CD: Iron Mask – Shadow Of The Red Baron

Лейбъл: Lion Music

Дата на издаване: 19.01.2010

Формат: CD

Жанр: Метъл

Стил: Power Metal, Speed Metal, Neo-Classical Metal, Symphonic Metal

Айрън Маск почти се разделиха с девиза си „Умри за маестро Малмстийн!“


Айрън Маск направиха впечатление на метъл наблюдателите, вперили поглед към нео-класическия метъл жанр, още с дебюта си „Revenge Is My Name“ (2002), отдаващ почит към първите дела на маестро Ингуи Малмстийн от „Rising Force“-ерата му.

Вторият албум на белгийците (официално се водят такива заради гражданството на своя лидер Душан Петроси и главната им квартира в Брюксел) „Hordes Of The Brave“ (2005) отбеляза успех в развитието им и показа известно навлизане в руслото на типичния европейски пауър метъл. 

Днес, в третата си студийна работа „Shadow Of The Red Baron“ Айрън Маск продължават напред и нагоре. Вдъхновени за името си от класиката на Александър Дюма „Мъжът с желязната маска“, те мераклийски продължават и развиват както нео-класическата си линия, така и евро-пауър метъла си. Бойци на два фронта!…

Когато към това прибавим и опита да концептуализират диска, набиващ се на очи още с впечатляващия червен цвят на корицата, с изтория, визираща реална историческа личност от Първата световна война – немския въздушен ас Манфред фон Рихтхофен, познат и като Червеният барон…

… то нещата се понареждат донякъде, въпреки че има още какво да се желае от Айрън Маск. Примерно чуйте „The Divine Wings Of Tradegy“ (1997) на Симфъни Екс или „Long Live The King“ (1999) на Нарниа и ще доловите продукционните разлики въпреки изминалите годинии.

Все пак от пръв поглед и слух личи, че душата на отбора, нейният главен композитор и китарист Душан Петроси е дал най-доброто от себе си – концептуална история, сграбчващи и изпипани композиции, излъскана и поносима помпозност плюс бляскави и немного натрапващи се китарни екстраваганции… и накрая – приличен интернационален метъл тим.

Интернационалната дружина се състои от немския певец Гьоц Море с божествения псевдоним Валхала Джуниър, басиста руснак Василий Молчанов (участник в другия по-симфоник пауър проект на Петроси – Меджик Кингдъм), новия клавирист шведът Андреас Линдал (известен с краткото си присъствие в Нарниа) и барабаниста холандец Ерик Стаут, работил с друг сръчен мъчител на китарата като именития Джо Стъмп.

Айрън Маск са напипали успешната пропорция от привличаща динамичност, недосадна епичност и открояваща се музикантско-инструментална индивидуалност. А с повторното привличане на резервния помощен вокалист Оливер Хартман (с основна роля във втората песен от албума „Dreams“ и епизодични участия нататък) до известна степен оправят проблема с колебливия тук-там основен вокалист.

Той – Гьоц Море – се разкъсва често и мелодраматично между Греъм Бонет и Джо Лин Търнър (например в “Sahara” ), но иначе умело си дерзае в диапазона неокласика-мелодик метъл. Какво да се прави като човекът няма участие или принос в по-сериозен проект или банда досега.

Едноименната композиция „отваря“ албума с обичаен симфо обзаведен пауър метъл, който леко досажда след 4-та минута. Безспорно най-силната песен обаче е среднотемповия мелодик метъл „Forever In The Dark„. Това е хеви хит на 100% със сграбчващи хорове и клавирно подчертан мотив, отдалечаващ бандата от обичайно амплоа ала Ингуи, и обзаведен накрая с нек’ви „кражби“ ала Рони Джеймс Дио от 80-те.

Мрачното и провлачено „Resurrection„, по-светлото и комерсиално „Sahara“ (със соло участие от самия бос на лейбъла „Лайън Мюзик“ Ларс Ерик Матсон) и срещата на Рънинг Уайлд и Айрън Мейдън в „Black Devil Ship“ оформят един разнолик пълнеж, без който не може всеки един над-посредствен метъл албум.

Силна хит закваска притежава и “We Will Meet Again“ с и заради лирическите пропуквания на величавата картина. То, както и следващия го „Universe“ определено поддържат вярата в маестро Малмстийн. Ангелогласното женско вокализиране в началото на нелошата балада „My Angel Is Gone“ е новост за Айрън Маск, тук и певецът показва част от своите възможности. Лириките на баладата, както и на “Forever In The Dark” и на “We Will Meet Again“ разказват за емоционалните преживявания на Душан след смъртта на майка му.

„Only The Good Die Young“ предлага редови евро метъл със закваска стар Рейнбоу и малко Ингуи – как да не му се радваш?!… Същото може да се каже за инструменталната композиция, с която завършва албумът - „Ghost Of The Tzar„, която разполага със силна оркестрация, превзето Ингуи струнно пикиране и едно мрачно, дори дразнещо дет метъл гърлено суфлиране.

Музикалното ниво на композиране и съвместното сътрудничество между музикантите прави нужното впечатление на тезгяха за елементарно въздействаща метъл музика. „Shadow Of The Red Baron“ е повече от препоръчителен както за почитателите на шведския ваятел на китарни благини Ингуи Малмстийн, така и за феновете на Стратовариъс, Ивъргрей, ХемърФол…

Определено се е получил силен албум над средното метъл ниво, който е приятно красив и спечелва сърцата ни от раз-два.

Оценка: 6 от 10 – добър

Автор: Боян Стойчев