Кирил е роден в мъничко градче в Северозападна България. След промените на 10 ноември идва в София и става професионален шофьор. Върти геврека в столицата 13 години. Докато един ден вече възрастните му родители се разболяват тежко.
Той няма особен избор - връща се в родния си град да ги гледа. Все ще намери някаква работа и там, колкото да преживява.
Само че градчето, което помни от времето на соца, вече не съществува. Няма го големият завод, няма ги и малките, няма го туризмът, няма нищо. Не съществува изобщо никаква работа, освен няколко общински и държавни служители, всички останали са безработни. Те и останалите толкова са останали - населението на градчето се е стопило наполовина.
Кирил остава там 8 години - безработен и на социални помощи. Докато двамата му родители - над 80-годишни, полека си отидат. Жена му си тръгва на шестия месец, взема и децата - той няма как да ги гледа без работа и на социални помощи. На втората година се развеждат.
Днес Кирил е към 50-те. Свободен е - няма родители, няма жена и деца, няма... всъщност никого и нищо. Може вече да отиде където си иска и да работи каквото си иска. Но е загубил не 8 години, а всичко в живота си.
Можеше ли да постъпи иначе?
Тази история е истинска, само името на Кирил е друго. А самият Кирил е отговорът на много въпроси, които изникват и тепърва ще започнат да изникват с обобщаване на данните от преброяване 2011.
България се е стопила с 600 000 души за 10 години. Или с по един голям областен град всяка година...
Северозападният регион - и без това често наричан от жителите му Северозападналият, като той е и официално най-бедният регион в целия ЕС според статистиката - е намалял с над 100 000 души. Област Видин вече е 100 000 души - а преди 20 години само областният град беше към 75 000, като към него имаше още 5 града в областта и още 5 общини с десетки села всяка.
Днес във Видинска област вече има две села, в които няма нито един живущ и обезлюдяването ще продължи да се засилва през следващите години.
В община Бойница - най-малката община в страната - пък почти не е останало население в трудоспособна възраст, съобщи за радио „Фокус"-Видин областният управител на Видин Пламен Стефанов. Когато се откриват работни места по някои от програмите, ние нямаме кого да назначим, споделя Анета Генчева, кмет на Бойница.
В пет села само от община Димово живеят до 50 души. В тези села от години живеят само пенсионери, средната възраст е над 70 години. В тези села не се раждат деца и няма хора, които да се завръщат и да живеят там, съобщава кметът на община Димово Тодор Илиев. Самият общински център град Димово се е стопил до едва 1300 души - за сравнение двойно повече, 2600 души живеят в едно от съставните села на общината - Арчар.
Напълно обезлюдени и изоставени села, както и такива с по няколко жители в България има още поне от 70-те години. Но това никога не е важало за този регион.
Хората в този край са устояли успешно на келтски, римски, турски и всякакви други нашествия. Напротив, дори за времето си тук е имало богати, големи и славни градове-провинции на големи европейски империи. Всъщност, например мост над Дунава при Видин е имало още по римско време - постижение на цивилизацията, което все още не е повторено близо 2000 години по-късно. Големият упадък на региона идва по времето на социализма, но дори и тогава той остава крайно беден, но не и обезлюден.
А сега, по предварителни данни на Териториално статистическо бюро-Видин през 2030 година в цялата област Видин ще има 78 000 жители. Тоест, ще изчезне още една четвърт от сегашното население...
Къде отидоха тези хора?
Възрастните и пенсионерите просто си отидоха по естествен начин. Средното поколение потърси начин да работи и да се издържа. Не го намери в региона и го потърси другаде, някои в София като Кирил, а повечето главно по света - Италия, Испания, Гърция. Младите пък отидоха да учат - в големите градове или в чужбина - и огромната част от тях повече никога не се върна.
Видин и Северозападнала България може да не се представителна извадка за България. Но онова, което се случи с хората в този край, се случи всъщност с цяла България.
Можеше ли да бъде иначе?
Сигурно можеше. Правителството на Костов гасеше пожар и реанимира държавата и икономиката, които изпаднаха в колапс след „бляскавото" управление на БСП в средата на 90-те, което доведе страната до национална катастрофа без война.
Но правителствата на царя и тройната коалиция управляваха в разкош - икономически възход, повишаване на БВП, намаляваща безработица, засилваща се европейска интеграция и увеличаващи се европейски фондове, бум на туризма и строителството. Можеше да се създаде целева програма и съответен фонд, който да се насочи приоритетно към няколко области - за подобряване на местната инфраструктура, за реновиране на изоставени къщи по селата по европейски стандарти и отдаването им под наем или продаването им на чужденци.
