През септември има два национални празника, които много българи, живели преди - а и след - 10 ноември, често бъркат. Това са 6 септември - Съединението на България и 22 септември - обявяването на независимостта на България.
Хората се радват на двата почивни дни в повече, а националистите ги използват, за да дръпнат някоя и друга реч за Велика България (макар да не я наричат с това политически некоректно към днешна дата име), която се простирала на три морета.
Българите сме нихилисти, така че принципно уж няма лошо - нека има малко национализъм за компенсация. Ако е умерен, той дори ще свърши работата на патриотизма, който също е странно поизкривен у нас.
Аз обаче никога не бих умрял за България.
Това убеждение не ми е от вчера. Винаги съм чувствал нещата по този начин. Причини много, но ако ги обобщим, ще се разделят на две големи групи - субективни и обективни.
Субективно погледнато
Вземете само последния работен ден от миналата седмица. И вижте новините в него:
- шумно обявената от икономическото министерство и подкрепена от премиера писта за „Формула 1" се оказа пълна химера - министерството говори абсолютни глупости, а „инвеститорът" от Абу Даби се хвана за главата, никога не се бил сблъсквал с подобен непрофесионализъм и не само няма да инвестира в България, но и ще предупреди всичките си партньори да не инвестират у нас;
- полицейското насилие над семейство Мустафови в Кърджали се оказа законно - грешка има, бити има, насилие - няма според инспектората на МВР и вътрешния министър, полицаите обаче наказани, защото не написали протокол;
- някой очевидно се е облажил от кампанията „Българската Коледа" под егидата на президента - купен е скъп уред, но не за лечение специално на деца, от измислена фирма, без обществена поръчка, а и повечето милиони, събрани с доброволни дарения на гражданите - за лечение на деца! - така и не са използвани за нищо.
Е как да обичаш тази България?! Или да умреш за нея? Не, от тази България ти се иска да избягаш, ако може накрай света - и много наши сънародници така и направиха през последните 20 години.
Тези доводи обаче са субективни, защото е лесно да им се възрази.
Първо, нека да правим разлика между държавата България и Родината България. Едното е нещо, което много българи мразят от сърце, а другото е нещо, което същите тези хора дори изписват с главна буква, защото се чувстват кръвно свързани с него. И са прави. Двете не са идентични. Но са свързани...
Второ, корупция, некадърност и даже полицейско насилие има и другаде по света. И лесно ще намерим държави, в които са даже повече, отколкото България. Така че... изводът е ясен.
Обективно погледнато
Национализмът обаче изисква от нас априори да обичаме България, като във вица - може да е гъз, ама е родина. В което няма никаква логика. Човек обича нещо, защото е хубаво, а не „защото така трябва".
Национализмът изисква от нас и да умрем за България, ако се наложи. Например ако ни нападне враг. Това обаче е една много спорна постановка днес.
Ясно, в миналото идва врагът - например турците - избива българската армия, опожарява градове и села, изнасилва жени, налага чужда нам религия и непосилни данъци, заграбва и експлоатира природните богатства... Но днес?
Днес нещата малко са се променили. Тоест - много. Турция (или който и да е от нашите съседи) вече не ни е враг. Даже сме съюзници в НАТО, провеждаме и съвместни военни учения. Не мога изобщо да си представя защо би й било на Турция да напада България?! А и как точно това може да стане - в НАТО?!
От друга страна, турците... вече са тук. Нямам предвид нашите сънародници от турски етнос, а турците от Турция. В България има турски банки, турски предприятия, турски хотели - какво ли не...
И не само турски - има и гръцки, и сръбски, и румънски, и руски, и американски, и европейски, и израелски, и арабски... всякакви предприятия. Но никой никого не убива, насилва и прочие.
Напротив - и двете страни имат изгода. Чуждите инвеститори печелят - на българския пазар. България пък получава инвестиции, които нашата малка и не особено развита държава иначе няма откъде да вземе, а българите получават работа.
Глобалната икономика до голяма степен направи войните излишни - ако искаш нещо, просто можеш да го купиш. И вълкът сит, и агнето цяло.
В тази среда обаче идеята за национализма като държавна идеология постепенно отмира.
Национализъм? Хора, събудете се, огледайте се коя година сме и къде се намираме!
