След последните два мача с Англия и Ирландия едно е ясно - за националния отбор по футбол на България трябва да се говори като за мъртвец. Или добро, или нищо. Демек - нищо.
Няма как обаче да не стане въпрос за мъртъвците от БФС начело с Боби Михайлов. Те са онези, които погребаха и без това загиващия тим на България. Който предишният треньор Петър Хубчев поне държеше на командно дишане, с тенденция към леко съживяване и размърдване.
ДНЕСС Балъков и кадри от Велико Търново ютията няма отлепяне
Съдете сами - при Хубчев победихме Холандия и Швеция (нещо непосилно за фантазията и на най-смелите мечтатели), а от неговия актив все още имаме мижави шансове за класиране на Евро 2020 през Лигата на нациите. Но самата идея за участие на злополучната команда на Красимир Балъков на финалите днес звучи съвсем абсурдно. Какво европейско с този треньор, на който футболистите му играят така, все едно не знаят кой крак им е левият и кой десният?
Четири поредни загуби, 12 получени гола, безобразна игра - това е резултатът от треньорската промяна в националния отбор. За която Боби и ортаците му в БФС и Левски лъгаха най-нагло по-рано тази година, преди да изплува истината. А тя е следната - с това ръководство на БФС няма селекционер, който да работи нормално и за по-продължително време. Или ще му се бъркат в работата, или ще го натискат да вкарва в състава Сульо и Пульо (особено на вратарския пост!), или ще му мажат ските във всеки удобен момент.
Питайте Христо Стоичков, Пламен Марков, Мъри Стоилов, Лотар Матеус, Любо Пенев, Ивайло Петев, Петър Хубчев... Е как пък един не прокопса при тези началници?
Ама сме нямали футболисти! Окей, хубави-лоши, момчетата толкова си могат. Но с наличните играчи Хубчев постигна споменатите по-горе резултати. Не че са нещо голямо, но националният ни отбор поне беше започнал, малко от малко, да си връща достойнството.
Но какво друго да очакваме от треньор като Балъков, който се е провалил навсякъде? Освен в Етър, където стана седми и игра бараж с Левски за Лига Европа, който загуби. А преди това от харчовете му Черноморец се докара до банкрут. За треньорската му кариера в чужбина по-добре да не отваряме дума.
Но Боби Михайлов, вицето и отговорник за националния отбор Йордан Лечков и останалите от хунтата в офисите в Бояна смело връчиха представителния състав на България именно на Красимир Балъков.
Лесно може да се предвиди, че и него ще изгонят. По-точно някъде по Димитровден, когато ще са минали следващите два мача с Черна гора в Подгорица и срещу Англия в София. И ще докарат поредния, който да гръмне като бушон. А те да си измият ръцете, че са направили всичко необходимо за националния отбор.
Какво толкова да са направили, след като вече сме на опашката дори и на Балканите? Оставяме настрани Хърватия, Сърбия, Румъния, Турция и Гърция, те се класират на световни и европейски първенства. Босна и Албания - също, че и играят нелош футбол. А когато в София не можеш да биеш Черна гора и Косово, това вече е признак за пълен упадък.
За което някой трябва да понесе последствията. И това е Боби Михайлов, от когото на всички отдавна им е писнало. Крайно време е той и останалите във футболния съюз да стягат куфарите.
В подобна безизходица единственото спасение е футболът ни да почне да произвежда свои играчи. Хайде, да не са от елитна класа, но поне от средна ръка. Някой от БФС трябва да се разходи из Европа, и да си записва внимателно как го правят другите. Даже не в Западна Европа, а само до Прага, Загреб и Белград, ако не им се харчат пари за по-дълги командировки. Но това Боби Михайлов няма как да го направи. Той, ако можеше, щеше да го е свършил отдавна.
Лошото е, че засега не се вижда някой, който да замени окончателно компрометиралото се ръководство на БФС. Няма луд да скочи с главата надолу в блатото, забъркано от Михайловото управление. Това ли е дъното? Без съмнение, с Боби начело копаенето надолу ще продължи.
