаи.

Това накара един сенегалски учен - Фелвийн Сар да каже: "Европейците се притесняват за нас, но ние се тревожим за тях".

Големият въпрос в случая е "Защо?". Защо, на фона на всички условия за мащабно разразяване на заразата от COVID-19, континентът поне към момента се разминава сравнително леко?

Някои предполагат, че това може да се дължи на недостатъчния брой тестове, които да се провеждат върху населението - цели клъстъри със заразени може да са пропуснати заради липсата на чисто материална база в африканските болници. И все пак има малко доказателства за претоварване на болниците и почти нищо не подсказва да е имало скок на смъртните случаи.

Според някои експерти един от факторите, които може да е оказал влияние в случая, е самият демографски състав на населението. На континента над 60% от населението е под границата от 65 години, която условно се поставя като рискова при случаите на коронавируса. Именно възрастните хора са най-тежко засегнати от заразата. При едно по-младо население би било нормално повечето от случаите просто да са били изкарани на крак, ако евентуално е имало такива.

Другият безспорен фактор е ранното затваряне на някои държави като Руанда, Уганда и Южна Африка, които на доста ранен етап взеха решение да наложат забрана за влизане на чужденци.

И все пак тези държави са по-скоро изолирани случаи за региона. Междувременно Южна Африка, въпреки първоначалните похвали, е една от най-засегнатите страни в региона с над 11 хил. регистрирани случая. Някои експерти обаче отбелязват, че първите заразени там дойдоха по идентично време с първите в големи части на Европа. Въпреки това обаче страната не регистрира такива огромни пикове, каквито имаше на Стария континент.

Скептиците за уникалността на Африка по отношение на коронавируса обаче са на мнение, че най-вероятната причина там все още да няма мащабно огнище на COVID-19 е просто по-бавното разпространение на заразата.

Те смятат, че континентът е на много ранен етап от разпространението на вируса. Причините за това са, че Африка няма толкова добра връзка с останалия свят, а докато коронавирусът се разпространяваше в Азия, Европа, САЩ и Австралия, малцина са били тези, които са предприели пътувания до африканските държави.

При наложените блокади там, били те тежки или не толкова тежки, се е получило забавяне на разпространението на COVID-19. Въпреки това тези експерти са на мнение, че по всяка вероятност вирусът ще се овладее, но ужасните прогнози все още могат да се окажат верни.

Пример за това е забелязаният наскоро пик в мистериозните смъртни случаи в Нигерия - най-гъсто населената държава в Африка, което провокира съмнения за пропуснат клъстър на болестта.

Миналата седмица служител от щата Джигава в страната коментира пред местната телевизия, цитиран от Financial Times, че приблизително 100 души са умрели от симптоми, подобни на тези на COVID-19 в някои от регионите на щата. Дни по-късно обаче официалните власти в щата го опровергаха. В съседния щат Йобе на управите също им се наложи да публикуват опровержения на публикации в местните медии за 155 починали в рамките на 6 дни, след като са проявили симптоми на вируса.

Въпреки страховете от недостатъчно тестване, нигерийската здравна система засега се справя с натоварването, макар че е най-недофинансираната здравна система на база глава от населението. По официални данни в страната има 4787 заразени и 158 смъртни случая, а малко пациенти като цяло се нуждаят от обдишване от и без това оскъдните респираторни машини.

Според някои специалисти обаче причината за това "подминаване" на Африка от коронавируса се крие във високите температури и сухото време.

Случаите на заразени доказват, че вирусът не е сезонен и не се влияе толкова от атмосферните условия, но все пак топлото време може да забавя разпространението му. Затова остават живи и надеждите, че континентът няма да се превърне в мегаогнище на заразата, което да удари след това Европа с втора вълна.

Едно е сигурно обаче - вирусът може да засегне Африка и по много други начини. Тази година се очаква страните южно от пустинята Сахара да претърпят първата си рецесия от 25 години насам, се казва в прогнозен доклад на Световната банка.

В мрачна оценка на банката се казва, че икономиката на региона може да се свие с 5,1%, като това ще повлече крак за изпадане в бедност на десетки милиони души и риск от масов глад.

Световната здравна организация вече предупреди, че шестмесечното прекъсване на антиретровирусната терапия, причинено от прекъсването на веригите на доставка заради COVID-19 може да доведе до над 500 000 допълнителни смъртни случаи от заболявания, свързани със СПИН в Субсахарска Африка през 2020-2021 г.

В крайна сметка, макар да се надяваме, че Африка ще успее да премине леко през здравната криза от коронавируса, изглежда неизбежно икономическите ефекти от заразата да се окажат много по-смъртоносни за региона.

Най-четените