Не е ли странно, че колективната памет у нас помни цената на билетчето и "Добруджа" при Тодор Живков, но не и лагерите в Белене и Скравена, национализацията на земята и трудово-възпитателните лагери? Някои обвиняват германския народ в известен мазохизъм заради начина, по който не спира да помни и напомня за Третия райх и извършения от нацистка Германия геноцид.
В България пропагандната машина по времето на 45-те години по всякакъв начин се опита да изтрие от паметта на българите какво точно се случи по време на "народната революция" на 9 септември 1944 г. и след това - така бяха написани учебниците, така бяха снимани филмите, така бяха писани книгите - научни и художествени, с малки изключения... България бърза да забрави. Не от срам, а защото други искат да останат в историята така, както се харесват. Webcafe.bg отваря дискусия по темата "Да помним ли и защо?"
На 1 февруари бе честван денят на почит и признателност към жертвите на комунизма. Новият президент произнесе реч, в която каза и че „въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни".
Припомням, че този ден се чества за втори път, предложението е на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
Незабравата, разбира се, е важна и със сигурност спомените на нашите родители, на нашите близки, а също и на хиляди непознати нам хора, са живи. Това обаче съвсем не означава, че имаме обща, колективна памет за недалечното минало. Че имаме обща историческа „версия" за него.
Преди почти две години ГЕРБ отказа честването на Европейския ден за възпоменаване жертвите на тоталитаризма. Още малко преди това бе отхвърлено предложението на СДС за създаване на Институт за национална памет. Отхвърлен беше и Проектозакон за включване на престъпленията на комунизма в учебниците по история. После самото СДС като че ли „забрави" тези си искания. Има още примери (като отношението към възродителния процес), които демонстрират как функционират в политическото пространство призивите за „помнене" и „забравяне".
Ако приемем, че политиците ни като цяло „употребяват" миналото,когато и както им е удобно, припомнят или забравят отрязъци от него с оглед на конкретни политически интереси, дали обществото ни като цяло помни недалечното минало, как го помни и защо?
„Преди се живееше по-добре от сега"
Така казват множество анкетирани, които можем да прочетем в изследвания, свързани с епохата на социализма. „Можехме да си купуваме повече неща за хранене, да ходим всяко лято на море. Имахме сигурна работа.". Дори и да отсъства такава носталгия, към времето на социализма се наслои едно по-лежерно, леко присмехулно, но де факто съвсем добронамерено отношение.
То дойде от реклами като „О, Пепи", от възстановяването на „естрадната" линия в българската поп музика, от акции свързани с експонати, емблематични за социализма като „Инвентарната книга на социализма" на Г. Господинов и Я. Генова, която представи около 500 такива, свързани с ежедневния бит на хората и др.
На другия полюс
Хора, лежали в лагери, хора изселвани, хора, чието имущество е било иззето, близките и наследниците на осъдените от т.нар. Народен съд. Тяхната памет за соцминалото е травматична. Болезнеността на спомените им не намалява с времето. И е ясно защо. Тези хора искат възмездие. Носталгиите по „хубавото" време още повече инфектират тази травма.
Между тези два типа отношения има и други
Едните са на хора, живели социализма, но някак „изтласкали" спомена за него. Хора, които не го мислят и помнят като време на не-свобода, а просто като отрязък от техния житейски път, разказа за който някак са подредили и успокоили, канализирали в лични преживявания, изключвайки общото ни тоталитарно минало.
Освен тях има и една вече голяма група млади хора, които не са живели социализма. Те нямат памет или опит за него. За тях той е някаква празна форма, която могат да напълнят с едно или друго знание. Или със спомените на родителите си - носталгични или критични, или със собственото си нежелание да се занимават с този период, да знаят за него.
И когато в учебниците по история, в общата памет на обществото ни този период липсва, той с пълно право може да отсъства, и то тотално, от тяхната историческа версия за миналото.
И това е големият проблем в отношението ни към времето на социализма. Не е въпросът в честванията или в отсъствието на такива. Не е и в т.нар. обществен дебат по въпроса, за който ГЕРБ от време на време споменава. Както сполучливо отбелязва Евгения Иванова в своята статия „Как помним комунизма?", на никого не би му хрумнало да подлага античната или средновековната история на обществен дебат, за да бъдат оценени.
