„Сложиха ме пред камерата и станах кинозвезда, играейки себе си", така обяснява дебюта си в киното преди 13 години бившият футболист Вини Джоунс. Екснационалът и капитан на Уелс и играч на Уимбълдън, Лийдс, Шефилд, Челси и Куинс Парк Рейнджърс за първи път участва във филм през 1998 г. Идеята за това е на режисьора Гай Ричи - бившият съпруг на звездата Мадона. За филма „Две димящи дула" той се нуждае от човек, който първо стреля, а после пита.
Вини изглежда идеален за ролята. Той остава в историята като един от най-безкомпромисните защитници във футбола. Изгонван е дванадесет пъти през кариерата си и държи куриозния рекорд за жълт картон, изкаран 3 секунди след първия съдийски сигнал. Единствено при престоя си в Лийдс Вини се „кротва" като завършва сезона със само три жълти картона.
Уелсецът не е първият играч, който участва в кинопродукция и не остава последния. Преди него през 1981 г. същото прави дори Кралят на футбола Пеле, който участва в един от най-емблематичните спортни филми „Бягство към победата". Компания там му правят Оси Ардилес и Боби Муур.
Участието на Джоунс в „Две димящи дула" е толкова успешно, че дава старт на нова и доста добра кариера за бившия футболист. Зад гърба му са вече над 30 филма. В тях той получава разнообразни роли - от треньор на затворнически отбор по футбол (Mean Machine) до екс-ирландски екстремист (Johnny Was), и разбира се, ефектни появявания като Джъгърнаут в третия X-Men.
Наскоро Вини сподели, че би искал дори да се пробва в комедии. "Бих искал да опитам да играя в комедии, но никой не ме познава като такъв тип човек. Всичките ми роли са забавни, но хората не го забелязват. Дори когато правя чудесен филм като "Загадката", където играех главната роля, и критиците сипят само суперлативи, зрителите искат да видят агресивния Вини, който пребива хора", оплаква се бившият капитан на Уелс.
Той обаче не е забравил предишната си кариера. Доказва го с желанието да направи римейк на популярния „Бягство към победата". Сред играчите, които Вини би искал да се снимат в новата лента са Дейвид Бекъм, Кристиано Роналдо и Уейн Рууни. Опитът пред камерата за последните двама се изчерпва единствено с участието им в реклами за популярни марки. Бекъм обаче се пусна в „Астерикс на Олимпийските игри".
Другият много успешен футболист актьор е легендата Ерик Кантона. Той дебютира още през 1995 г във френска комедия. Първата си сериозна роля изиграва в „Елизабет" три години по-късно. В продукцията участва и Кейт Блатшет. През същата 1998 г. Кантона стига и до първата си главна роля - в шеговитата комедия Mookie.
За 16 години бившият футболист взе участие в 16 филма. След „Елизабет" продукцията, която прави най-силно впечатление е „В търсене на Ерик". Идеята за него е изцяло на Кантона. Това е филм по истинската история на запален футболен фен, с който французинът се е запознал преди години. В него Ерик играе самият себе си. Историята разказва за прехвърлилия четиридесетте пощаджия от Манчестър Ерик Бишъп, който се прибира у дома си след катастрофа и осъзнава, че живота му е хаос. Двамата му доведени синове са невъзпитани безделници, бившата му съпруга Лили не желае да общува с него, въпреки усилията на дъщеря им. Само колегите, фенове като него на Манчестър Юнайтед", се опитват да го разведряват с шеги. Всичко обаче се променя когато една вечер, докато пуши трева в стаята си, Ерик е „посетен" от своя съименник и идол Кантона.
Режисьор на филма е Кен Лоуч. При първата си среща с Кантона обаче той отказва предложението. „Когато се видяхме за първи път всички бяхме респектирани от Ерик Кантона. Аз не мога да си позволя да бъда засенчен от друг филмов човек или актьор, това ми е запазена марка. Обичам аз да контролирам нещата. Но футболистите са различни. Навих се да се видим пак и се оказа, че Ерик би искал да направи нещо специално за феновете, които винаги са му давали толкова топлина и любов. Кантона е доста забавен и артистичен, когато го опознаеш, обича да се самоиронизира и това си личи на екрана", разказва Лоуч.
„Когато играеш себе си трябва да се ровиш много в спомените си, някои от тях не са от най-приятните. Докато разговарях с Кен, задавах много въпроси, които иначе не бих задал. Накрая усетих, че съм готов, чувствах се уверен, че съм разбрал себе си и това, което искам да кажа на хората с този филм. Аз съм играч. В киното, футбола, все едно. Като футболист играех, в живота също го правя. В крайна сметка животът е една игра", казва по повод на филма Ерик Кантона.
След него Кантона опита и друго предизвикателство - ролите в театъра. Дебютът му на театралната сцена бе в пиесата в две действия „Изправен пред рая" през януари миналата година. Тя бе режисирана от съпругата му Рашида Бракни. Постановката беше изпълнена в парижкия театър "Маржини" на известния булевард "Шан-з-Елизе". Въпреки първоначалния скептицизъм на театралните критици след това се оказа, че Кантона се е справил и с тази задача.
Примерът му в театъра последва бившият защитник на Челси и Франция Франк Лебьоф. Той дебютира в средата на март миналата година. Преди това Лебьоф записа и няколко филмови участия.
По същото време, по което Кантона снимаше „В търсене на Ерик" и Луиш Фиго взе участие в снимките на кино продукция. Тя носи името „Втори живот". Филмът не разказва подробно за кариерата на Фиго, а по-скоро за това, което му се е случило извън футбола - проблеми в семейството и в детството, и т.н. Разкриват се също и нещастията на едно бедно семейство. Партньор във филма на португалеца е и Никола Брениер. Фиго е и продуцент на филма.
В началото на януари 2009 г. се появи италианския „Il maestro di lingue". В него бившата звезда на Ювентус Фабрицио Раванели. Той влиза в ролята на полицейски инспектор. Филмът е заснет за 2 години, като снимките са в района на Перуджа и Сполето. Лентата е с уникално нисък бюджет - 1500 евро, след като Раванели не е поискал хонорар.
