Как помним миналото и защо

Не е ли странно, че колективната памет у нас помни цената на билетчето и "Добруджа" при Тодор Живков, но не и лагерите в Белене и Скравена, национализацията на земята и трудово-възпитателните лагери? Някои обвиняват германския народ в известен мазохизъм заради начина, по който не спира да помни и напомня за Третия райх и извършения от нацистка Германия геноцид.

В България пропагандната машина по времето на 45-те години по всякакъв начин се опита да изтрие от паметта на българите какво точно се случи по време на "народната революция" на 9 септември 1944 г. и след това - така бяха написани учебниците, така бяха снимани филмите, така бяха писани книгите - научни и художествени, с малки изключения... България бърза да забрави. Не от срам, а защото други искат да останат в историята така, както се харесват. Webcafe.bg отваря дискусия по темата "Да помним ли и защо?"

На 1 февруари бе честван денят на почит и признателност към жертвите на комунизма. Новият президент произнесе реч, в която каза и че „въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни".

Припомням, че този ден се чества за втори път, предложението е на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Незабравата, разбира се, е важна и със сигурност спомените на нашите родители, на нашите близки, а също и на хиляди непознати нам хора, са живи. Това обаче съвсем не означава, че имаме обща, колективна памет за недалечното минало. Че имаме обща историческа „версия" за него.

Преди почти две години ГЕРБ отказа честването на Европейския ден за възпоменаване жертвите на тоталитаризма. Още малко преди това бе отхвърлено предложението на СДС за създаване на Институт за национална памет. Отхвърлен беше и Проектозакон за включване на престъпленията на комунизма в учебниците по история. После самото СДС като че ли „забрави" тези си искания. Има още примери (като отношението към възродителния процес), които демонстрират как функционират в политическото пространство призивите за „помнене" и „забравяне".

Ако приемем, че политиците ни като цяло „употребяват" миналото,когато и както им е удобно, припомнят или забравят отрязъци от него с оглед на конкретни политически интереси, дали обществото ни като цяло помни недалечното минало, как го помни и защо?

Преди се живееше по-добре от сега"

Така казват множество анкетирани, които можем да прочетем в изследвания, свързани с епохата на социализма. „Можехме да си купуваме повече неща за хранене, да ходим всяко лято на море. Имахме сигурна работа.". Дори и да отсъства такава носталгия, към времето на социализма се наслои едно по-лежерно, леко присмехулно, но де факто съвсем добронамерено отношение.

То дойде от реклами като „О, Пепи", от възстановяването на „естрадната" линия в българската поп музика, от акции свързани с експонати, емблематични за социализма като „Инвентарната книга на социализма" на Г. Господинов и Я. Генова, която представи около 500 такива, свързани с ежедневния бит на хората и др.

На другия полюс

Хора, лежали в лагери, хора изселвани, хора, чието имущество е било иззето, близките и наследниците на осъдените от т.нар. Народен съд. Тяхната памет за соцминалото е травматична. Болезнеността на спомените им не намалява с времето. И е ясно защо. Тези хора искат възмездие. Носталгиите по „хубавото" време още повече инфектират тази травма.

Между тези два типа отношения има и други

Едните са на хора, живели социализма, но някак „изтласкали" спомена за него. Хора, които не го мислят и помнят като време на не-свобода, а просто като отрязък от техния житейски път, разказа за който някак са подредили и успокоили, канализирали в лични преживявания, изключвайки общото ни тоталитарно минало.

Освен тях има и една вече голяма група млади хора, които не са живели социализма. Те нямат памет или опит за него. За тях той е някаква празна форма, която могат да напълнят с едно или друго знание. Или със спомените на родителите си - носталгични или критични, или със собственото си нежелание да се занимават с този период, да знаят за него.

И когато в учебниците по история, в общата памет на обществото ни този период липсва, той с пълно право може да отсъства, и то тотално, от тяхната историческа версия за миналото.