България е член на ЕС, респективно се е от казала от част от суверенитета и държавността си. И по-добре, ако питате мен - нали вечно недоволстваме от некадърните си управници и ни се иска да е като „там, при тях европейците", където е по-добре. След като не можем да си изградим свястна държава и да създадем свестни управници, с влизането в ЕС просто си „внесохме" държава и управници.
Изобщо, Европейският съюз при цялото му несъвършенство и огромни проблеми, е една жива утопия. Нали за това мечтаеше някога Джон Ленън:
„Представи си, че няма държави.
Не е толкова трудно да го направиш.
Нищо, за което да убиваш, или за което да умираме.
И никакви религии също.
Представи си всички хора
живеещи в мир."
И ето, след няма и 40 години част от тази утопия е реалност. И нека си припомним, че е реалност, платена с много кръв. В продължение на векове - и в две световни войни през 20-ти век - Германия се е сражавала срещу Франция, а Франция срещу Англия, а Англия пък срещу Испания... Всичко това - в името на национализма.
Напразно ли е пролята цялата тази кръв? Не, след като един ден тези нации са осъзнали, че повече не може и не бива така, и са поставили взаимоотношенията си на основата на взаимното уважение и зачитането на взаимния интерес.
Наречете го масонски или илюминатски проект, или тайна плутокрация/еврокрация/политическа олигархия, прикрита зад една привидна демокрация, или както искате, но Европейският съюз е най-хубавото нещо, което се е случило на този континент - и на България - в досегашната му/й история.
Фактите говорят сами: след Втората световна война и започването на процесите на европейско обединение, минали през много етапи, в Европа не е имало война - вече 65 години. А какво прави национализмът видяхме в бивша Югославия - довчера тихо и мирно живели като братя различни етноси и дори религии изведнъж скочиха и започнаха да се колят и избиват както не е бивало дори в миналото, когато са били под турско робство.
Dead or alive
Ако още господстваше национализмът, ти днес сигурно щеше да си в някой окоп с пушка в ръка, стреляйки срещу някакъв също толкова невинен човек като теб в другия окоп - само защото е турчин... или за интересите на някой политик, който ти е казал, че „така трябва". Или пък дори щеше да си с дупка в главата...
Вместо това сега можеш да се печеш по турските плажове на воля или да отскочиш до Солун всеки път, когато ти скимне и имаш пари - за да се полюбуваш на Бяло море, да похапнеш прясна риба и да пийнеш хубаво узо... Кое избираш: да си жив или мъртъв?
Национализмът е отрова. Национализмът убива. Можеш да обичаш Родината си без да си националист, без да мразиш турците или когото и да било. И това е важно да го казваме точно на празници като този.
Защото онези, които някога умряха - вечна им памет, - умряха за България. Но умряха, за да можем днес да живеем ние. Да живеем, не да умираме! Дори и за България.
Затова аз никога не бих умрял за България. И, слава Богу, не ми се налага. Защото днес това би било безсмислена саможертва за една изпразнена от съдържание идея, принадлежаща на миналото.
Иначе и днес има каузи и идеи, за които си струва да умреш. Или поне да се бориш. Но това е предмет за една друга статия.
Честит празник!
Има една подробност: когато средствата за производство не са наши, а на друг,да кажем - на Турция,тогава статията нямаше да я има,а може би и авторът,който останал без работа би продал имота си и напуснал страната... А може би и България нямаше да я има...
