Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Преди Нойер и Едерсон, вратарят революционер се казваше Бартез

Бартез, един от най-великите вратари във френската история, мечтаеше да се докаже и като полеви футболист. Това може би попречи на кариерата му под рамката, но стана причина за един очарователен епизод в контролна среща на Манчестър Юнайтед Снимка: Getty Images
Бартез, един от най-великите вратари във френската история, мечтаеше да се докаже и като полеви футболист. Това може би попречи на кариерата му под рамката, но стана причина за един очарователен епизод в контролна среща на Манчестър Юнайтед
Знакова гледка във френския национален отбор от онези години: Лоран Блан целува темето на Бартез за късмет. Това доведе до световна титла през 1998 г. и европейска титла две години по-късно
Освен всичко друго, Бартез беше и един от прочутите футболни пушачи
Да, веднъж вратарят грабна вниманието на публиката и с такова изпълнение

Много преди Мануел Нойер да напуска вратата си и да стига чак до центъра на терена, и много преди Едерсон да поема почти плеймейкърски функции с дългите си пасове, един друг вратар се стремеше да осъществи революция на поста.

Става въпрос за Фабиен Бартез, незабравимия френски особняк с голото теме, който винаги беше готов да поеме някой необмислен риск и беше убеден, че ще бъде по-добър полеви играч от повечето полеви играчи.

Разбира се, той беше колкото ексцентричен, толкова и качествен вратар - всъщност, един от най-великите във френската история. И спомогна за това целият футболен свят да преосмисли ролята на вратаря на терена.

В наши дни повечето изтъкнати вратари нямат проблем да играят извън наказателното си поле и като цяло имат качества на полеви футболисти. Но по времето на Бартез това не беше така и неговите смели разходки далеч от вратата се смятаха за твърде рискови.

През 2001-а, когато той играеше за Манчестър Юнайтед, стражът най-сетне получи шанс да се докаже като полеви футболист. Фабиен беше пристигнал на "Олд Трафорд" година по-рано, вече със славата на един от най-добрите в света на поста си, а в онзи период Юнайтед имаше нужда от сигурен заместник на Петер Шмайхел.

Бартез беше показал, че от него могат да се очакват не само добри спасявания, но и отлична игра с крака и точни подавания - което и той самият не пропускаше да изтъкне.

"Да ме наричат вратар не е достатъчно, защото обичам да съм замесен в играта възможно най-много. Аз съм играч", казваше Бартез.

"Другите вратари внимават за безопасността", беше добавил сър Алекс Фъргюсън. "Но Фабиен искаше още нещо, харесваше му вълнението в това да се погрижи за топката. Помня, че ми казваше, че би бил силен в ролята на полеви играч".

И наистина Бартез беше толкова уверен в своите качества, че обичаше да дриблира покрай противниковите нападатели и да опитва финтове срещу тях.

В една предсезонна контрола в Дубай през 2001 г., французинът най-сетне дочака възможността си.

Двубоят беше срещу Сингапур и 44 000 зрители на стадиона искаха да видят как ще се представи новият нападател Рууд ван Нистелрой. Но освен него, те видяха още един атакуващ футболист, който се изяви по левия фланг на атаката.

При резултат 7:1 за Юнайтед 10 минути преди края, Ван Нистелрой беше заменен не от друг, а от самия Бартез, облякъл екипа с носения от Дейвид Бекъм номер 7.

Той обаче беше накаран да смени екипа и в крайна сметка влезе на терена с номер 14 под бурните овации на феновете. Още с първото си докосване, "крилото" финтира бранител, а после прекрасно разпредели топката към наказателното поле.

Въпреки амбицията му, оставащото време до края не беше достатъчно за Бартез да покаже най-доброто от себе си и той само гледаше как Райън Гигс отбелязва осмия и последен гол във вратата на Сингапур.

"Макар че изборът на нападатели в Манчестър Юнайтед остава сложен за сър Алекс Фъргюсън, Фабиен Бартез едва ли ще попадне в плановете му", гласеше обобщението на "Дейли Телеграф" за случилото се. "За десетте минути, в които той изправи тълпата от 44 000 на крака, Бартез успя само да докаже, че все пак е по-добър с ръце".

Наистина големият френски страж не съумя да застраши титулярното място на Нистелрой и повече не се изяви като полеви играч за Юнайтед.

"Отдавна ме тормозеше да му позволя да го направи. Слава богу, че не вкара някой гол, изобщо нямаше да можем да го върнем на вратата", шегуваше се после сър Алекс.

Три години по-късно Бартез напусна "Олд Трафорд" и се завърна във Франция, защото стана твърде непредсказуем и все по-често си позволяваше моменти на лудост.

Лудост, която го правеше неподходящ за най-коварния пост във футбола. Може би все пак щеше да е по-добре да се задържи в предни позиции...

   

Най-четените