И това е големият проблем в отношението ни към времето на социализма. Не е въпросът в честванията или в отсъствието на такива. Не е и в т.нар. обществен дебат по въпроса, за който ГЕРБ от време на време споменава. Както сполучливо отбелязва Евгения Иванова в своята статия „Как помним комунизма?", на никого не би му хрумнало да подлага античната или средновековната история на обществен дебат, за да бъдат оценени.

Историята е знание, а не закони и дебати. И докато това не стане тук, у нас, както в някои от страните от бившия социалистически лагер - ту ще има чествания, ту те ще бъдат отменяни. Ту ще се откриват паметници, ту ще се рушат. Ту ще се предлагат проектозакони, ту ще бъдат отхвърляни.

А ние все така няма да имаме обща колективна историческа памет за това време, белязало живота на нашите родители, нашия живот и със сигурност отношението ни към самите нас, към общото ни бъдеще. Все едно дали го съзнаваме или не.

#42 axsbf 15.02.2012 в 17:39:52

и кое е националното предателство на Вапцаров? Или паметта е удобно избираема според имуществените и други претенции? По тази логика и Гоце Делчев, Яне Сандански, Тодор Александров, Димитър Списаревски и още страшно много хора са ... национални предатели? Какво национално, кое национално са предали? От кого и на кого? За справка - може да си поспорим, ама поне да прочетеш и да си направиш изводине от поне толкова книги, колкото съм прочел и аз

#43 янаки 15.02.2012 в 17:47:10

leibstandarte Ти четеш историята така, както „Дяволът” Евенгелието. Така нареченият народен съд беше конситуиран от съюзническата контролна комисия СССР, Великобритания, САЩ и има за задача да издири и накаже хората, които са отговорни за привързването на България към Нацистка Германия и за извършване престъпления през този период. Такива съдилища имаше във всички съюзнически на Германия страни, като и тези, които бяха окупирани. Така че в България бяха наказани хора, които на базата на прословутите антидемократични, фашистки закони – закон за защита на нацията и закон за защита на държавата бяха репресирали не само активните участици в съпротивата, но и техните близки. Да не говорим за българските евреи, не е ли достатъчно само това, че всички мъже от 18 до 50 години бяха изпратени в трудови лагери „да чукат чакъл”, за да бъде пратен някой от българските „арийци” на въжето.

#44 My Majesty 15.02.2012 в 17:49:09

До axsbf: За Вапцаров нещата са ясни. Велик поет. И човек с доста объркан личен живот, човек използван от коминтернаджии. Човек, който с участието си във взривно подривната дейност, т.е организирането на атентати, влиза в сблъсък с онова, което извежда в поезията си като философия. И нищо от това, което пиша не е измислица.

#45 axsbf 15.02.2012 в 17:53:15

Май Меджъсти - не оспорвам нищо за Вапцаров, не съм съгласен с определения като национален предател и подобни. За него колкото е ясно, толкова и не е. Това не е достатъчно обаче да се оплюва като национален предател. Онзи, който го определя като такъв, би трябвало първо да се порови в определенията за национално предателство, пък после да се напъва да оплюва.

#48 Rohanbg 15.02.2012 в 17:59:56

Как ли може да коментира човек, чието профилно име идва от наименованието на личната армия (охрана) на Адолф Хитлер??? Лайбщандарте означава точно това. Че си кафяв е ясно, ясно е че отречеш и фашизма (нацизма) у нас. Мисля че този профил трябва да бъде изтрит от модераторите на форума. Тази лична армия е взела участие в инвазията в Полша и също така и в доста "невинни деяния", като избиването на 5000 цивилни. Тази "елитна" част на СС е осъдена на процесите в Нюрнберг за престъпления срещу човечеството!

#49 янаки 15.02.2012 в 18:03:06

Понеже се използват тежки думи като национално предателство, как ще оцените дейността на българите работещи за разузнаването на Запада по време на тоталитарния режим? И по-специално тези, които са работили за турското разузнаване? Може би, щом са работили против режима, трябва са ги издигнем за национални герои.

