Българите да работят свободно във всички държави от Европейския съюз още през 2011-а. Това е крайната цел на обявената днес инициатива на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Тя възнамерява да предприеме двустранни диалози с председателите на парламентите на страните, чийто трудов пазар е затворен за българи.
Чудесна идея... ама на пръв поглед.
Целта си струва, разбира се. Но постижима ли е и дали Цецка е човекът, който може да направи нещо по въпроса?
За съжаление, отговорът и на двата въпроса клони към „не".
Днес поредният представителна управляващите - шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова - бодро обяви, че кризата е приключила. Е, тя добави, че имало обаче „депресия" и съобщи за възможна втора актуализация на бюджета тази година. Как предното изречение се връзва логически с по-предното, вие ми кажете...
Кризата, ако си е отишла от България, явно е отишла да тормози другите страни от ЕС. Там се режат заплати, съкращава се администрация, увеличават се данъци, а официалната безработица в някои от тях процентно е по-висока, отколкото в БГ.
И ако Цецка не чете новини, само за последните дни имаше мощни протести например в Гърция, Италия и Испания. Новият германски президент пък едва го избраха и две трети от германците са убедени, че правителството на Меркел ще падне „скоро".
С други думи, и на политиците в ЕС в момента им е трудно. Никак не е моментът да излязат и да убеждават избирателите си, че работният пазар трябва да се отвори за още близо 30 милиона (толкова сме общо българите и румънците, които обикновено вървим заедно) от най-бедните и гладни европейци.
Икономическата логика и практика показват, че от отварянето на пазарите обществото и икономиката на страната-реципиент като цяло печелят. Но когато са без работа, със затегнат колан и са излезли на улицата да протестират срещу правителството, избирателите в Западна Европа не са много настроени да слушат логически доводи.
В такава обстановка не изглежда много вероятно страните, които и сега не ни допускат до трудовия си пазар, изведнъж да се навият на обратното. Ако вие виждате някаква причина за това, която съм пропуснал, коригирайте ме.
Това не означава, че като нещо е труднопостижимо и не трябва да се борим за него. Винаги има смисъл, дори и да е в далечна перспектива. Но с какво конкретно може да помогне Цецка Цачева за идеята? Със седенки на сладки приказки с колегите си шефове на парламенти в страните-членки на ЕС?
Всичко това прилича просто на нелепо оправдание за командировките в чужбина, на които парламентарната шефка възнамерява да се разходи в следващата година и половина. И на много зле замислен PR за хвърляне на прах в очите на българските избиратели - като обещаеш нещо красиво, което изобщо не зависи от тебе.
Вие само си помислете: държавата, икономиката, обществото имат наистина остра нужда от реформи и антикризисни мерки за оправяне на положението и шефката на парламента намира най-подходящата - да уговори другите държави да си отворят трудовия пазар, че да емигрираме там...
С такива управници като Цецка 2012-та изобщо не ни трябва - те ще ни уморят още преди това.
