И какво се получи? Заради шепа лумпени, не повече от 20-30 на брой, българският футбол бе изпепелен, а България бе провъзгласена за най-расистката държава след Третия райх. Стигна се дотам английският премиер да тръби от трибуната на парламента колко щастлив бил, че президентът на БФС бил... уволнен. Така се воювало с расизма, видиш ли.
Но нейсе, който има достатъчно мозъчен материал, бързо си е направил изводите за всичко, което се случи във вечерта на 14 октомври на „Васил Левски“ и в дните след това в българския футбол. Дирижирано ли беше, имаше ли натиск отгоре, как момчетата с качулките се озоваха на трибуните, въобще расистка ли е родната футболна публика – всеки може сам да прецени. Отговорите никак не са трудни.
В по-общ план от цялата работа обаче последваха две неща – англичаните се изкараха най-големите жертви и най-пламенните борци срещу расизма; УЕФА пък получи пореден повод да заблуждава обществото и институциите на континента, че големият проблем в днешния футбол бил расизмът. Крайно време е ясно да се каже, че УЕФА се къпе в адски много пари, излива милиарди върху любимите си деца (големите клубове) и, за да замие тази пищност и разточителство, опъва благотворителната струна и парадира със социални „кампании“ като борбата с расизма. Като всяка могъща корпорация. Но това не са нищо друго от обикновени имиджови хватки.
Време е да се каже също, че расизмът много отдавна не е кой знае какъв проблем по футболните стадиони.
Да, продължава да съществува, но случаите са инцидентни и изолирани. Смешно е да се говори за масова расистка или ксенофобска вълна в днешния европейския футбол – подобна глупост може да живее само в промитите мозъци на разни псевдоактивисти или откровени провокатори. Съвсем друг въпрос са платените агитки, изпълняващи политически поръчки, но те нямат абсолютно нищо общо с расизма или каквато и да било идеология.
Напук на това УЕФА развява расизма като пандемия, впряга огромна мрежа от агенти под прикритие и пише доклад след доклад, вместо да се заеме с истинския проблем в европейския клубен и национален футбол в момента. А той е – няма какво да се лъжем – гостуващите английски фенове. Тази крупна маса от поданици на Нейно величество, години наред, под претекст, че уж отива да подкрепи националния (или клубния) си отбор, тероризира, поругава и опустошава десетки градове из Стария континент. Включително столици на велики държави и исторически средища на европейската цивилизация и култура. И никой не си мърда пръста по въпроса. В това число и УЕФА.
През юни т.г. в португалския град Гимараеш учениците получиха неочакван бонус – ден ваканция, заради финалите на Лигата на нациите. Но не за да получат възможност да гледат Кристиано Роналдо с екипа на Португалия, а заради... присъствието на английски фенове в града. Двата дни, прекарани там, преминаха през масово и непрестанно пиянство, вандалщини и побоища с полицията. Но това не бе изолиран случай, а поредният епизод от безкрайния алкохолен парад на британската агитка из континента.
Където и да играе Англия, картинката е една и съща.
По време на Евро 2016 Марсилия се превърна в грозно батално поле след масови сблъсъци между англичани и руснаци; през март 2018-а преди контролата между Холандия и Англия, пияни британски фенове хвърляха колелета върху лодките, пълни с туристи из каналите. Арестуваните бяха стотици. 12 месеца по-рано в Дортмунд същите пяха песни за Втората световна война и за свалените германски бомбардировачи преди бенефиса на Лукас Подолски с националната фланелка на Бундестима. Самият Подолски бе освиркан по време на мача. Те буквално не се спират пред нищо: обиждат папата, скандират срещу талибаните, ИРА и въобще срещу всичко, което им скимне. Песни за футболистите или за отбора? Рядко ще чуете.
Това, което навремето бе известно в Европа като „Английската зараза“ (хулиганството), се изроди. Някогашните организирани бойни отряди днес са заменени от групи млади (о, изненада - единствено бели) момчета, пътуващи на малки групички, които пият като смокове и нямат никакви задържки, меко казано. Слънчев бряг във футболен вариант.
Англичаните обичат да се хвалят, че са изкоренили организираното хулиганство. И е така – изкоренили са това на собствените си стадиони.
Но въпреки това не казват цялата истина: Англия не спира да експортира хиляди момчета, които се отдават на неописуема вакханалия през няколкото дни, в които английският национален отбор гостува някъде. За разлика от всяка друга агитка в Европа, тези индивиди съвсем не отиват на футболен мач, а на нещо като ергенско парти, по време на което всичко им е позволено. Защото вероятно смятат, че ще им се размине. Или просто, защото в един момент губят способността да мислят. Ще споменем само едно име: Майкъл Шийлдс.
Ние не можем да попречим на хора, които нямат влязла в сила съдебна забрана, да пътуват с английската агитка, оправдават се от Футболната асоциация. За тях е достатъчно някой да си плати членския внос и да не е в черния държавен списък, за да бъде допуснат в Прага, София, Гимараеш или където и да е, за да пие и вандалства на воля. Да се гаври със случайни минувачи, да троши коли и барове. А това, че стотици хиляди хора, в това число старци и семейства с деца из всички точки на Европа редовно страдат заради този безскрупулен алкохолен туризъм, не е техен проблем. Нито на УЕФА.
УЕФА се занимава само и изключително с източноевропейските агитки, които на почивки биват заклеймени като расисти, ксенофоби и главорези.
Преди броени дни затвориха стадиона в Белград, сега ще сторят същото с този в София. И ще си пишат поредната червена точка в борбата си за равноправие и справедливост.
И всички ще ръкопляскат.