Историята е знание, а не закони и дебати. И докато това не стане тук, у нас, както в някои от страните от бившия социалистически лагер - ту ще има чествания, ту те ще бъдат отменяни. Ту ще се откриват паметници, ту ще се рушат. Ту ще се предлагат проектозакони, ту ще бъдат отхвърляни.
А ние все така няма да имаме обща колективна историческа памет за това време, белязало живота на нашите родители, нашия живот и със сигурност отношението ни към самите нас, към общото ни бъдеще. Все едно дали го съзнаваме или не.
Фрида Сигурно защото храните не са били качествени, затова сега се юрнахме всичко да ни е пак по БДС, както беше през социализма? Само дето разликата сега е, че тогава имаше БДС и контрол, сега има БДС без контрол. Т.е. полза от стандарта няма, освен за производителите, които продават същия боклук двойно по-скъпо. Говориш наизуст и много ме съмнява, че си живяла въобще през това време. Клишетата с режима на тока и опашките за банани си ги знаем. Що ли не се запиташ сега въобще какъв процент от хората си купува банани повече от 2 пъти в годината. Режим на тока имаше в първите години на демокрацията, преди 89 аз поне такъв не си спомням. А днес, имал ток-нямал, плащаш! Имал парно, нямал- пак плащаш.
Роан БГ - имаше режим преди 89-та, имаше. Не беше фатален, но имаше - 84-та зимата. 4 няма, 2 или 4 часа има. Както и да е, за останалото си прав
Е, хайде сега, стига крайни мнения - истината е по средата - едно време беше гадно, сега пак не е цвете, но все пак е с една идея по-добре. А който не може да си купи банани два пъти в годината от по 2.50 килото... яко преиграва. Дори той да не може, проблемът ще е само негов, а не на почти всички, както е било преди 20 г. Стига сме мрънкали и сме гледали само материалното. Дори Георги Марков беше писал за това - ступора, в който са изпадали съвременниците му пред витрините, когато са имали възможност да излязат в чужбина. Не са се удивлявали на свободата (на словото, на избор, на пътуване, на идеи и т.н.), а са се удивлявали на пълните и лъскави витрини. Жалка работа. Не че и аз нямам смътни детски спомени от магазини, заредени само с хляб, олио, оцет, захар, сол, кибрит, бира, лимонада, лукчета, но стига сме потвърждавали думите на Г.Марков - само това ли има значение за нас? Само йеденйе и пийенйе ли ви е в главите, бе пролетарии пролетни? Я се стегнете малко и стига сте мрънкали.
Мда, и аз помня режима на тока и как 2 часа кибичим на свещи. Докато по единствения ТВ канал веднъж на петилетка дават някакъв индиански филм, който свършва тъкмо когато дойде тока. Кеф. А сега мрънкат, че не им стигали парите да си платят 100-те канала кабелна + интернета.
5 иван | 15.02.2012 10:31
До 29: Каква "фашистска сган" в България бе боклук? Избиха огромно количество трудолюбиви и предприемчиви хора, откраднаха им имота, домовете и създадените и изградени предприятия, земеделски масиви и пр. Съсипаха живота на тези, на които го пощадиха. Най- сетната измет, която до преди това за пет пари работа не е вършила се нарекоха "партизани" и почнаха да управляват откраднатото. И понеже са тотално некадърни, целият им експеримент завърши с огромен финансов и икономически крах, който и до днес не можем да изплатим. Преди било екстра, пък сега трудно. Ами трудно е, защото червената пасмина за 45 години и още 20 след това разори страната и дори още не сме платили външния дълг натрупан от добре живелите си мърди и некадърни инвеститори - мегаломани, които за да угодят на СССР изградиха сателитна икономика и мегаломански безумия като Кремиковци. И което е по- лошо, научиха българина, че в живота не ти трябва да си предприемчив и да се трудиш, трябва ти да се мазниш на правилните хора, на партията и да можеш да се скатаваш и крадеш добре. Сега може да е трудно, но поне ако имаш способности, и шанс разбира се, можеш да постигнеш много, без оглед на партийна принадлежност, родство с "врагове на народа" и пр. Пък ако искаш, вече никой не те спира - свят широк! На тези дето им е толкова мил сатрапския строй - моля ви, такива модели има по света- заминавайте я за Руската федерация, я за Китай и прав Ви път!
