Първи юни тази година идва с един смислен подарък в повече за децата. Навръх Деня на детето ще бъде представена книгата "Непознатото дете" на яркия артист Е. Т. А. Хофман. Книгата е част от проекта "Музика в книга" и това е първото й издание на български език в музикален формат. Зад проекта застават фондация „Културни перспективи" и издателство „Ентусиаст" с подкрепата на фондация „Комунитас".
Появата на „Непознатото дете" за пръв път на български език е безспорно събитие, ще насочи любопитството към един от най-причудливите и светли умове на Европа - Е. Т. А. Хофман.
Музикалната книга е първият етап от проект, чиито стремежи са да доближи малки и големи до неговото творчество и да разкрие на публиката този ярък автор, енциклопедист и смел ексцентрик от епохата на Романтизма.
„Непознатото дете" насочва вниманието върху идеите за отстояването на свободата на фантазията срещу ограниченията на обикновеното, за което допринася и подхода на художничката Катина Пеева, за която това е дебютен проект, в тясна колаборация с дизайнерката Свобода Цекова. Преводът е на проф. Борис Парашкевов, а мултимедийното съдържание включва адаптация в интерпретацията на Самуел Финци и мултижанрово музикално оригинално съдържание, продуцирано от Ина Кънчева.
В страната ни сме големи длъжници на читателите по отношение на творчеството на Е. Т. А. Хофман. За повече от сто години издаването му е разпокъсано, спорадично, непълно и дори някъде некомпетентно. Първоначално пространният му талант е жертва на догматичната литературна критика, обявила го за „реакционен романтик", по-късно плахо се появяват отделни негови произведения, неизменно съпроводени с куп уговорки как да бъде четен и разбиран. Дори детските адаптации на приказките му са крайно недостатъчни и непълни. През 90-те години на миналия век е незаслужено забравен. Е. Т. А. Хофман обаче е основополагащ автор, който буквално взривява детското въображение и в същото време кара възрастните читатели да преоткриват всеки път неподозирани страни от творчеството му.
Амбициите на хората зад проекта, е да се създаде атмосфера на високи културни ценности под мотото „Да имаш или да бъдеш", което се свързва с Ерих Фром. Такава следа е оставена и чрез предходните проекти „Приказка за вълшебната флейта" и „Детска стая".
Книгата е на пазара от 28 май. Събитието за представянето на книгата ще се състои специално в деня на детето - 1 юни 2019 г. от 17 часа в Софийска градска художествена галерия.
Откъс от "Непознатото дете"
"Имаше едно време един благородник на име Тадеус фон Бракел. Той живееше в селцето Бракелхайм, което бе наследил от починалия си баща, стария господин Фон Бракел, и по тази причина бе негов собственик. Четиримата селяни, които освен него живееха в селцето, го наричаха „милостивия господар", макар и той като тях да ходеше с простичко сресана коса и само в неделен ден, когато с жена си и двете си дечица, именувани Феликс и Кристина, потегляше за съседното голямо село да се черкуват, наместо грубото си сетре, което носеше обикновено, обличаше изискано зелено сако и червена жилетка
със златни ширити, която му стоеше много добре. Запиташе ли някой четиримата селяни как се стига до господин Фон Бракел, те винаги отговаряха:
- Все направо през селото по хълма нагоре, където са брезите, там се намира замъкът на милостивия господар!
Е, всеки знае, че един замък трябва да е голяма, висока
постройка с много прозорци и врати, пък и с кули и лъскави ветропоказатели, но на хълма с брезите нямаше нищо подобно: там стоеше само една ниска къщурка с няколко малки прозореца, която едва ли можеше да бъде съзряна, преди да си застанал точно пред нея. Но ако човек ненадейно се изправи пред високата порта на някой голям замък и облъхнат от струящия от вътрешността му леденостуден въздух, и оглеждан от мъртвешките очи на странните каменни изображения, облегнати като страховити стражи о зида, изгуби всяко желание да влезе в него и предпочете да му обърне гръб, то пред къщурката на господин Тадеус фон Бракел съвсем не беше така. И ако още в горичката красивите стройни брези помахваха приветливо с разлистилите се свои протегнати като за поздрав ръце и ако те с радостно шумолене и трептене нашепваха: „Добре дошъл, добре дошъл сред нас!", то пред самата къщурка като че ли нежни гласове призоваваха от светналите като огледала прозорци и навред от тъмната шума на дебелата лозница, която покриваше стените до покрива, сладкогласно:„Заповядай, влез, драги морни страннико, тук е толкова хубаво и уютно!". Това потвърждаваха и весело цвъртящите лястовици, долитащи до гнездата си и отново отлитащи, а от комина старият достолепен щъркел поглеждаше сериозно и умно надолу и сякаш казваше: „Вече не една година живея тук през лятото и по-добро място за отсядане няма на земята.
Ако можех да надвия вроденото ми желание да пътувам и ако през зимата тук не беше толкова студено, а дървата толкова скъпи, никога нямаше да помръдна оттук". Така привлекателен и приятен, макар и не съвсем замък, бе домът на господин Фон Бракел."