Не е като да нямаше масов интерес от страна на британци например. Не такива със спекулативни капитали, разчитащи на бързо забогатяване от препродажбата на някой хотел по Черноморието или в Банско. А от обикновени английски пенсионери, търсещи спокоен, евтин и природосъобразен начин да доживеят старините си в следващите 10-20 години - нещо, което ние можем да им предложим на цената на един панелен апартамент в Манчестер.
Само че като видяха как 20-те километра до близкия по-голям град се вземат за над половин час по разбития като от бомбардировки път дори с джип, как в селото токът никога не е 220 волта и не могат да включат никакъв модерен електроуред, а тоалетната е в двора... и повечето от тях се отказаха. И отнесоха парите си например... в Африка, където на немалко места е по-добре. А заедно с тях отнесоха и надеждите ни за просперитет и нормална жизнена среда в по-малките населени места.
Държавата можеше да използва този шанс. Да го провокира, промотира, рекламира, да подготви, реновира и създаде инфраструктурата и да се възползва от положителните странични последствия.
Защото българинът е консервативен и традиционалист, а и инат. Ако имаше нормална жизнена среда около себе си и работни места колкото да преживява, дори и обслужвайки чужденците у нас в сферата на строителството, ремонта, услугите и търговията, той никога не би оставил децата и родния си край, за да хукне немил-недраг да се скита по света.
Е, държавата не го направи. И сега бере плодовете на недалновидната си политика.
Време да се живее и време да се мре
А Кирил? Имаше ли той избор? Можеше ли да постъпи иначе?
Имаше. Можеше да иде не в София, където заплатата му на шофьор е достатъчна за семейството му, но не и да помага на родителите си в провинцията. Можеше да иде в чужбина. Със сигурност щеше да изкарва достатъчно, за да наеме гледачка за възрастните си родители. Цинично е, но те все щяха да умрат, само че Кирил нямаше да жертва безсмислено 8 години от живота си - и в крайна сметка да остане съвсем без него.
Само че и Кирил е традиционалист, консервативен и инат. Той не би могъл да си представи така нещата - нали има задължения към онези, които са те родили и отгледали. А и да тръгнеш по света - пак няма гаранция че ще успееш, камо ли че ще задържиш семейството си.
Да, гаранции няма за нищо в живота. Но има избори, които са правилни, макар и неприятни. И други избори, които ни харесват, но които ни водят до задънена улица. И понякога има шансове, които не бива да се изпускат.
Ако ние като държава - и като отделни хора - продължаваме да не правим изборите, които трябва, а вместо това избираме онези, които ни се иска, сигурно си заслужаваме участта.
В такъв случай не бива да се оплакваме, че сме намалели с 600 000 за 10 години. Ако нямаме волята и желанието да си променим мисленето и съзнанието, имаме само два пътя.
Да гледаме как полека ставаме един застаряващ и измиращ народ без бъдеще. Или всички да си опаковаме багажа и да заминем някъде другаде, а последният да затвори вратата и да угаси АЕЦ Козлодуй.
Или накрая ще се научим да правим изборите, които трябва?
„Народе????"
Авторът умишлено ли пропуска най-големия проблем както за Северозапада, така и вече за цяла България? Селата не само обезлюдяват, те се разграбват и умират. Виновните са компактните ромски групи, които са като ракови образувания - те са паразити, с които един здрав организъм /голям град с достатъчно население и работещи предприятия/ може да се справи, като или ги асимилира - предлагайки им реална заетост, или просто ги игнорира - като са в гетото и ги е страх, те не са опасни... Ако обаче организмът е стар /разбирай малките села и буквално, и в преносния смисъл/ и болен /в малките общински центрове населението може да е заето само в администрацията или "по програми" и няма никаква алтернатива/, тогава и паразитът расте и се развива необезпокояван, за сметка на гостоприемника, докато накрая просто го убие... Тъжно, но истина. Мога да пиша още толкова много, но няма смисъл - нищо ново, нали? Просто и България, като много други държави в миналото, е обречена да изчезне.
ДО Thea Atanasova ??
1. Какво общо има вестникът/работата ти/ със статията? 2. За каква шега става въпрос?