Много мишкарска постъпка на Бербата. Когато всичко му беше окей в Юнайтед, реши да се подмаже на дъртата алкохолизирана мастия Фъргюсън и си би камшика безцеремонно от националния (шотландецът е известен с това, че натиска основните си футболисти да се отказват от националните си отбори). Сега, когато дъртата пиянка не го взема и за ташак даже, Бербатов искал някой да го покани да се върне в национала. Едва ли не да му отидат на крака делегация с хляб, сол и цветя, и да му хвърлят метани до земята - да го молят да се върне. Бербатов си дава вид на много миловиден и скромен, но всъщност вътрешно е много надменен. За разлика от Стоичков, който на повърхността е груб и арогантен, но ми се струва, че е много по-истински и искрен като човек.
До 31 Хахахах, това във вестник "Демокрация" или "Атака" го чете? Интересно как във Франция и Италия избиха фашистка сган, а при нас са избили само мирни трудолюбиви и предприемчиви хора? Ами ако част от тези миролюбивите помежду другото са разстреляли по няко е друго дете или жена, или са душили хора по мазетата? Когато се правят такива генерални обобщения, винаги си в грешка! Ами ако бяха твоята жена или дете? Ако не знаеш тогава е действал Закон за защита на държавата, опозиционните партии са били забранени, т.е. единствената възможна форма на съпротива е била нелегалната. Крайно време е да престанем с насаждането на омраза. Нито ти, нито аз сме виновни за действията на едните или другите. Нито имаме основа за достатъчно трезва преценка за да ги съдим.
Ех, мамка му, обърках статиите...Уебкафевото, кога ще дадете възможност да се редактират коментарите?!!!!
"Някои обвиняват германския народ в известен мазохизъм заради начина, по който не спира да помни и напомня за Третия райх и извършения от нацистка Германия геноцид. " Това твърдение искрено ме разсмя - само човек, непознаващ германците и тяхната следвоенна култура може да твърди подобна глупост на фона на известния феномен на "пропадане на паметта" сред тях в периода след ВСВ!
"Народният съд" използва етикета "фашисти" за да оправдае избиването и ограбването на въпросните хора. Окачествяването има като "фашистка сган" е най малкото груба свинщина. Наистина нямам никаква потребност да изпадам в излишно ръкоблудство с вас, хеле пък да се псуваме. За щастие онзи безумен строй се сгромоляса и сега всеки може да се бори с живота според способностите си. И тъй като вече не се налага да завися за стандарта си на живот от разни шумкари и кашкавалокрадци, хич и не ми дреме че мнението ми не ви се нрави. А относно това какво работя и как, справям се идеално и си живея чудесно, благодаря за проявения интерес
Абе какви фашисти е имало в България, бе?!! Единственият, за който се сещам, е Кимон Георгиев - същият, който извършва "революцията" ( ) от 9.9.44.
Нито фашизъм, нито социализъм е имало в България. Както в момента няма нито ляво, нито дясно в политическата ни система. Българинът няма нито историческа, нито политическа култура. И познания няма. Има общи приказки и налудни крясъци. И мизерия. Материална и духовна.
към 31 коментар - Лейбщандарте или щандартенфюрер може би Трудолюбивите и предприемчиви хора ли убиха Гео Милев, Йосиф Хербст, Никола Вапцаров и още не знам си колко хора за толкова време? Или си от добре известните фурнаджийски лопати, които при всяка власт с подмазване и хвалебствия гледат да са добре? Напомняш ми за един такъв, който се беше родил "със сребърна лъжичка в устата и в копринени пелени", завършил по соц. време в Унгария (как ли пък става, като е бил фашист, буржоа или каквото и да е?). Че са загинали невинни, няма спор, но че е имало фашистки режим, също няма спор. Не го оспорват световноизвестни историографи, не регионални и разни местни лъжи-професорчета. И няма спор, че и комунистите (или поне тези, които са се представяли след 9.9.1944 за такива) са изтрепали доста хора. Но не се връзва в картинката на историята по този начин да се защитава само един период, а да се оплюва друг. Изпадаш в битов субективизъм.
"Трудолюбивите и предприемчиви хора ли убиха Гео Милев, Йосиф Хербст, Никола Вапцаров " Само за протокола - да се постави един национален предател, като Вапцаров, в една редица с хора, които напълно незаконно са били унищожени в един наистина недопустим полицейски произвол е странно. Проблеми с паметта?