Служебният премиер Огнян Герджиков явно обича спорта и не го крие. Откакто дойде на власт, професорът по право е редовен зрител на различни спортни прояви.
Първо награди Григор Димитров след победата му на турнира в „Арена Армеец”. След това бе на трибуните на мача на Лудогорец с Копенхаген, както и във ВИП-ложата на „Васил Левски” при победата на България с 2:0 срещу Холандия.
Сега Огнян Герджиков бе поканен от братя Домусчиеви да пререже, заедно с тях, лентата при откриването на разширената база на Лудогорец.
Сценката приличаше поразително на тази отпреди две години, когато тогавашният министър-председател Бойко Борисов, министърът на финансите Владислав Горанов и министърът на транспорта Лиляна Павлова прелетяха до Разград, за да почетат откриването на трибуна „Моци”.
Защо им e това властово „припознаване” на братята Домусчиеви, не e ясно.
Много по-ценно за клуб като Лудогорец е на преден план да излязат собствениците, да прережат лентата и да кажат: „Това бе постигнато с дългогодишен труд и постоянни успехи в България и на европейската сцена.”
Все пак става въпрос за инвестиция от 15 милиона евро частни средства в частен отбор. Нормална инвестиция от собственик, който иска отборът му да се представя по-добре и по-добре с всяка следваща година.
Тези актове на „гостуване” на силните на деня приличат повече на опит за затвърждаване на „националната кауза”, отколкото на каквото и да е друго. В случая със служебния премиер - и на чужда сметка.
Колкото и да се инвестира, Разград няма как да се превърне във футболната столица на България, въпреки всички успехи на Лудогорец в последните години.
Властта не може само да реже ленти, има и задължения. Хубаво е, че Разград се е сдобил с още едно съоръжение, но какво става в София, какво се случва в Пловдив, във Варна? Националният стадион „Васил Левски” е от най-овехтелите в цяла Европа. За останалите като „Герена” и „Армията” даже няма смисъл да говорим.
За това, разбира се, Кирил Домусчиев не носи никаква вина. Но държавата носи, общинските власти – също. Както и футболните хора, които през последните 25 години вместо да се обединят около една стратегия за развитие на спорта, режеха (чужди) лентички.
