Важното е, че Италия си върна гордостта

През изминалите три седмици Италия живееше в сън. За съжаление, снощи в Киев той се превърна в кошмар.

Отписани още преди началото на турнира, всеки следващ успех на "адзурите" носеше усещането, че те всъщност са обречени да го спечелят. Сравненията с почти сензационната победа на Мондиал 2006 бяха твърде много, за да бъдат игнорирани.

Представянето в Полша и Украйна обаче бе доста по-впечатляващо от тогава и по тази причина разгромът с 4:0, който им нанесе Испания, донесе толкова разочарование. Същевременно обаче, Чезаре Прандели и неговите възпитаници могат да се приберат вкъщи с гордо вдигнати глави.

Също както през 2006 спортно-техническите аспекти на участието на Италия на първенството преди неговото начало бяха засенчени от скандал с уговорени мачове. Отгоре на всичко, подготовката на отбора бе нарушена от земетресението, станало причина за отлагане на контролата с Люксембург, и отборът дойде на лагера си Краков със само две играни срещи тази година.

Така след загубата от Русия с 0:3 в приятелски мач там перспективата за отпадане още в груповата фаза изглеждаше твърде реалистична.

Междувременно, титулярният защитник Доменико Кришито бе изваден от състава заради споменатия скандал, а друг ключов бранител - Андреа Бардзали, се контузи и участието му изобщо сред 23-мата бе под въпрос. По този начин равенството с бившия и бъдещ шампион Испания в първата среща бе прието като истинско чудо, а след това първенството продължи по същия начин.

"Скуадрата" напълно заслужено отстрани Англия и Германия в елиминационната фаза, а дузпата в стил "Паненка" на Андреа Пирло във вратата на Джо Харт и култовото празнуване на головете на Марио Балотели срещу немците останаха като два от най-запомнящите се моменти на шампионата.

"Сините" не само се класираха за финала, но го направиха в забележителен стил, с техничен атакуващ футбол, с който почти никога в историята не са били свързвани. Дори срещу испанците те продължиха да нападат, което донякъде обяснява и голямата загуба.

Разбира се, ще има въпроси. Като този защо Прандели не използва отново системата 3-5-2, която работеше добре срещу този съперник в груповата фаза.

Всъщност, и на четвъртфинала, и на полуфинала Италия изглеждаше уязвима по двата фланга, така че не е изненадващо, че "червените" реализираха първите си два гола, възползвайки се именно от освободените там пространства.

Трябва да се отчете и това, че на "адзурите" нищо не им вървеше както трябва в тази вечер. Те не се възползваха от шансовете, които имаха, Киелини се контузи рано, а върхът на "каръщината" бе, когато третата смяна Тиаго Мота също получи травма и остави отбора си с десет човека. Game over!

Крайният резултат стана жесток, след като вече умореният отбор се оказа с човек по-малко срещу един от най-силните тимове в историята на футбола.

Но италианците не трябва да изпадат в униние от този разгром, ами вместо това да се фокусират върху факта, че върнаха футболната гордост на своя народ и мястото си сред суперсилите в играта.

"Скуадра адзура" извървя дълъг и труден път през последните две години и след пълния провал на Мондиал 2010 отново видя звездното небе, така че Прандели и бойците му заслужават уважение и възхищение за представянето си!