#51 John Smith 15.02.2012 в 18:32:33

Комунизма си отиде, ама комунистите останаха..... и ни е@аха мамата...

#52 deowin 15.02.2012 в 18:35:10

>Още един лаф от соца: "Айде да идва понеделника, да ида на работа, че да си почина!" Хехе.. уж соц лаф, а аз го ползвам постоянно, хем бачкам финанси в загниващия капитализъм.

#56 ivorad 16.02.2012 в 09:34:52

"42 axsbf | 15.02.2012 17:39 и кое е националното предателство на Вапцаров? " Националното предателство на този маргинален човек има много измерения: 1. Участието му в "Македонския кръжок". В продължение на години Вапцаров съзнателно работи срещу българската кауза в Македония и това е просто безспорно. За съжаление този факт отсъства в учените книги, които Ви раздават в партийния пенсионерски клуб. 2. Участието на "поета" в една терористична дейност, пряко насочена срещу българската държавност. За което съвършено справедливо е осъден и екзекутиран, според тогавашното българско законодателтво. .................................. Мисля, че дори само това да беше - Вапцаров не може да бъде поставян в редицата на интелектуалци, като Гео Милев и Хербст, които са наистина жертви на един недопустим терор.

#57 axsbf 16.02.2012 в 09:55:28

към 56 - Иворад какви книги чета и съм прочел и разбрал - едва ли дори като се качиш на пожарникарска стълба, ще можеш да стигнеш върха на купчината В какви кръжоци е участвал Вапцаров няма значение. Важното е по какви причини е бил там? Защо е бил в този кръжок, а не в кръжока или клуба на поддръжниците на фашизма, не е бил член на легионерите, не е бил полицай, стражар, главорез. Въпреки заможното състояние на семейството му той е избрал своя път. И се е борил - колкото и както може. И е извършвал "терористична дейност" срещу един човеконенавистен режим - изтребени жени, простреляни от упор в главата деца, обесени и обезглавени "терористи". Ако не ти се вярва, поразрови интернет за факти. Те не са факти от пенсионерски клубове. По същата ти идиотска логика Левски е терорист и национален предател, защото се е борил срещу тогава установените закони и порядки. Пак по същата ти логика всеки, който се е борил по някакъв начин за по-добри времена, условия, възможности и бъдеще, е национален предател. Излиза, че твоите родители и ти самият за нищо не се бориш и затова не си терорист? Така ли е? Само че ... такива като теб вегетират, защото нищо и никога не правят. Което предполага и очевидно води до извода за паразитизъм. И ми става досадно да дъвчеш само едно посочено от мен име, след като за другите нищо не можеш да кажеш, а споменатите от мен са само малко от имената, които са СГАЗЕНИ от ФАШИСТИТЕ! Ако пък толкова си окомуш - потърси в интернет, или в библиотеките (ако не знаеш какво е библиотека, мога да ти обясня и да ти дам някои адреси ) - какво е мнението на хора извън тесногръдото ти виждане и обкръжение за Вапцаров. Определено приличаш на една "велика" поетеса (курва, държанка или както и да я наречеш), която буквално закопава Вапцаров с мълчанието си. Защо ли? Вероятно защото завистта сред хората на словото е била и е достатъчно изразена, за да не може да признае, че е бил по-добър от нея! И това определя смъртната му присъда, а не "терористичната му дейност". Защото заради общите и разтегливи формулировки на действащите тогава закони, всеки би могъл да бъде осъден по тях. Така че - колкото народ, толкова терористи. Та ти ... наследник на приелите терористичните закони ли си или на обикновени терористи?

#58 axsbf 16.02.2012 в 10:06:24

към 56 - Иворад: Понеже си много упорит в някакви твои си (според мен напълно бедни и неграмотни твърдения) - ето ти линк http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2 Или и този линк е комунистически, национално предателски, неправилен. В него много хубаво и синтезирано е обяснено защо и как Вапцаров е бил и после напуска т.нар. Македонски кръжок. Линкът, ако не знаеш, е синтез на участвали в създаването на страницата хора, и е постигнат с някакво все пак взаимно съгласие по фактите. Някак си се налага мнението, че е доста по-обективен, от късогледото ти отношение по въпроса за нещата от българската история.

