Едноактна пиеса в две действия за птици, риби, хора и други животни с времева разлика между двете действия от има-няма три години. А, да не забравя и джобното фенерче, което освети пътя в първо и изчезна във второ действие.
Първо действие
Един априлски ден през 2010-а се качвам на трамвай 20, слизам до "Малък градски театър", завивам по пряката и се озовавам на една друга сцена. Оказва се, че тук представленията са дневни, играят се само в събота, а мястото на действието е непроменено от премиерата на пиесата през 1956 г.
Заглавието на този хит се казва "Птичи пазар". С изненада откривам, че режисьорът изобщо не се съобразява с драматургичната основа и повечето главни герои са заключени в клетка.
Е, има и такива, които артистично са вързани на каишка или просто въженце, но пък миманса плува в аквариуми или найлонови торбички сред подобаваща им флора и фауна.
На авансцената най-многобройни са летящите пернати, но и сред тях се намират самовлюбени примадони-гълъби, които оперетно пристъпват с оперение на Мария Стюарт. Срещат се и гастролиращ немски йокнер, който със северно високомерие демонстрира студено накъдрените си пера, а малка трупа японци съсредоточено разиграват театър НО.
Зад картонени паравани и кашони дългоух плейбой прикрива драматична страст, а суетен паун гледа в цвят лилав. Саундтракът на пиесата се изпълнява от неорганизиран джаз бенд с джафкащи баритони, кудкудякащи тенори, мяукащи струни в пицикато, белканто-вид канарче и папагал в стил хип-хоп.
Сред пера, кафези и реквизит се размотава групата на сценичните работници, улисани в дебати за хонорари и кризисни планове. В една от паузите успявам да се разговоря с един от продуцентите, който ми разказа пикантни случки за неговите гълъбици и участието им във филми и видео клипове. На ухо ми разкри минала история с бивш министър, а аз го питам дали ще се възползва по партийна линия от информацията. Той ми отговоря: За какво? Да му мислят симпатизантите му! Аз с 2000 гълъба живея в рая!
Е, накрая си купувам и онова джобно фенерче.
Второ действие
И така, след три години, един априлски ден се озовавам отново на терена на "Птичи пазар". Според театралната теория, единството на място, време и действие, привидно е същото. И заглавието е същото, актьорите и те странно приличат на предишните.
Дори срещам оня продуцент с хилядите гълъби, с които, уж, живее в рая. Сега не ми разказа нищо пикантно, така че питам как е там горе? А той, с тежко потупване по рамо и с половин усмивка, ми вика: всеки ден ще е така, от тук до края на света! Не му схващам репликата и продължавам.
Дали само днес е така, не знам, но някои от главните герои отсъстват, а второстепенните продължават да дишат тежко с хриле в аквариуми. Някои плейбои са се свили и смалили, а от джаза тенорите са прегракнали и вървят само за 15 лева. Един умилен от подопечните си мениджър предлага дръгливи пернати, големи колкото шепа, но с артистичния патос на "малкия слон от Странджа планина"**.
На сцената най-многобройни отново са гълъбите, а профорганизацията им - Българска федерация на гълъбарите - се е регистрирала в една от бараките. Точно тук научавам за последния хит в разпространението и процедурата по патентоване на известния расов качулат пернишки преметач, отглеждан само в Перник и уникален за света.
Дочувам, че ще се прави ремонт и укрепване на декора и реквизита от "Пазари Север", но кога, това и от комисията по награждаването с Икари не знаят. Към края решавам да потърся джобното фенерче, но на мястото на сергията виждам камион с чували, пълни с храна, семена, кюспе и отбрани гранули. Покрай мен минава запален птичар и чувам: "Ей, ама аз съм в София, на пазара. Да знайш к'ви семена има за папагали, пък к'ви папагали има.."
Вместо епилог
Пролет е! Тихо се лее пролетен дъжд; проблесва слънце, птици долитат от юг. Двукраки прелитат на запад или остават под прикритие, други се хващат за зелено, може и за евро. Идва време изборно и разделно, в което кюспето и семките ще са най-предлаганите, папагалите - най-търсените, обещанията - най-дадените! За "Недадените" няма да говорим.
Show must go on!
*Менажерия: 1. Сбирка от редки птици и животни, показвани пред публика или дресирани за участие в представления. 2. (преносно, пренебрежително) Група хора, които крещят безразборно, вдигат шум. (тълковен речник)
**От филма „Господин за един ден" (1983) с Тодор Колев, режисьор Николай Волев.