Ако трябва да бъдем напълно честни, връщайки се към детските си спомени, едва ли повечето от нас са изгаряли от ентусиазъм, когато учителката ни сервира задължителния списък с книги за четене през лятото.
Един от най-сигурните начини да откажете едно дете от нещо е да го принудите насила - желязно правило, което и учениците и учителите научиха в класната стая с цената на много нерви, обсъждайки духовно-психологическите измерения на Освобождението в "Под игото".
Да, вярно е, има досадни четива сред задължителните творби и е тъжно да се види как литературният канон за ученика съществува не само за да се прочете, но и за да се зазубри за по-висока оценка в бележника.
Всички сме чували за масовата неграмотност, ограниченото аналитично мислене и бедния речник сред съвременните ученици, а в същото време непрекъснато се говори за ползите от книгата, които могат да изтрият всички тези пропуски. Но защо това не се случва?
Може би защото децата автоматично свързват задължителното със скучното, а и понякога родителите не показват достатъчно силен интерес към програмата по литература, за да говорят с децата си за книги и да им покажат, че четенето може да е удоволствие.
Защото, каквото и да си говорим и колкото и да сочим с пръст институциите, истината е, че децата се заразяват с любовта към книгите вкъщи - когато са заобиколени от книги и виждат как родителите им ги четат.
Но да се върнем пак на задължителният списък в училище. Дали е наложително и възрастните да наизустяват заучените фрази за колективния български дух във времената на Възраждането и за символа на дома в поезията на Атанас Далчев, за да запалим новото поколение по четенето? Разбира се, че не!
Но дори да не харесвате всичко от списъка със задължителна литература, трябва да сте наясно, че и в него има творби, на които си струва да обърнете внимание, и ако сте пропуснали да ги прочетете като ученици, не е късно да наваксате.
Предлагаме ви 10 книги от задължителния списък за четене по литература, които са надживели своето време, учат ни да мислим отвъд клишетата, влияят на моралния ни компас и ни карат да фантазираме и да мечатем.
Защото добрата литература прави точно това.
"Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен
Едва ли има човек, чието сърце да не се разтопи от вида на червенокосата Пипи с шарени дрехи върху корицата на книгата от Астрид Линдгрен. Поколения от ученици са я държали в ръцете си и са се смеели на глас с приключенията на героите във Вила Вилекула, които, освен да научат децата на някои интересни пакости, ще им покажат и как да бъдат себе си.
"Приключенията на Пинокио" от Карло Колоди
Вече повече от 100 години историята за дървеното човече, чийто нос се удължава всеки път, щом лъже, възпитава много деца и ги кара да се влюбят в литературата. Заради своята наивност и стремежа си към лесен и безгрижен живот Пинокио се озовава в редица трудни и опасни ситуации, като неведнъж животът му е в опасност. Но накрая и той като повечето деца става примерен, започва да учи и да се грижи за татко си Джепето.
"Карлсон, който живее на покрива" от Астрид Линдгрен
Чете ли ви се за един умен, красив и достатъчно скромен дебеланко, който харесва себе си и учи и другите как да се харесват? Карлсон на Астрид Линдгрен е вашият човек. Той живее в къщичка на покрива, скътана зад голям комин. При това умее да лети и то не със самолет, а със собствена перка на гърба. За Дребосъчето - чипоносо момченце на седем години, е истински късмет да има такъв необикновен приятел в игрите.
"Меко казано" от Валери Петров
Ако не можете да си представите какво представлява удоволствието да пишеш и да си съчиняваш истории, отворете "Меко казано" от Валери Петров. Там той перфектно демонстрира, че процесът е като детска игра, като да си съчиниш песен, без да се притесняваш, че някой ще те критикува.
Разказите на Елин Пелин
Вдигнете ръка, ако ви е опротивяло да четете пространствени обяснения за символиката на селото и природните картини при Елин Пелин. Да, писателят е имал око за пейзажа и умее да рисува със слово това, което вижда с очите си, но зад заучените фрази, с които учебниците често свързват Елин Пелин, стоят трогателни човешки истории (някои от които по истински случаи), способни да въздействат на всеки. Дори и на тези, които нямат докторантура по "Българска филология".
Разказите на Йордан Йовков
Жалко ще е, ако след завършването на училище сте запомнили Йовков само с някой друг цитат като "Грешна беше тази жена, но беше хубава". Това е писателят, който ще ви води за ръка из цяла България, без да помръднете от мястото си, и ще ви накара да се замислите за важни теми, без да ви дава готови отговори.
Стиховете на Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров и Христо Смирненски
Не е лесно да четеш поезия и кратката им форма само заблуждава невежите читатели, понеже стиховете не се измерват с дължината, а с богатството на образност. Със сигурност е изпитание, когато авторът не споделя мислите си направо, а те кара да ги търсиш като игла в купа сено, но пък точно това търсене ни научава да четем между редовете и да не мислим повърхностно. А ако търсите това символно богатство сред българските поети, отворете книгите на Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров и Христо Смирненски.
"Нежната спирала" от Йордан Радичков
Ако трябва да се посочи един български писател, който със сигурност няма да хареса факта, че е в канон, това е Йордан Радичков. Цялото му творчество крещи за оригиналност и автентичност, която не съществува, за да спазва каквито и да е норми, а за да ни научи как да се смеем на различните житейски ситуации. Особено ако те се случват в Монтанския край.
"Тютюн" от Димитър Димов
Пропуснали сте много, ако в училище сте се измъкнали от четенето на романа "Тютюн" от Димитър Димов и вместо това сте се задоволили с няколко сбити резюмета от христоматията. "Тютюн" не е само книга, а шедьовър, описващ годините преди комунизма и правещ психологически разрез не само за хората от онова време, а и за алчността и сляпата амбиция, когато става дума за пари, дълбоко заложени в човешката природа.
"Бай Ганьо" от Алеко Константинов
Ако има една книга, която всеки българин трябва да прочете, това е "Бай Ганьо". В рамките на един роман Алеко Константинов е успял да опише доста достоверно народопсихологията ни и ако бъдем искрени пред себе си, почти всеки българин може да открие черти от характера си в Бай Ганьо, дори и да не му харесва.