#59 ivorad 16.02.2012 в 10:11:44

" 57 axsbf | 16.02.2012 09:55 към 56 - Иворад какви книги чета и съм прочел и разбрал - едва ли дори като се качиш на пожарникарска стълба, ще можеш да стигнеш върха на купчината Усмивка В какви кръжоци е участвал Вапцаров няма значение. Важното е по какви причини е бил там? " Поздравления за самочувствието. За съжаление, подобна пуешка самооценка се среща най-често у полуграмотните хорица с правилен работническо-селски произход, успели да завършат "вишо" някъде в дебрите на соца. Колко и какви са били книгите, прочетени от Вас, личи чудесно от опита Ви за контрааргументиране по въпроса за Вапцаровото предателство в "Македонския" кръжок. За подобна дейност може да има една-единствена причина - огромна омраза към България и всички елементи на българското, най-напред езика! Конкретната политическа ситуация от епохата в случая няма никакво значение: истинският българин е българин каквото и да става около него. Хората, които са родени българи, но са готови да се изпишат като "македонци", понеже политическата система в София нещо не им допада, са класически пример за национално предателство. Защото идеята "България" е надпартийна, принадлежи на всички българи и хората, които оспорват това хилядолетно правило не са нищо друго, освен национални предатели! Работейки за дезинтегрирането на българската нация, Вапцаров и помиярите около него посягат на първия белег на националното, българския език и това е толкова безспорно, че дори червените литературни кратуни старателно бягат от всякакъв съществен дебат по този въпрос. Това е положението, селски интелектуалецо!

#60 axsbf 16.02.2012 в 10:13:47

май няма смисъл да споря с идиот македонист. олигофрено-копелдашка подлога на сърбошовинизма или педал на андартската сган! колко пуешко трябва да изядеш, за да разбереш, че си просто паразит! Приятен ден в дъвченето на настоящето

#62 axsbf 16.02.2012 в 10:20:58

към Иворад странно защо всяко твое изречение е пълно с елементарните похвати на пропагандата - нито един факт, само голословене. Твърдения, а не аргументи, фактите - никъде. А, и едно уточнение, по отношението на определението селски интелектуалец. Ти вероятно си роден в някой много голям ... КУРНИК от градски тип. Защото в България всички са селяни, градското население от началото на освобождението е живяло просто в по-големи села. Така че си потомък или на такива селяни, или на други селяни. Дали си четвърто или второ поколение потомък няма никакво значение. Така че, обърни се към миналото ти, огледай се, ослушай се, ако случайно видиш някъде нещо различно от селяни, тогава хвърляй обвинения и нападки Нямам никакво основание да се срамувам от произхода си. И още нещо, въпреки че не го заслужаваш като факт- прапрадядо ми е бил ятакът на ВМРО, в неговата къща са се събирали борците за обединение на България, а прадядо ми - неговият син, е клал турци, сърби и гърци, за да пази България. Но според двуклетъчния ти мозък той е терорист и престъпник, нали? Изкуфяла алхаймерова тикво, понеже няма да се уцелиш, ако опиташ да се гръмнеш, пробвай с главата в нужника. И без това няма да ти трябва

#63 ivorad 16.02.2012 в 10:26:45

"В него много хубаво и синтезирано е обяснено защо и как Вапцаров е бил и после напуска т.нар. Македонски кръжок." Цитат от реномирания източник Уики? Където някой "много хубаво и синтезирано обяснява"? Хе, хе - уникален аргумент. Ети Ви повод за размисъл, другарю, цитат, цитат от самия Вапцаров: "Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга – Свободна и Независима Македония. Това е най-важния етап от македонския въпрос в последните години, който ние навреме не забелязахме и за чието проспиване носим лична и организационна отговорност." Хайде, прокоментирайте ТОВА. То е от Вапцаров, а не от негови тълкуватели!

Новините

Най-четените