Статията за съжаление е писана от безбожник. Само такъв човек би си търсил поводи да не обича. Да, в България има беззаконие (защото хората отстъпиха от Бога и се захласват по земните прелести на Запада), има го и по целия свят. Но не всички българи са беззаконици и с помрачени сърца. А и ако се водим от логиката "полиците и хората са лоши, значи цялата държава е лоша, значи няма смисъл да я обичам", то значи ние вече сме станали готови оформени антихристи. А нали Господ точно на обратното учи - "обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни". (Мат.5:44) Тъй, които считат себе си за Християни, радват се да бъдат изпълители на Словото, а не нарушители. Който пък са се отрекли от Христос, те пишат статии като тази и умуват как да оправдаят отстъплението си от вярата и любовта към ближния. И разбира се срещу трийсет сребърника хулят родината си заради неколцина управници и хвалят антихристиянска Европа с нейните лицемерни земни блага (същата тази Европа, която не ни помогна срещу османците, която разпъна България на Беринския конгрес, която ни смачка икономически с Нойския договор и която сега подмолно опитва да дискредитира чистотата на Православието) и липса на духовност. Вместо свои думи, нека отговорим на автора на статията с Божиите: "Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец." (Мат.5:46)
Eстествено, че не бих умрял за държавата България - това значи да умра за политическите амбиции на някакви български политици-недоносчета, или интересите на разни велики сили и прочие глупотевини, с които ни промиваха мозъците...Подобни доктрини винаги са действали - факт, доказват го и коментарите, които изригнаха. Като си спомня, че Айнщайн е бил един от тримата, само трима, подписали се в петиция за мир преди избухването на Първата световна война, ми става тъжно, колко лесно могат да бъдат употребени хората в името на някакви териториални претенции, които всъщност са политическа измишльотина...Ало, хора, 21 век е, времето на националните държави отмира...
Хубава статия, поздравления, най-малкото кара всеки човек да се замисли, за собствените си потребности по отношение на този казус. Аз обаче съм на мако по-различно мение от изложеното. Както виждаме от коментарите, всяка гледна точка има своите предимства и недостатъци, според моята теглилка патриотизма решава повече фундаментални проблеми на човека от нихилистично модернистичния тип разсъждения. На ниво човек е повече от ясно, че не можеш да бъдеш възвишен и добронамерен при всички ситуации които живота ти предлага. Ако стрелят по теб, дори и да си професор по философия и психология то нямаш време да сведеш нещата до собственото си ниво затова трябва да отвърнеш, ако някой заплашва семейството ти, ако си нормален, няма да стоиш безучастен. Искам да кажа че пацифистката позиция която заема автора е валидна при някои ситуации но не е правилно да се опитваш да я прилагаш при всички възможни ситуации, най-малкото ще изглеждаш глупаво при някои от тях! Всички искаме да почиваме в турски курорт но ми се струва странно ако някой иска да ограби домът ти и е готов да убие семейството ти, ти да му говориш за курорти и туризъм! Ако не си готов да се бориш за това което обичаш-своето семейство и средата в която живееш - тогава спокойно мога да твърдя, че не си постигнал нищо съществено в живота си, щом като нямаш какво да губиш. Държавата на кой му пука дали я обичаш, ти защитаваш начина си на живот и статута си в обществото, като излизаш на заведение с приятели с държавата ли излизаш, ами когато спортуваш? Положението на българската държавност и икономика като цяло може да ти създава известни неудобства но въпреки тях това което обичаш си оства неотменно. Човек обича нещо което познава и което му носи удовлетворение а не обича това което е красиво(прочети внимателно малкия принц) нима майка ти е красива? Днес много неща са се променили? Какво се е променило по-точно, овсен че разполагаме с повече технологични играчки. Как да няма война в Европа ами в Косово това не беше ли война? И какво като сме в НАТО, Гърция Турция и Израел също са в НАТО но това не пречи да прехвърчат междусъседски искри . Войните стават на база интереси а не на база пактове. "Глобалната икономика до голяма степен направи войните излишни - ако искаш нещо, просто можеш да го купиш. И вълкът сит, и агнето цяло." Това, всички знаем, е напълно невярна формулировка, тъкмо глобалната икономика тика света към войни - нереализирания икономически потенциал в една страна я прави мишена, огромните неразработени ресурси на Ирак и Иран ги направиха мишени, затова започна войната в Ирак, скоро и в Иран. И какво като сме влезли в ЕС, мислиш че няма да сме бедни? "Е, те сега вече дръпнАхме"? Та ние сега станахме колония на западните държави, сега имаме квоти какво да произвеждаме и как да го произвеждаме - на нас ни е отредено да сме аграрна и туристическа дестинация - тоест да не развиваме високи технологии и да си стоим бедни. Защо няма програма за развитие на науката и високите технологии? Защото те са много скъпоплатени и западните страни са си ги запазили за собствената си икономика, ние трябва да направим инфраструктура за да може да ни продават по-лесно скъпите си стоки и да купуват по-лесно от нас евтини суровини. Философията за създаването на ЕС е много по-сложна и няма време сега да я разискваме но няма нищо общо с виждането на Джон Ленън, можеш да си сигурен в това! "А какво прави национализмът видяхме в бивша Югославия - довчера тихо и мирно живели като братя различни етноси" Всички са братя докато една общност подпомогната финансово от Албания бива подведена да се отцепи от собствената си държава, та каква държава е Косово - никаква, все едно сега няколко села в Тракия да искат да се отцепят...и да обявят велика тракийска държава . Но това е друга тема, тук нямаше национализъм а само пресметлива пропаганда! Кюрдите каква държава искт ами баските? Да им раздадем на всички а? Dead or alive Съгласен съм с автора ако става въпрос за завоевателна война, но ако е за защита на родината съм на коренно противоположно мнение. Историята, културата, ценностите, културата във всяко общество трябва да се налагат и да се бранят, цивилизационния избор е или да приемеш чуждите или да запазиш своите правила и порядки. Хубаво е да пътуваш и да приемаш другите националности като братя, но битието ти е в обществото с което споделяте подобни проблеми, мисля че българската култура е достойна за уважение, струва си да съществува и да се развива, много хора са умрели за това, за да можем ние да я пазим и развиваме. Лесно е да я оставим и да избягаме, силата привлича, но няма ли да изгубим личната си идентичност. Можем ли да бъдем 1 година мюсюлмани, 5 години будисти, 3 години християни? Нужно ли е да бягаме цял живот, ние не сме цигани или някакво номадско племе, те имат предимството на мобилността - за една вечер изоставят всичко и спасяват само живота си, тези хора имат първобитни порядки и култура, ние като тях ли сме? Уседналия начин на живот води към високо развита цивилизация и култура но те трябва да се отстояват!
O, TEMPORA! O, MORES! И търсят духа на Караджата!?
Навръх национален празник, един самовлюбко-вниманиетърсач гордо пропищява, че не мисли да мре за България и помиярите моментално започнаха да му ръкопляскат. Хибаво е да си помияр! Никога не оставаш сам.....
MacAllister Напълно вярно, в един идеализиран свят на хладния ум и логика, за съжаление света не е толкова прост. Според психолозите всеки човек има нужда от материалното-логично мислене и духовното, дори когато си влюбен не можеш да използваш ума и логиката си. Има едно нещо от човешките ценности което ума трудно го разбира и не намира логика в него - нарича се уважение, когато родителите ти и обществото в което живееш са ти дали условия за да развиеш брилянтното си мислене тогава разбираш, че тази среда е била идеална за да погледнеш и настрани и да махнеш "патериците" и като ги махнеш какво откриваш? Откриваш, че в останалите общества съвсем не се позволява тази свобода, тогава осъзнаваш, че тези патерици всъщност са били помощни колела на растежа и ти ще сложиш такива на детето си. Нима няма да искаш поколението ти да расте в такава благоприятна среда? А спазването на традициите не е просто уважение ами е социализиране с останалите членове на обществото, това са своего рода ритуали които стопяват разстоянието помежду ви. Участието в общи ритуали се практикува от както свят светува, от думата ОБЩ идва и наименованието общество! Религията поддържа тези ритуали за съпричастност към обществото, комунизма се опита да замени ритуалите с манифестации и културно масова дейност...естествено това беше обречено на провал защото човешката природа иска да има фундаменти иска да знае какво става след смърта, да си отговори на въпросите, на които никой няма отговор, комунизма не изгради философията на съзнанието, затова се появиха истерии по извънземни и врачки - излишествата на фантазията. Колкото до царете и болярите, тогава когато национализмът е деградирал и държавата е отслабнала-тогава сме станали лесна плячка на османлиите. Когато обществото е повече разделено на работници и господари, на певци и шлосери, на футболисти отколкото на БЪЛГАРИ тогава обществото не може да е едно цяло и да е сплотено в името на общото добруване! Не отричай пирамидалната структура на обществото, не го разделяй на обикновени хора и господари, не е правилно, комунистически прийом е. Защото тези които умеят да генерират благата са бизнесмените - организатори на трудовия процес, мениджъри, тези които намират работа на населението и продават произведената продукция! Вземи парите на богаташите и ги раздай на бедните и трудещите се, ще видиш, че след месец тези пари няма да ги има а те ще искат още толкова!
