За едни той е онзи електрически виртуоз от „Надбягване с дявола по испанската магистрала". Записаната през далечната 1977-ма композиция от албума „Elegant Gypsy" е вдъхновила цели поколения джаз и метъл китаристи и донякъде може да се счита за основа на прогресив метъла през 80-те и 90-те.
За други той е финият акустичен китарист, неотделима част от триото, записало грандиозния „Петък вечер в Сан Франциско" (1981) - вероятно най-велият лайв албум на 80-те години и един от най-значимите албуми в историята на джаза въобще.
Поставен до гигантите Джон Маклафлин и Пако Де Лусия, дребничкият очилатко с интелигентна физиономия от Ритърн Ту Форевър - легендарната седемдесетарска група на Чик Къриа - не изглежда като най-големият (в прекия и преносния смисъл) китарист от тримата. Но в следващите 30 години той ще издаде над 35 албума сам и в колаборации с различни артисти.
Но какви колаборации... Като оставим настрани всичките му стари другари от 70-те, Ал ди Меола записва албуми с гръка Джордже Даларас, руснака Леонид Агутин, с френския циганин Бирели Лагрен, с Жан-Люк Понти, Азиза Мустафа Задех, Дерек Шериниън и много други. Да споменем сред имената, с които е работил, още Джако Пасториъс, Астор Пиацола, Франк Запа, Хърби Хенкок, Лучано Павароти, Пол Саймън, Сантана, Фил Колинс, Дейв Матюс, Стив Вай, Джими Пейдж... Не че са всички или най-известните - списъкът наистина е безкраен.
Ненавършилият 19 Ал има дяволски късмет да попадне през 1974 г. в Ритърн Ту Форевър на Чик Къриа и така става едно от лицата на джаз фюжъна. След края на този лайн ъп на групата той захваща солова кариера и до началото на 80-те създава няколко фантастично добри албума.
След „Friday Night in San Francisco" Ал вече е официално един от тримата най-големи, но 80-те не са най-добрите му години, въпреки многото и разнообразни албуми. През 90-те китаристът почти изоставя фюжъна и се концентрира основно върху акустичната китара и фолк елементи.
Това е вторият му силен период. В него може би няма гениални изпълнения и композиции като в албумите му от 70-те, но за сметка на това присъстват много сериозни албуми като знаменитите „World Sinfonia" (1990), „Di Meola Plays Piazzolla" (1990) и „Kiss My Axe" (1992).
Магията на маестро Ди Меола обаче не изчезва с годините. В новото хилядолетие той издава още над половин дузина солови албуми и съвместни проекти, нито един от които не може да се нарече посредствен или поне среден.
Напротив - в наши дни, вече над 50-годишен, вълшебникът е в най-голямата си сила като изпълнител. Убийствените му пръсти вадят ноти с невероятна скорост и страст. Това неговото вече не е свирене, то е направо горене в огън от емоции и струни.
Маестрото не е загубил и капчица от хъса и вдъхновението си, които го направиха богоподобен в очите на прехласнатата публика през 70-те. Днес той по-рядко хваща електрическата китара, но това вече някак няма значение - Ди Меола има толкова характерен звук и маниер, че звучи доста сходно и на двете, а технологията и смяната на метални и найлонови струни само помагат в тази му мисия.
Ал е свръхестествено техничен китарист, но това, което го прави велик, е афинитетът му към мелодията и латиното. Мелодичната линия за него е бог, латиното е нейният пророк, а горещите уърлд ритми и мелодии палят собствения му хъс да източи от китарата не просто водопад от ноти, а океан от емоции, по който да преведе публиката като Христос по вода. Усещането за слушателите е неземно, трансцедентално.
Преди година Ал Ди Меола изненадващо реши да започне поредното си световно турне "New World Sinfonia" от България. И за наше щастие, година по-късно, след като е обиколил света, той отново се връща тук - за да повтори още два пъти урока си по добър вкус.
На 10 ноември, сряда той ще свири с групата си в панаирна палата номер 7 в Пловдив.
На 11 ноември, четвъртък пък всички благословени с билет ще се съберат в столичния Sofia Live Club, за да вкусят отново от езотеричното удоволствие да се докоснат до великия музикант. Ако си между тях, поздравяваме те и ти завиждаме благородно.
Ако не си - остава ти само колонката вдясно.
Днес Ал Ди Меола вече не преследва дявола по испанската магистрала. Дяволът отдавна е победен и задминат като не особено амбициозен и кадърен, и ядно му диша прахта някъде далеч назад...