@sherry, само дори според твоите думи проблема с циганите е следствие, а не причина - всяка мярка срещу тях сега би била като морфина, няма да те излекува, но ще успокои болката. Оправии има, но както автора от статията казва ще изберем ли нужното, вместо това, което ни харесва или бих добавил привлича, както лампата нощна пеперуда? Всяко необичайно действие, което споменавам някъде се посреща с лавина от добре познати традиционни и напълнио неадекватни аргументи. В същото време ние сме на такъв хал, че дори не можем да си позволим да унищожим враговете си - толкова сме малко, че дори и на размножаването на Цвъкалото се радвам. А може би точно това ни е грешката - гледаме едни на други като на врагове, за нас търговията е спекула и срамна дума, но призивите за пращане в затворе без ясна представа точно за какво са израз на патриотизъм. И аз мисля, че се осрахме, но аз не мисля, че трябва да пратим половината българи да държат другата половина в зандана и да доизмрат изпитвайки кански кеф от това, че видиш ли са победили. "Комунистите" направиха много злини на фамилията ми, но аз не ги мразя - разбирам ги, не ги възприемам като "комунисти", защото ако го правех трябва да заменя названието българин с "комунист" (използвам думата в съвремения празен смисъл). Разбирам и тези от близките ми и приятелите ми, които нямаха избор и се превърнаха, в каквото са другите, как да мразя? Заменяме смисъла на "комунист", но заменяме и смисъла на "справедливост" с наказание от трето лице на тия, които не харесваме, а и те са от нас. Какво бъдеще може да имаме, ако останем такива? Определено го искаме, обаче. Виж за кого гласуваме, за какво гласуваме, и когато сме недоволни от какво сме недоволни, че нашето свято отмъщение не е приложено, а нима не ставаме като онова, което мразим вървейки по пътя на отмъщението? Не, не съм пацифист, точно обратното съм, но знам, че територията, за която воюваме не се мери в квадратни километри, а в души. Не искам да ги владея, защото властта корумпира и заслепява най-много онзи, който я упражнява, но искам да нямам врагове - не чувствате ли същото? Не е ли време да седне всеки един от нас и да се замисли за себе си, да премисли пътя, страстите и желанията си и следващия път, когато чуе нещо, което не му харесва да спре преди да каже "куха лейка", "продажник" и да се постави за миг на мястото на "врага си". Уверявам го, че ще открие колко много си прилича с него и че самата омраза се ражда от сходството и повърхностните разлики. Онова от което имаме нужда е свобода, а не отмъщение, свобода да правим нещо за себе си без да питаме "може ли", без да ни спират с бухалки или фуражки обединилите се глутници от хора като нас решили заедно да се пазят от още отмъщение и да създават същото, та да могат да се тупат по гърдите "Аз съм отгоре, на ви!". Нямаме нужда от тяхната смърт или лежане в затвора, имам нужда от това да не ни пречат и може би грешката е, че виждаме единственото решение в използването срещу тях на средствата, които те ползват срещу нас...
Бацеее..., пак ще гледаме какви 'сме' ги сътворили и след президентските избори , то всички какндидати са... ...неам думи, 'фани единия,удари другия и ... третия пада' МЪКАААА да, последният изход е беганьето, ааа всъщност пред последният
Народе ли? Ники, Русиновски, момко. На мнозина от онзи край съм го казвал - безбожен народ е беден народ. Където църквите са направени на складове и народа не е прокопсал. По комунистическо време "народната власт" изсипваше пари, а другарите от онзи край ядоха и пиха. Сега като се осъзнаха от "пиянството на един народ" какво им остана? Що за народ живее там? Във Враца мило се поздравяват със псувня, която кара "копеле" на софийските катили да изглежда почти приемливо. Местни хора ми обясняват, че едва могат да накарат някой да роботи, предпочита да лежи. Една позната от Берковица ми разказваше, че по време на икономическия бум опитвали да накарат някой да бачка, ама за под 800 лева не се хващали, дори за общи работници, дори с основно образование. Народе, а?!?
За пореден път - верни, но недостатъчни разсъждения. Народът си го е казал, преди още червените, мутрите и чалгарите да му изпият акъла: Всяка коза за свой крак! Примерът със старците на Кирил е верен, но твърде слаб. Той се отнася за всички наши калпави, лениви, вайкащи се съграждани. Да сте виждали някъде живо диво животно в пенсия, и при това на свобода? Защо една спасителна лодка вдига само осем човека и след това се обръща, а не 80 или пък 800? Това морално правилно ли е, справедливо и естетично ли е? Глупости, глупости! Защото толкова и е подемната сила на лодката, затова! Затова и у нас в България няма значителна средна класа. Защото или хората с малко по-голяма подемна сила не смеят да се топнат сами във вълничките и потъват с все парахода, или тръгват да качват на гърба си цялото българско народонаселение от Подуене до Сихоте-Алинския хребет. И - изненадващо - се потапят и те, и народонаселението. Вържете си връзките на вашите обувки, хора. Това е единственият начин.