@heat не знам къде точно съм написал половината неща, за които ме "упрекваш", но щом казваш, занчи ги има - поне в твоите очи онова, което казвам звучи така. Разбира се и самия език е част от културата и българския притежава една "прекрасна" черта - подтиква към това да не изслушваш другия и да заместваш неговите думи с тези, които на тебе ти се струва, че е казал. За смисъла и тълкуванието пък да не говорим - къде видя комунист в мене? Нима го видя в твърдението, че съществена част от българското народосъзнание е изградено при социализма? Такива думи могат да са упрек или в полза или в някакъв друг план - всичко зависи от контекста, в който са казани, интересно защо избираш значение не според него обаче... И все пак като сме си зачесали езиците - капитализъм/социализъм, демокрация/някаква уникрация всички са доста условни в големи общества и са очевидно различни само за очите с насадени очила от възпитание и култура, разликите са в праговете на "фазови" промени (по аналогия с физиката), а механизмите заложени по идея се разпадат до естествен баланс определен от характеристиките на расата (коригирани с особеностите на местната култура) независимо как ги наричаш или казано фигуративно независимо на кой бог се молиш. Нашия български социализъм в активния си период прилагаше опитите за съзнателно моделиране на обществото от името на нарочена за добронамерена върхушка, но за 20-30 години прилагането и самите методи паднаха до нивото на формалност и направо посмешище. И все пак за това време, когато успяваха да въздействат поне на подрастващите те изградиха концпецията за принадлежност у много хора - предполагам и у теб. Дали е за добро или за зло е безсмислено да се съди - всичко може да се използва и за едното и за другото - зависи от контекста ;). Може да се спори колко е приноса на ползването на националната линия при социализма, но не мисля, че има спор за това, че българската нация (не народ) се е формирала почти изцяло след образуването на Третата българска държава, всичко останало изисква много доказателства, които боя се липсват - делата на аристокрацията в древността ни (които между другото са доста спорни) първо показват твърде малко национално определение и второ за останалата част от народа, както казах, почти нищо не се знае - той като че ли няма значение. Не знам за какъв упадък на национализма говориш (ако не греша за Втората българска държава) като не е ясно имало ли е такъв или не. Още преди години се опитах да събера гледни точки от различни ъгли, поводът беше странен и няма да го споменавам, но ако може да се вярва поне отчасти на не-българските източници устройството на "българката държава" по онова време е отражение на Византия и се разпада заедно с нея, съответно малко по-бързо бивайки автономно и в покрайнините. Ако не бяха османците може би и тук щеше да се случат подобни неща като по-назапад, но така или иначе след век на продажност на местно ниво към активната и организирана османска държавност и ние, а и Византия като цяло се оказваме малкото братче, което вече няма какво да предложи на османците като автономна еденица и съответно бива асимилирано директно в новосъздадената империя. Последната може да ви се струва странна и гротескна дори, но и в много други случаи подобна структура се оказва успешна за общества преминаващи от номадско, към уседнало състояние в присъствието на местни по-стари култури. Нашите (български) водачи от онова време на много пъти продават и народа си и земята си, че и културата си на по-активния, с който чувстват, че не могат да се конкурират. Големите ужаси типични за всяка разпадаща се империя, с които свързваме османската власт са на векове от онова време и създават доста погрешна представа за грубо завладяване вместо далеч по-реалистичната продажност на също такава загниваща империя по отношение на една друга - млада и жизнена. Дори само общо познание на човешката природа подтиква към съмнение в насадените ни представи за онова време, а както винаги фактите от историята задължително се използват за днешни нужди и да им се вярва е като да се вярва на притчите на религиите и начина, по който ги тълкуват съответните дейци на религиозни организации. Доброто в такива фантазии е, че създават общество, а злото е, че хората лесно се превръщат в безумци като ги събереш заедно и под едно знаме. Какво да се прави такава е човешката природа - единството винаги се заплаща в здрав разум. Още от маймуните е така, подчинението не е достатъчно, иска се и доверие, а можеш да се довериш само на онези, които виждат света по начина, по който го вижда стадото. Не знам за тебе heat, но аз не желая да съм безмълвна част от такова нещо. Аз съм наемник и не считам за свое задължение да вярвам на басни, идеологии и иделистични теории. В тоя смисъл сигурно ще кажеш, че май не съм наясно с видовата си принадлежност, както мнозина са казвали. Може би са прави, не мога да се чувствам част от вид, който се себеопределя със слабостите си и се опитва да ги третира като преимущества. Човешкия вид е постигнал по пътя си през тези си слабости (както ти каза за помощните колела) и величие, което засега отказва да погледне в очите от страх от самота, отговорност и просто страх от непознатото. Това важи, колкото за българите, толкова и за холандците или евреите например. Можем да продължим да си играем на цивилизация, впрягайки въображението си да запълва несътветствията точно както го правят децата когато играят на нещо, но можем и да спрем да се правим на тъпи и да разберем най-сетне, че ума дава хоризонти, които не могат да се опишат със средствата на детското ни минало. Да съм българин за мене е като да съм християнин или юдей, за всичките има повод да бъда, но за мен това са просто приказки - в тях има мъдрост, но човек не може да я разбере докато не ги надживее.
