Рой Ходжсън каза преди мача Уругвай - Англия, че Луис Суарес не е доказал все още, че е световна класа.
Така ли, Рой?
Да оставим настрана глупавия опит за психоатаки към един от най-големите хищници на терена и човек, който се надъхва от всяка критика, освиркване или подценяване. Суарес си е Суарес.
Англия е на път да отпадне в групата, което не се е случвало от 1958 г. на мондиал. Рой пише история, което не бе толкова трудно предвидимо. За капак и загуби първите два мача, което вече си е принос към историята - не се бе случвало досега на англичаните.
Преди световното се чуваха гласове Англия да играе като Ливърпул през миналия сезон. Атакуващо и без страх от съперниците. Е, не може да се отрече, че Ходжсън имаше някакъв смътен план да го направи.
Англия наистина нападаше и създаде доста положения в двата мача с Италия и Уругвай. Но нито в един момент от тях не изглеждаше, че може да ги спечели.
Защо ли?
За да играеш атакуващо и с импровизация първо трябва баланс. Да си сигурен в отбрана, което между другото се оказа пагубно и за Ливърпул в края на битката му за титлата. Но все пак разликата е от земята до небето.
На едното място имаме обигран тим, трениращ заедно всеки ден като отбор. На другото - сбор играчи, които са пребледнели под тежестта на напрежението.
В националния тим на Англия има някакъв загнезден колективен страх - от провал, от неизбежните критики у дома, от това какво ще си помисли светът. И неизменно се стига до провал. И винаги има разпънати на кръст, сякаш това помага някому.
Този път грешникът е Джерард. Миналият път бе Рууни. Англия винаги си намира виновник, обикновено - някой от големите звезди. Бекъм, Оуен, Скоулс, Тери - през годините се е случвало често.
С такъв подход, както и с неособено ясната концепция на Ходжсън какво точно иска от отбора си, Англия тръгна от твърде лоша позиция на битка в най-трудната група.
