Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Момчетата си отиват

Надеждите не си ги създаваме, причиняваме си ги, казваше един мой преподавател. И все пак го правим. И все пак го правим. Снимка: CEV
Надеждите не си ги създаваме, причиняваме си ги, казваше един мой преподавател. И все пак го правим. И все пак го правим.

Капитанът на волейболния ни национален отбор Виктор Йосифов и дългогодишното либеро на тима Теодор Салпаров изиграха последния си мач за България. Загубата от Германия снощи в „Макс Шмелинг Хале“ в Берлин се оказа лебедовата песен за двама истински бойци, които ще останат в историята на волейбола ни с абсолютната си непримиримост и себераздаване до последния възможен момент. Това личеше напълно и във вчерашния двубой – във всяко тяхно действие на игралното поле.

Виктор изгря за националния отбор под ръководството на Силвано Пранди на Европейското първенство през 2009 г. и завърши кариерата в тима отново с италианеца начело на треньорския щаб. Теодор Салпаров заема титулярно място като национално либеро от толкова дълго време, че сякаш вече сме забравили, че преди това – в зората на позицията на либерото, България разполагаше и с друг особено качествен състезател на този пост – Дани Пеев. Теди се залага на противниковите сервиси и се хвърля за всяка топка в защита цели 17 години и пое водеща роля в отбора още по време на Световната лига през 2003 г. Това всъщност беше годината на завръщането ни в турнира – толкова отдавна, а сякаш толкова близо, благодарение на спортното дълголетие на Салпаров.

Колкото и болезнено да беше вчерашното поражение от германците и колкото и да не ми се иска да използвам леко тривиалното клише – България снощи загуби, но остана права. Всъщност, ако всичките специалисти (с кавички или без) си сложим ръката на сърцето, трудно няма да признаем, че дори не очаквахме да излезем от групата – в компанията на настоящия европейски шампион Сърбия и традиционно неудобната Франция, особено след меко казано неудачното ни представяне на Европейското първенство през миналата година.

През изминалите четири дни България биеше сервис, какъвто не е изпълнявала от поне шест години насам, а след това се справяше изключително добре във фаза блок-защита. За жалост необходимостта да се изиграе четвърти двубой в четвърти пореден ден донякъде накърни българските шансове.

Въпреки това нашите отново се справиха доста добре на начален удар, но германците успяха да отговорят с посрещане на много високо равнище и атака в краищата на мрежата съгласно най-добрите образци на играта. Някъде там се оказа и разковничето за победата на възпитаниците на италианския специалист Андреа Джани, тъй като за разлика от предните срещи, нашите частично изневериха именно в най-офанзивния елемент на играта.

Доброто ни представяне от спортно-техническа гледна точка трябва несъмнено да се използва за основа, над която внимателно да се надгражда. Това не е задача само за състезателите и треньорските щабове (настоящи и бъдещи), а и за твърде вероятното ново ръководство на българския волейбол. Приказките бързо и смело трябва да се трансформират в дела, а такива в любимия ни спорт са необходими твърде много.

Въпреки неуморните усилия на инженера пред пенсия Данчо Лазаров, който, по десетоноемврийски, прояви доста по-дълбок политически разум от вече бившия шеф на футболния съюз Боби Михайлов и сам сложи оръжието на масата, българският волейбол не само мърда, ами и доказа, че все още може да рита.

Противно на логиката и на влятата отровна федерационна диверсия, талантите в школите не само растат, ами и от време на време цъфтят. За да не увяхват, развитието им трябва да се подкрепя, а не – възпрепятства по всякакъв възможен начин.

Необходима е целенасочена работа с клубовете, включително в контекста на подготовката на кадри за националните отбори. Защото един бърз поглед към подрастващите показва, че на някои позиции България и в момента разполага с голям брой състезатели с изключително добри перспективи, но например „новият“ Цецо Соколов просто липсва… Вярата е тук, остава огромно количество правилна работа.

Надеждите не си ги създаваме, причиняваме си ги, казваше един мой преподавател. И все пак го правим. И все пак го правим.

Най-четените