Какво още го обсъждате този тъпанар! Проблемът на автора и тези,които го защитават е личностната им експликация... По-важно е да демонстрираш някаква ерудиция,подплатена с доста съмнителен нихилизъм и ...като се погледнал,неуважаван от никого Ганьо,или както казал народа "Видяла жабата,че подковават вола и тя вдигнала краката.."
MacAllister , Като не си наясно със себе си,дай възможност да се обсъди писанията на тъпанара,без да ни досаждаш със безсмислици! Бил наемник..е хубаво.Дреме ми!
@ ледения: Какъв ти е проблема, бе, човек?! Каква е тая злоба, що за отношение показваш?!.. Има и друг начин да кажеш колко си недоволен от автора на статията, от коментиралите, от живота си... Тоя агресивно-циничен маниер е толкова типичен за Бай Булгар, че ми се драйфа като чета подобни на твоето изказвания!... Господинът ви написал мнението си, вие ще го линчувате само защото си позволява да има такова! Ориенталска работа и това си е...
Kpaxian , Май работите в един офис! Освен вие двамата,никой не разбира халюцинациите ви! Вчера писах-нямам проблем,но ти имаш... Отначало реших,че си някакъв самодоволен пубер,но май ще се окаже,че си така нужния на автора софльор!
Kpaxian , Освен да драйфаш,нещо друго можеш ли? Къде отиде доброто възпитание?
"Господинът ви написал мнението си, вие ще го линчувате само защото си позволява да има такова! Ориенталска работа и това си е... " Само за протокола - въпросният господин е "написал" мнението си точно на 6.09. Дата, която е национален празник и по традиция честваме паметта на ония наши дядовци, които не се побояха да заложат главите си за една национална кауза. На такъв ден, по този начин, такова "мнение" може да се окачестви единствено като плюнка по националните идеали на българите. Въпросният господин не се е посвенил да го направи в името на егото си. Има хора, които възразяват на подобно демонстративно поведение. Не е проява на добър вкус и възпитание да плюеш по идеалите на сънародниците си точно на такива дати. Това е същината на ситуацията - самовлюбен педал си показва педалността пред дечицата от детската градина. За пореден път..... Честит Празник!
"Само за протокола - въпросният господин е "написал" мнението си точно на 6.09. Дата, която е национален празник и по традиция честваме паметта на ония наши дядовци, които не се побояха да заложат главите си за една национална кауза. На такъв ден, по този начин, такова "мнение" може да се окачестви единствено като плюнка по националните идеали на българите." Естествено, че ще напише мнението си точно на тази дата - все пак то е обвързано с продукта на криворазбрания национализъм. Респектът на г-н Русиновски към "ония наши дядовци" (и баби, ако трябва да сме коректни, или те не се броят за каузата?) е заявен в прав текст, но малцина го виждат. На мнозинството му пречи стадният инстинкт и навикът да чете избирателно. При такова заглавие първосигналът у всеки уважаващ себе си (понеже те принципно не уважават никого освен себе си и Родината) националист е поставен на доста сериозно изпитание. Резултатът е на лице. Интересно ми е, колцина от вас действително биха дали живота си за тази утопична идея, Велика България. Не по интернет, ясно е, че виртуално сте готови. Ако опре ножа до кокала, имам предвид...