ЦСКА умря, но на Левски кое му е живото?

Новината на седмицата в българския футбол е, че ЦСКА-София официално няма нищо общо с най-титулувания български клуб ПФК ЦСКА, който фалира и вече не съществува.

Това вече не е въпрос на мнение на дадена група хора или на една или друга медия, а официална позиция на УЕФА.

За доста фенове на Левски позицията на Европейската футболна централа беше повод за радост и злобни коментари само ден след като техните любимци загубиха за втори пореден път по срамен начин с 0:3 от мошеническия клуб, настанил се на "Армията".

Всъщност отдавна беше ясно за всеки разумен привърженик, че ЦСКА-София не е ЦСКА и никога няма да бъде, но може ли това да бъде утеха за Левски в сегашното му състояние?

Едва ли.

Единственото хубаво нещо, което може да се каже за Левски към момента е, че поне не е фалирал финансово.

Фалитите на "Герена" обаче са много - спортно-технически, ръководни, морални, идейни.

"Сините" отново изпращат един сезон, който е не просто загубен, не просто пропилян, а в който привържениците бяха принудени да изтърпят нови неподозирани унижения заради любовта си към синята идея.

Празният сектор „Б" на вчерашния мач срещу Черно море и посланието на привържениците „Срам ни е да ви гледаме" е подходящо обобщение на кампания 2016/2017 и сътвореното от Левски на всички нива на управление.

А в началото имаше някакъв оптимизъм - под ръководството на Люпко Петрович на старта на сезона отборът не играеше атрактивно (въобще няма необходимите играчи за това), но със здрава защита и точна тактика трупаше точки в Първа лига и стоеше начело в класирането, над все още разсеяния и интересуващ се повече от евротурнирите Лудогорец.

Феновете посрещнаха с надежда новия собственик Спас Русев и очакваха най-сетне някакво адекватно управление и инвестиции, за да може Левски да се противопостави в дългосрочен план на хегемона Лудогорец.

Само че изнервен от управленския хаос, Люпко Петрович си тръгна по средата на сезона.

Остави отбора на Елин Топузаков, който за няколко мача и една подготовка успя да съсипе всичко изградено и да заличи всички силни страни на този Левски.

Направи се и поредната безумна селекция от безполезни футболисти, за които от километри личи, че не стават за Левски, колкото и да падна нивото на състава. Новоназначеният спортен директор Боримиров първо обеща дългосрочен договор за Топузаков, а после набързо го смени с още по-голямо недоразумение: Николай Митов-Жадното.

Митов натрупа дефицит от 20 точки спрямо Лудогорец, превърна Левски в средняк при гостуванията и беше бит като тъпан от ЦСКА-София.

Към днешна дата ситуацията при „сините" е традиционно плачевна:

Предстои чистка и поредна селекция. На феновете им настръхват косите от перспективите да си върнат бивши футболисти като Владимир Гаджев, сякаш не беше достатъчно епичното завръщане на Антон Огнянов и други като него.

Собственикът нехае за Левски и все по-ясно показва, че е взел клуба против волята си, като част от някакви телекомни схеми.

Публиката на мачовете се топи, а на всичкото отгоре агитката е разцепена на фракции, водещи някакви странни войни помежду си и по този начин отблъскващи малкото останали нормални фенове, които не искат да си имат работа с хулигани и свастики.

След катастрофалния край на сезона се правят планове за евротурнирите, макар че на хоризонта още стои унизителната опция за бараж с Верея за Лига Европа.

Наистина няколко юноши биват налагани в първия отбор. Но това се случва основно защото редица титуляри са с изтичащи договори и на „Герена" внезапно се сетиха, че няма смисъл да разчитат на тях в последните мачове - като по този начин им направиха услуга да им спестят униженията срещу ЦСКА-София, Черно море, Локо Пловдив и т.н.

Феновете вече се чудят дали е по-добре тепърва да се търси нов треньор или отборът на продължи да бъде мъчен от Митов, който позволява "тире София" да го смачка два пъти по абсолютно един и същ начин и обяснението му и двата пъти е "К'во да ви кажа, топката ни е в краката и ние оставяме да ни я вземат и да ни вкарат гол".

И който дотук във втория си период като треньор на Левски има отрицателен баланс и отрицателна голова разлика в смешната Първа лига.

Ако въобще Левски стигне до Лига Европа, там предстоят нови евроидиотщини с този разнебитен състав, заради който феновете ще очакват със свито сърце поредните съперници от ранга на Иртиш, Търнава и Сараево.

Дотам се докара Левски - да се радва на смъртта на вечния си съперник и да трепери от срам от собствените си футболисти, треньори и шефове, които по никакъв начин не отговарят на историческото реноме на клуба.

Да, Левски не е фалирал. Въпреки двайсетината милиона дългове, има своята история и своите трофеи, но от десетилетие съществува в състояние на безвремие и непрестанно унижение.

Възниква въпросът какъв е смисълът клубът да продължава да функционира по този начин.

Истината е неприятна, но се налага Левски да се изправи пред нея и привържениците повече да не бъдат лъгани с нереални обещания.

Първата стъпка е да се спрат лъжите, че „сините" ще се борят за титлата. И да бъдат поставени някакви реални цели, свързани с оздравяването на клуба, изчистването на дълговете и намирането на работещ модел на управление. Всичко останало означава все по-дълбоко затъване.