Назначението на Микел Артета начело на Арсенал носи доста рискове. Такива има при всяка смяна на треньор, но когато назначиш такъв с нулев опит, те стават в пъти повече.
Карло Анчелоти и Макс Алегри бяха свободни. По-сигурният ход беше с назначаването на един от тях, но Арсенал вече се опари от друг сигурен ход с Унай Емери.
„Артилеристите“ поставиха всичко в ръцете на бившия треньор на Севиля и ПСЖ в опит да се върнат бързо в Шампионската лига след раздялата с Арсен Венгер. Но всичко се разпадна тотално в края на миналия сезон и загубата във финала на Лига Европа от Челси. През лятото клубът счупи рекорда си, давайки 75 милиона евро за Никола Пепе, но нещата се влошиха и стана ясно, че времето на Емери е приключило.
Сега домашният сезон е почти отписан. Арсенал се нуждае не просто от един-двама нови играчи, с които да надгради сегашния си състав, а от цялостна реконструкция. И време, защото тя няма да се случи в следващите един или два трансферни прозореца. Изисква се и дългосрочна стратегия на и извън терена.
Колкото и странно да звучи, Артета може и да е точният човек за това. Но трябва да му се позволи да разруши всичко, за да може да гради наново.
Емери беше мекушав и футболистите се възползваха от това, особено към края, когато вече бе ясно накъде отиват нещата. Собствениците и Раул Санлехи трябва да изяснят кристално ясно, че вече Артета е шефът и всичко зависи от него, иначе няма как да стане.
Може и да звучи леко преувеличено, но нещата трябва да се развият точно по този начин, ако в Арсенал искат да избягат от посредствеността. А историята ни е научила, че понякога налудничавите решения са най-правилни.
Сетете се за Бърти Мий – физиотерапевтът на клуба, който, изненадващо, бе поставен начело през 1971-ва, а след това изведе тима до първия в историята дубъл. Джордж Греъм пристигна от непретенциозния Милуол, но донесе нова златна ера на тима, който не бе печелил титлата от дубъла.
И, разбира се, няма как да забравим и за „Арсен кой?“, както бе посрещнат Венгер от едно заглавие на Evening Standart през 1996 година. Феновете очакваха назначението на Йохан Кройф, а вместо това получиха треньор, който водеше отбор в Япония. След това всички знаем какво се случи.
Понякога непопулярните решения са тези, които носят най-големи позитиви. Единственото, което им трябва, за да проработят, е време. Ако Арсенал даде достатъчно на бившия си капитан, Артета може и да се окаже точният човек, който да върне старата слава на клуба.
