Днес прочетох в един национален ежедневник, че предстои да видим нов филм. Сюжетът се въртял около група от четири мацки, които замисляли обир на банка. Имало и руски мафиоти. Като в един нашумял сериал. Доста модерно напоследък, си помислих.
В същото време по една от телевизиите започна нов ситком. Прочетох, че в тази същата телевизия започва и сериал - нещо за адвокатска кантора. (Е, не мога да прескоча факта, че някои от хитовите чуждестранни сериали са "адвокатски").
Продуцентите на два твърде гледани сериала пък обявиха, че наесен ще ни предложат още два. Единият бил нещо като мистерия, другият - невиждан досега у нас. Като че ли пък сме видели кой знае какво. Честно казано очаквам невижданият да е българска версия на „Спешно отделение", „Анатомията на Грей" или подобно. Лекарските сериали също са доста вървежни и изпитана формула за привличане на зрители. За мистерията не ми се и мисли. Не прочетох, че в телевизиите ще се случва нещо друго кой знае колко забележително.
Печелившата формула
Когато през 19 век във Франция се появяват първите романи-подлистници („Парижките потайности" на един от любимците на българския литературен патриарх Вазов - Йожет Сю, или и до днес обичания „Граф Монте Кристо" на Дюма излизат именно като романи-подлистници във вестник) надали някой си е мислил, че това медийно „откритие" ще има толкова дълъг живот. И че ще захранва други медии.
Малко по-късно, в началото на 20 век киното започва да употребява печелившата формула. Често филмовите серии се предшестват от вестникарски публикации на съответния откъс, по който е направена филмовата серия. Жанрът е „роман-фейлетон". Сюжетите - най-вече криминални, гангстерски, с вплетена любовна линия. По-късно телевизията открива сериала и той се превръща в един от задължителните програмни механизми за задържане на зрителското внимание.
Най-високите рейтинги са на сериалите
Днес, ако погледнете рейтингите на една или друга българска телевизия, най-високите (с малки изключения като отделни публицистични предавания или новинарски емисии) принадлежат на сериалите. И в това няма нищо чудно. Жанрът е измислен точно за да задържа зрители. Серията не е дълга като отделен филм, общата тема и герои, обединяващи отделните епизоди дават достатъчно време за създаване на емоционално отношение към тях, идентификации и т.н.
Прекъсването в напрегнат и интересен момент, оставянето на неразрешени въпроси и ситуации, поставянето на загадки в края на епизода са „отработени" похвати за хващане на зрителя. Жанровете могат да бъдат най-разнообразни - исторически, хумористични, криминални, фантастични, екранизации по класически произведения и др.
Така е другаде. Не в България
У нас се произвеждат два типа сериали - криминални, в чиято основа стоят най-вече вестникарски, документални сюжети за мутри, престъпления, корупция и подобни (е, по това си приличаме с американските бащи на сериалите) или битово-хумористични, в които обаче хуморът странно прилича на немощните опити за разсмиване в няколко добре известни ни „сатирични шоута".
И не, преди да са ме почнали хейтърите, това не е анализ на качествата на един или друг български сериал. Не казвам, че „Под прикритие", „Стъклен дом", „Седем часа разлика", „Отплата", „Столичани в повече", ситкомът „Домашен арест" са добри или лоши. Че сюжетните им линии са елементарни или сложни, че героите търпят развитие в хода на сюжетното действие или не се променят въобще затова са и съвсем еднопланови, че не са схематични или пък са, че режисурата я бива или не, че актьорите са страхотни или много, ама много зле и т.н.
Твърдя просто, че българската сериална продукция е или странно приличаща на криминалните хроники във вестниците или се държи като слаб актьор, който играе в елементарни скечове като се пъне ли, пъне, да разсмее някого използвайки обичайни битови ситуации, но никак, ама никак не му се получава.
И тъй като нормалната логика казва, че се прави това, от което публиката има нужда, това, което тя иска да гледа и гледа - излиза, че това е, което искаме да гледаме.
Не е ли странно, че българските продуценти и режисьори въобще и не помислят да „посегнат" към класически за българската литература текстове например. Или пък да създадат сериал за живота на едно модерно градско семейство, за ежедневието на тинейджърите... Т.е. да се занимават с някакви такива, нормални, днешни житейски неща.
Само че това е нашата „нормалност". Във вестниците това е важният „сериал на живота" - обири, трафик на дрога, отвличания - това е и телевизионният сериал. Онези, за които това не е интересно и не искат да го гледат - се опитват да се развличат със смях. Съвсем нормално. Обаче ние нямаме способността да се смеем над смешното в живота. Ние обикновено се смеем на грешките или, съжалявам, но май е така, на простотиите на другия - съседа, познатия, неприятеля. И смехът ни е „клиширан" , очаква се да се смеем на стереотипни ситуации, такива ни и предлагат. Защото, виждате ли, да замериш тъщата с нещо е смешно. Или би трябвало да мине за такова. И принципно тя, тъщата, е лоша и с нея се воюва. И това също било смешно.
Моралният кодекс в турските сериали
Онези зрители, любители на сериали пък, на които нито им е смешно, нито ги пленява „магията" на подземния свят гледат турски сериали. С най-висок рейтинг между впрочем са именно те. И знаете ли защо? Поне една от причините е, че там цари патриархалност и умереност, която в живота ни липсва. Някакви хора ценят Реда, казват си „добро утро" и „добър ден", млади целуват ръце на стари и подобни. Забелязали ли сте, че в тези сериали винаги присъства някакъв скрит или явен морален кодекс. Споделят се някакви общи ценности. Това със сигурност предопределя и наличието на общност, която ги гледа и се идентифицира с героите и посланията им.
И не (обръщам внимание на хейтърите ), не съм фен на турските сериали. Просто разсъждавам защо те толкова много се харесват и гледат.
Онова, което си мисля е, че дали в по-малка или в по-голяма степен в българската сериална продукция, искаме или не, се оглеждаме самите ние. И това, което се вижда лично мен никак не ме радва. И не ми харесва. И не се харесвам. Питам се дали и с вас е така?
Иначе гледам сериали. Не са български.
