"Великият укротител" наистина е велик

Настанете се удобно. Освободете се от класическите представи за сценични изкуства. Започнете на чисто.

Това няма да бъде театърът, който повечето сме свикнали да гледаме по родните сцени. Ще бъде нещо по-голямо. На друго измерение. В друга епоха - в никоя епоха и същевременно - във всяка една. След малко мъжът, който в момента гледа как се суети, докато заемаме местата си, ще събуе обувките си, ще се съблече гол и ще видим първата картина от спектакъла. Следват още десетки, а може би стотици картини, които ще ни възхитят, ще пресушат гърлата ни, ще ни шокират, ще ни провокират и всички ще бъдем изпратени в неподозирани дори за самите нас територии на собственото ни съзнание.

Започва „Великият укротител" на Димитрис Папайоану.

11-ото издание на международния фестивал за съвременен танц One Dance Week в Пловдив даде на българската публика едно събитие, за което ще се говори дълго време. Връх в интересната и разнообразна програма беше гостуването на първия международен проект на световноизвестния гръцки хореограф Димитрис Папайоану, „Великият укротител" (The Great Tamer).

Създаден през 2017 г., зад спектакъла застават различни продуцентски организации и фестивали и до 2019 г. той ще обиколи сцени в САЩ, Канада и Австралия - Ню Йорк, Мичиган, Монреал, а следващата му спирка е Лондон. Досега „Великият укротител" покори Париж, Торино, Неапол, Барселона, Мадрид, Авиньон, Сеул, Тайпе, Москва. Пловдив е само малка спирка в това голямо пътуване. В рамките на три вечери (28, 29 и 30 септември) на сцената на Дом на културата "Борис Христов" се случи, и това не е преувеличаване, най-значимото театрално събитие в България до този момент на годината.

„Великият укротител" се гледа със сетивата. Интуитивно. В началото зрителите са посрещнати от сюрреалистичното пространство - сцената е превърната в пространство, имитиращо вълни, покрито с тънки, дървени плоскости, под които са скрити „тайните" на спектакъла. Актьорите вдигат правилната плоскост и вадят най-различни предмети отдолу - човешки крайници, кости, отломки от друга планета. Под вълнистия под дебнат опасностите, които всеки един от нас среща в реалния живот. Всичко, което се случва, е една условност, в която виждаме вечните теми, занимаващи човека.

В основата, казва самият Папайоану, са архетипите. Към тях прибавяме и знакови творби в историята на изкуството. Един от най-въздействащите моменти в целия спектакъл е пресъздаването на известната картина на Рембранд „Урок по анатомия при д-р Николайас Тулп", който чрез игра на сенките получава два плана на действие - първият е триизмерният, пред нас, а вторият, двуизмерният, се случва уголемен в дъното на сцената.

Действието е някъде между съня, фантазията, халюцинациите. Но и в реалността. Защото и най-абстрактният детайл от тези 100 минути е асоциация с нещо, което всеки от нас преживява под една или друга форма.

Всеки ще види различни неща в образа на космонавта, на разпадащото се човешко тяло, на причудливата женска фигура. За всеки обувките с корени и тяхното обиграване, означават различно нещо. Обстрелването на човека, търсещ убежище, неговото унищожаване с житните класове, което после преминава в процеса на жътва - всичко това е индивидуално преживяване, на което единствен господар е зрителят. И ако той се отърси от предразсъдъците, свързани с голото тяло, показано на сцената, ще подари сам на себе си част от пламъка, който запалват Папайоану и неговите 10 танцьори. Колкото до последните... всичко, което зрителят може да прави, е да се възхищава. На безупречната техника. На красивите голи и облечени тела, сами по себе си представящи древногръцкия идеал за докосване до божественото. Трябва просто да се поддадем на обаянието на всеки един от тях.

„Великият укротител" е спектакъл, чийто жанр е труден за определяне - носи елементи на пърформанс, но също така и на танцов театър. Напомня работата на пионера в танцовия театър Пина Бауш, от която Димитрис Папайоану черпи вдъхновение. Неслучайно той е първият хореограф, поканен да поставя на сцената на основания от нея театър във Вупертал, 9 години след смъртта й.

„Настанихте ли се удобно?", ни пита актьорът, който досега ни наблюдаваше как сядаме. Залата е препълнена, а ние сме дошли от всички краища на страната. Искаме да видим „Великия укротител". Искаме една нощ в неговото легло. Между белите и черните платна на вълнистия под, във водния басейн, на полето или пък легнали голи под ефирния плащ. Накрая получаваме всичко, за което сме дошли плюс една торба с това, което е останало. Мъжът я хвърля в краката ни и ударът е болезнен.

„Ето ви каквото остана. Сега е ваш ред."

И в този момент вече няма капка съмнение: „Великият укротител" наистина е велик.

Новините

Най-четените