Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Преводът на "Лолита" - историята на едно колосално разочарование

Как на Набоков му се налага да пренапише най-известния си роман Снимка: IMDB
Как на Набоков му се налага да пренапише най-известния си роман

"Лолита" - един роман, толкова много асоциации.

Теориите и спекулациите около книгата на Набоков са безброй, но е факт, че именно тя го прави наистина световноизвестен. Самият писател обаче до края на живота си изпитва противоречиви чувства към романа, а към края на живота си го определя като "едно колосално разочарование".

Причината е, че Набоков пише "Лолита" на английски и впоследствие се налага сам да "преведе" собствената си творба на руски.

Авторът е роден на 22 април 1899 г. в интелигентно семейство на книгоиздатели и политици, които още около 1916 г. усещат задаващата се революция в Русия. Така през 1917 г. семейство Набокови бяга в Ялта, а оттам и в Берлин. През 1940 г. Набоков и съпругата му се местят в САЩ, а по същото той започва да се занимава активно с писателската си дейност.

През 1955 г. "Лолита" вече е факт и въпреки противоречивите мнения и дори критики, романът превръща писателя си в звезда. Книгата е най-обсъжданото произведение на годината в САЩ и Западна Европа, а защо не и на десетилетието.

Многопластовият сюжет и скандалните елементи предизвикват реакции - от похвали за майсторството на Набоков до жестоки критики и нападки, че романът прокламира педофилията.

Самият писател осъзнава качествата на книгата си и още по-ясно си дава сметка, че в родната му Русия тя едва ли ще бъде издадена. Цензурата на територията на СССР не позволява да бъдат издадени далеч по-невинни произведения и Набоков приема, че неговата "Лолита" едва ли ще види бял свят на изток от Крим.

Нещо повече, по онова време авторът намира английския език за по-гъвкав и по-удобен за написването на такъв роман.

В свое интервю за "Би Би Си" Набоков обяснява, че "Лолита" е любимата му творба, защото е най-трудната за съставяне и написване книга в биографията му. Той я определя като "красив пъзел, който напълно засенчва останалите му творби".

Пред списание Life пък казва, че писането на романа е било "най-приятното преживяване" що се отнася до творчеството му. Част от това удоволствие е фактът, че той вече е свикнал да си служи с английския като с роден език и го смята за по-красив дори и от родния си руски.

Въпреки това Набоков не спира да следи ситуацията в Русия и забелязва, че през 60-те години на XX век в Съветския съюз настъпва известно раздвижване. Цензурата все още е жестока, цедката кои книги стигат до пазара е ситна, но големите крачки в космонавтиката и енергетиката носят със себе си и лек полъх на промяна, който дори и реформите на Брежнев не могат да секнат.

Така през 1965 г. Набоков се заеме да преведе книгата от английски на руски - дело, което той самият ще нарече "колосално разочарование".

Писателят не е съгласен друг да превежда най-популярния му роман, въпреки че има такива предложения, още повече, че се надява, че не е загубил безвъзвратно рефлекса си да пише на родния си език.

Въпреки това да претвори "Лолита" от английски на руски му отнема две години, за да може тя да е напълно готова през 1967 г.

Набоков започва този процес обнадежден и дори пише в първия вариант на послеписа, че английският му се струва "втора категория език", сравнен с "богатия руски език". Той има надеждата, че писането на руски ще му донесе още по-голямо удовлетворение в сравнение с това да състави "Лолита" на английски, но се оказва, че греши.

"Историята на този превод е история на разочарование", заявява авторът в окончателния вариант на послеписа към руската версия. Набоков признава, че по време на работата си върху превода осъзнава, че е изгубил голяма част от навиците си да си служи с руския.

Той споделя, че го е мислел за "благонадеждна пролет", която впоследствие се оказва "купчина овъглени пънове".

"Що се отнася до техника, мода, спорт и естествени науки - на руски това изглежда дървено", пише още авторът.

Към края на послеписа си той дори заявява, че преводът на родния му език е "просто прищявка на един библиографил". Той не е прав и за друго - че "Лолита" ще излезе безпроблемно на руския книжен пазар още след превода си.

Напротив, романът е жестоко порицан от съветската цензура и забранен за печатане. Причината даже не е толкова съдържанието и еротиката в романа, а това, че писателят е руски емигрант, избягал от съветския режим.

Това кара Набоков да прояви завидно чувство за самоирония и да напише в мемоарите си, че преводът на книгата е "в сферата на метафизиката и хумора".

"Лолита" стига до руския читател чак през 1989 г., над 12 години след смъртта на автора си. Преди това в СССР са се появявали само апокрифни незаконни копия, които са били унищожавани в момента, в който властта стигне до тях.

Въпреки това до края на живота си Набоков отказва да се идентифицира само като американец или само като руснак. Затова и въпреки всички трудности той така и не позволява най-известния му роман да бъде преведен на руски от някого друг, освен от него.



Най-четените