Заслужаваха и сега да го чуят
Трябваше Пламен Константинов да застане до треньора им и да го каже - айн, цу цвай, цу драй - дрън.
Контрастът щеше да затвърди чувството за пълнота и съвършенство на повторението в историята и времето - Константинов в елегантния му костюм до Стоичков - гол край басейна, с огромния му ланец на врата и дяволитата усмивка на човек, на когото не му пука от германците.
Две противоположности, но всъщност две изражения на едно и също общо национално състояние.
Трескава и неконтролируема еуфоричност.
Така си беше - тогава вярвахме на Ицо и останалите, че могат да ги бият.
Тях, световните шампиони, непобедимите германци, които излизаха за протоколен мач срещу нашите.
Сега пак вярвахме, въпреки че волейболистите ни са на светлинни години от онази рошава и невъзпитана чета, която ни подлуди преди 21 години.
Еуфорията е сравнима. Германците предизвикаха яд с номерата си, с подигравателния мач с Холандия, с който сякаш казваха - дайте да играем пак с българите, това е по-лесният път.
Е, ето ви сега по-лесен път. "Броим им до три и, айде", както обяви тогава Стоичков. Днес можеше да кажем същото, че и точно до три им броихме.
Но ключовото е друго - емоцията се върна. Волейболът изживя две ужасно трудни години и донякъде се разклати вярата, че това е единственият ни отбор, който е в елита, близо до върха.
А след това 3:0 като лавина еуфорията тази вечер из София, в залата с невероятната публика, из цялата страна, ще залее душите. Останалото в момента няма значение.
Имахме нужда от една такава емоция в края на иначе сивата ни спортна година.
До събота, както бе преди 21 години преди полуфинала с Италия, ние ще си представяме купата в ръцете на нашите.
Иска ни се. Тогава не го доживяхме, но днес ... никой не може да ни отнеме надеждите.
Важното е, че отново видяхме как може българските спортисти да излизат с твърда увереност в сърцата, че са по-добри от една велика спортна нация.
Това е, което разпалва въображението.
Константинов бе с костюм и спокоен, някак аристократичен. Но картинката с онзи гол балкански субект, който им го каза директно, по своя си начин, изплува в съзнанието като аналогична.
Сега го направихме по друг начин, в един друг спорт, който има съвсем друга аура и излъчване.Но ефектът е същият.
Празник е! До събота поне мечтите са безплатни!
Чудесно е, че смачкахме германците отново, но не може да се прави сравнение между победата на футболистите тогава срещу тази днес поради няколко причини. Основната е, че германците не са най-добрият волейболен отбор в света и се съмнявам да станат. Те не са волейболна нация. Най-големият успех в историята на волейбола им действително е от скоро - 3-ти на световното мин. година, но това им представяне е по-скоро изключение от общия фон. А волейболът освен това не е сред най-обичаните и практикувани спортове в германия (според разни статистики е между 6-то и 10-то място). Това по никакъв начин не омаловажава победата, но тая еуфория може да ни изиграе лоша шега. За щастие националните ни състезатели с играта си са ни създали определени очаквания, които до голяма степен оправдават. Вярно е, че не взимаме медалите, които бихме искали, но играта им е постоянна (като цяло) и поддържаме едно високо ниво.
Волейболна нация са и още как! Наред с Полша,Русия и източната част на Германия (тогава ГДР) бяха фактор,а пред очите ми е оня финал,когато националите ни със Златанов и Каров водеха в 5-я гейм с 13:8 на финала на Световното в София,а накрая германците ни "откраднаха" гейма и световната титла.Каров плачеше на почитната стълбичка...Е, справедливото възмездие възтържествува вчера!