Лейбъл: Kontrapunkti
Дата на издаване: 06.05.2010
Формат: CD
Жанр: БГ, Поп, Рок
Стил: Pop Rock, Progressive Rock, Ballads, Art Rock
Ветераните отново в перфектна форма
Пак се срещнахме след двайсет и три години. Сякаш не е изминало толкова време от последната студийна работа на ФСБ „Обичам те дотук" (1987). Не, че те, законодателите и вдъхновители на качествената родна музика от средата на 70-те до ден днешен, мълчаха кротко в някой ъгъл през това време на демократични промени... Доказателства за това са донякъде прозаичните и времеутвърдителни химни „Времето е наше", „Последният човек", „Иде вятър", „Вълче време".
Новата студийна работа на ФСБ е семпло и стилно озаглавена „FSB.", като същевременно е направена и звучи в типичния за тази група радиофоничен стил и супер успешно влиза под кожата и мозъчните гънки на всеки слушател.
Всяка една от 15-те композиции плюс една интерлюдия заслужават суперлативи в различни размери. Различни, защото поне две-трети от тях притежават мощен потенциал на хитове и бъдещи БГ класики. Нещо, което е повече от обичайно за досегашното творчество на Румен Бояджиев, Константин Цеков, Иван Лечев. Впрочем, това е днешният състав на ФСБ, оцелял през времето и неговите капризи.
ФСБ, създадени през далечната 1975 година под гордо звучащото име Формация Студио Балкантон от Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров, са една от най-популярните, вдъхновяващи, креативни и законодателни рок-групи на България. И едва ли има човек, който да не е преживял поне една от вечните им класики като „След десет години", „Репетиция", „Пъпеш", „Завръщане", „Високо", „Пак ще се прегърнем"...
Осмото им студийно творение е основно дело на креативното дуо Бояджиев - Цеков, чиято е музикалната основа, а г-н Лечев е съучастник в аранжиментите. Красивите текстове, друга съществена част от отличителните черти на ФСБ, са на Живка Шопова и Даниела Кузманова.
Първите бели дни на албума „FSB." бяха съпроводени с (не)съзнателно инспирирани скандали, което си е жива реклама отвсякъде: липса на издател, отсъствие на помощ от държавата, директното подаряване на 2/3 от новата материя от официалната страница в Интернет пространството, а дискретното отстраняване на дългогодишния им бас-съратник Ивайло Крайчовски вече си е съществен факт от 2-3-4 години...
„FSB.." е в най-типичния стил на групата като вокали, текстове, музика, цялостна визия. Всичко това, естествено, пречупено през днешната времева и звукова призма. От което следва да се каже, че ФСБ са все така съвременно звучащи, музикално зрели и най-главното - лесно разбираеми и влизащи в употреба от страна на всеки.
Началото на албума е с „Параграф" - много силно и здраво парче, което хем е типично за групата, хем е напоено със сума ти модерни елементи от последните две десетилетия, а-ха да го категоризираш като прогресив (рок) и - размисляш. Алтърнатив също може да се каже, че е - защото е алтернатива на всичко заобикалящо ни.
Баладата с хит потенциал и запазени черти ала миналото на ФСБ „Нищо не взимай с теб" разполага със силен текст, иначе като музика протича доста елементарно и изглежда като римейк на стар ФСБ хит.
„Далече" е интересен, почти футуристичен трак за групата - силно казано, но има и малка доза истина в това твърдение. Осъществен е в комерсиална поп-посока, което със сигурност ще му донесе успех. Независимо дали ще звучи през час-два от ефира или ще бъде използван за реклама на прах на пране (о, суета!). Примерно.
„Както преди" е отново хладно направена, но емоционално втъкана балада - символ на нашето (без)времие. Тя отново е лесно предвидима, но все така върши чудесна работа. Ще бъде предстоящ хитов удар на старите ветерани с и заради чудесно провиращата се китара на Лечев и унасящите, леко ръбати вокали.
Началото на „Изповед" удря почти като римейк на стар рок гигант, лъха на прогресив отношение и даже пулсира с една академична Йес настройка. Впоследствие има силни рок кадри, нашептяни и казани силни слова, здравеещо соло и вихрена цигулка.
„Черти" е първата песен, липсваща в началното Интернет предлагане на албума „FSB.". Тя притежава приятно осъществено спокойствие и е с черти на типичен роден поп арт парчак, също така е снабдена с типичните ФСБ черти. В крайна сметка основната тема те отнася мислено надалеч.
„Две" си е типична и редова ФСБ пауър балада въпреки началото й с ритми, сякаш от детска игра а ла Супер Марио. Баладичната (раз)връзка се издига напред и нагоре, една от причините за това е силния текст.
„Няма" е поредният представител на сорта „балада" в този диск. Албумът е доста разводнен заради това, но все пак за този трак „Няма" даже може да се каже, че отива в ар ен би полетата.
Нищо неочаквано не е и „Ти не си от тук" - отново като предните си сестри (балада - женски род!) се носи и с полузаспали намерения нашепва с доволен апломб любовно-романтични слова. Звуковият екран е изпълнен от признати прог синтове и умерено бързо развитие, настроение и темпо.
Отново по-твърди ритми и жици идват от „Религия", което върви среднотемпово в повечето време. Но има и приятно прогресив отношение и изтънчена рок естетика, плюс далечен паралел със трийсетгодишното минало на групата.
Единствената в този диск чужда авторска композиция е „Не бързай, Слънчо" по музика на композитора Стефан Кънев и текст на проф. Николай Кауфман. Тя внася чудесно разнообразие и звучи интересно с хоровите женски вокали. Като пак е пречупена през призмата на ФСБ - за добро, разбира се.
„На дъното" е още една от „липсващите" в Интернет песни от новия ФСБ. Тя предлага елегантна работа, сякаш предвидена за чудесен филм с романтика, драма и любов - може и в не този ред. Звучи модерно, но блести и с куп архаични черти от арт рока на миналия век.
Краткото, но стилно баладично размахване на любовни трепети „Навярно" щеше да стои по-добре след резачките „Параграф" или „Изповед", но и тук, към края на самия диск блести със символичните си 2 минути и 20 секунди.
Определено „А там не бяхме" е по-разнолико от предните, но все така познато звучащо парче, което навява мисли за танци от рода на регето и има фънкоподобно наслоение. Осезаемо му липсва по-силна доза звукова заразителност, макар че пак влиза под кожата на всеки слушател. Леко е странно, което може да се дължи и на суровия му саунд.
Интерлюдията „Сам съм с вятъра", описана в обложката като „(piano solo)" въвежда към заключителната едноименна композиция. „Сам съм с вятъра" се саморазбужда в опит за нещо по-така, сбор от обрана епичност и интелигентна елегичност.
Като сбит преразказ на по-горното, „FSB." е красиво нанесена смесица от преобладаващ баладичен материал плюс два-три рок удара и още толкова модерни парчета-странници. Тази смес влиза очарователно приятно, има стабилен радиофоничен характер и създава перманентно и приятно усещане за дежа-вю. Както може да допадне на всеки, така би могла и да предизвика упреци в предвидимост, претенциозност и липса на нови идеи и посоки.
„FSB." е най-очакваното продължение на досегашната линия на поведение на едни от вечните символи на българския рок . Те са все така лесно разпознаваеми с новите си композиции, голяма част от които ще се превърнат в поредните им класики.
Оценка: 8 от 10 - страхотен
Автор: Боян Стойчев
