След падането на Берлинската стена, на някои места в Източна Европа се наблюдава странен феномен - носталгия по стария изток. Завладени от чувството, жителите на тези страни от новия свят се чувстват отегчени от славата на капитализма, безбройните му безалкохолни напитки и неограничен достъп до рок музика.
Миналата година мнозинството от румънци даже заяви, че му липсва деспота Николае Чаушеску. Вероятно защото всеки си е знаел мястото тогава, а и статуите са били готини.
Ето това е доказателство, че на човек може да му липсва абсолютно всичко. С някои изключения, разбира се.
Учените още не са намерили дума за едно друго явление, но вероятно биха го нарекли „Мойсталгия" - носталгия по Дейвид Мойс и времето му като мениджър на Манчестър Юнайтед.
Черен период за много привърженици на „червените дяволи", но не чак толкова лош, колкото се изкарва. Има нещо чаровно в биещата на очи осанка на категоризирания като „пълен провал", скитащ се като призрачен дух до тъчлинията, изглеждащ по-отчаяно от паднала сватбена фигурка от празничната торта мениджър.
От периода юли 2013 - април 2014 г. може да се извлече нещо хубаво.
Да, бъркотията тогава нямаше нищо общо с блестящия състав на Жозе Моуриньо сега. От Де Хеа, през Погба и Матич до Лукаку - Юнайтед е една добре смазана машина, в която обаче наскоро бяха добавени два чарка от развалината на Мойс.
Хуан Мата и Маруан Фелайни - двете единствени покупки на Дейвид Мойс. Един четирикрилен гардероб и един изящен техник. И двамата на 29 с изтичащи договори в края на сезона. В историята на „червените дяволи" няма други толкова скъпи футболисти, които да са си тръгвали без титла.
Развръзката може да е различна
Мата и Фелайни няма как да са титуляри, ако всички в отбора са здрави. Но имат мястото в този силен тим, отличаващ се с индивидуална класа, отборен дух, лидери на всички позиции и чиста проба гений.
Мойсталгия е да ти липсват неразбираемите интервюта на Фелаини, шантавата му прическа и безсмислените нарушения, но здравият разум показва, че последната загуба на Юнайтед с белгиеца в титулярния състав е от октомври миналата година, когато Челси надви с 4:0. В последните 45 мача на Фелайни само три са завършили с поражение. Той е футболист от висока класа, отборен играч, който е ефективен, когато системата на игра работи за него.
Малко по-лесен бе престоят на Хуан Мата. Който може и да няма габаритите на тежкотоварен камион, но винаги е превъзмогвал физиката си с въображение, техника и непрестанно движение.
Манчестър Юнайтед изглежда като претендент за титлата във Висшата лига и ако продължи да бъде такъв, дуото Мата-Фелайни ще ценна опция по пътя към трофея, било то и наследство от Дейвид Мойс.
Наречете го Мойсталгия, но двамата не са символи на „дупката" след Фъргюсън, а важни за отбора играчи, които дори може да завършат сезона с повече мачове за „червените дяволи" отколкото за всички останали отбори, за които са играли. Верни воини, удържали размирните времена, чиито истории заслужават щастлив край.
