Вчера се навършиха точно 10 години, откакто Левски взе последния си засега трофей.
На 1 август 2009 г. воденият от Ратко Достанич тим грабна Суперкупата на България след 1:0 над Литекс на националния стадион "Васил Левски".
Преди това "сините" бяха станали шампиони с тогавашния си доста лимитиран отбор под ръководството на Емил Велев-Кокала, естествено без да подозират какви мъки очакват клуба оттам нататък.
Навръх десетата годишнина от последния трофей, Левски се сгромоляса с 0:4 срещу АЕК Ларнака насред почти празните трибуни на "Герена", сякаш за да затвори един цялостен кръг на безцелно лутане в своето съществуване.
Крахът е исторически, тъй като това е изравнен рекорд за най-голяма домакинска загуба в историята на Левски в евротурнирите. Предишният случай по ирония на съдбата също датира отпреди 10 години - 0:4 срещу Лацио през октомври 2009 г. Тогава вече беше станало очевидно, че решението Велев да бъде сменен със съмнителния Ратко Достанич катурна Левски стремглаво надолу.
Едно десетилетие и безброй управленски издънки по-късно, феновете изтърпяха поредния евроидиотизъм - общ резултат 0:7 срещу АЕК Ларнака, един подреден и грамотен, но не и впечатляващ опонент.
В периода между двете рекордни загуби, в Левски се сменяха като носни кърпи не само играчи и треньори, но и шефове и собственици, които правеха смущаващо идентични грешки, логично водещи до сходни резултати.
За да се стигне до настоящата ситуация, когато феновете вече даже не знаят на какво точно да се надяват, кого да посочат за виновник и каква промяна да пожелаят.
Първите няколко мача при Петър Хубчев определено внесоха оптимизъм с приятен футбол и с головете на Давиде Мариани, но те нямаше как да замажат проблемите задълго. Скоро нещата придобиха познатия си вид - защото цяло десетилетие на управленска некомпетентност няма как да бъде компенсирано с няколко прилични мача.
Мариани не спираше да вкарва, но дойде арабската оферта и той внезапно си събра багажа от Левски. Продажбата на най-добрия футболист, макар и оправдана заради близо трите милиона лева, влизащи в касата на "сините", е ясно послание за феновете. А именно, че който се открои ще бъде набързо продаден, а публиката ще е принудена да гледа нескопосаните изяви на такива като Мартин Райнов, които също прибират големи заплати, но не ги оправдават и за тях никой клуб няма да отправи неустоима оферта.
В Левски се увеличава и количеството на кадрите от школата, които получават все повече игрово време, но в него рядко показват необходимата класа за водещ отбор.
Деян Иванов вече е на 23 години, Илия Димитров също на 23, Ивайло Найденов - на 21. Станислав Иванов и Атанас Кабов са на по 20, Илия Юруков скоро ще ги навърши.
Те не могат още дълго да бъдат смятани единствено за обещаващи таланти и същевременно не изглежда, че могат да бъдат гръбнак на тим, гонещ високи цели.
С такъв състав самият Хубчев осъзнава, че не може да постигне кой знае какво и отсега изглежда, че поредно трето място в шампионата е програма максимум. Нищо чудно Хубчев да се окаже сред първите потърпевши и да се превърне в поредния старши треньор, оцелял само няколко месеца на "Герена".
Но клубът е толкова затънал, че дори финансовият гръб на Васил Божков и управленският опит на Павел Колев, натрупан от годините в БФС, засега не носят някаква забележима промяна.
А бленуваното завръщане на Станимир Стоилов на треньорския пост все по-малко изглежда като някакво спасение - просто защото за оплетения в дългове и политико-олигархични интереси "син" клуб, никой треньор не би успял сам да реши проблемите.
Остава само въпросът кога и феновете ще се уморят да подкрепят отбора пред перспективите за поредния болезнено познат сценарий: нулев сезон, треперене в баража за Европа и евроунижения като отпадане от Вадуц и 0:7 от АЕК Ларнака.
Защото всяко търпение си има граници, особено когато е подложено на цяло десетилетие унизителни изпитания.
Тия индивиди, дето ходят да ги гледат, скиорче, са хора, обичащи отбора си, и подкрепящи го в трудни времена. Отбор, който целенасочено беше разрушаван 10 години, заедно с вечния си съперник, за да може да се задоволят болните амбиции на един делиормански бизнесмен. Обаче за такива като тебе е по-лесно да плюят БГ футбола, и после да реват как стадионите били празни, национала бил слаб и т.н. Пусни си Боби Борисов и магията на кръвосмесения футбол и не коментирай дето не ти е работата.
Май ти си доста заблудения, скиорче. Погледни как Лудогорец печелят мачовете си. Как се наливат държавни пари за стадион на същият отбор, а в същото време Левски беше задължен да плаща огромни дългове за един Сектор А без козирка. Как базите на ЦСКА се озоваха в ръцете на още един олигарх, преместил оранжевият си отбор от провинцията "на Софията". Как медиите не спират да маргинализират привържениците на Левски и ЦСКА, а за Лудогорец и Литекс винаги се е пишело или добро, или нищо. И - хоп, ами то за последните десет години май само Литекс и Лудогорец са шампиони. Що така ? Радвал се дебила на празните стадиони - а какво ще кажеш за децата, които няма да се запалят по тези тимове, за да може утре да спортуват и тренират там, и за да се превърнат в част от бъдещето на България ? Или и тях кучета ги яли.
Вече 30 год.няма комунизъм ,но този отбор не може да се отърси и до сега от подставените и доброзорно назначени управници и агенти на ДС.Това е в дъното на неговите успехи и неуспехи
Spider, докато има такива като теб, които са склонни да обвинят световната конспирация и путин за това, че отборът им рине дъното 10 г. няма да мръднете от там. И левски и тирето (феновете им и ръководството) обвиняват всеки друг, но не допускат те да имат пръст в проблемите. Домусчиев ли плащана ултрасите които продават наркотици и се разпореждат в секторите. Домусчиев ли ви сменя треньорите като носни кърпички, той ли ви прави селекцията? Домусчиев е налял 50 милина в база и школа, ти мрънкаш за някакви 5 милиона, за една качествена трибуна, при положение, че села и паланки взема 5 по 5 милиона за стадиони на които да си пасат кравите. Домусчиев ли продаде мариани? Истината е, че и левски и тирето са толкова прогнили отвътре, толкова изядени от собствените си "живи легенди", че на практика представляват ясли за одъртели бивши футболисти да цоцат от софрата от една страна, а от друга средство за влияние
Заблудения син, без да съм защитник на сините или тирето (те си ги имат в изобилие), само ще вметна един съвет. Поразрови се малко в историята на Домусчиев, пък после го качвай на пиедестал, че влагал средства.
И ти ли, Мако, Бруте ? Ще ви отговарям, щото съм ларж, не щото съседа с флекса ме събуди по-рано от нощната смяна. Тирето го избягваме засега, Акуло. Не се шашкай, не махай с опашка, искам Сашка на задна прашка. Не се изразих правилно за Литекс и Лудогорец. В България двата клуба биват подлагани на медиино напрежение, което внася смут сред привържениците, пораждащо раздори, и искания за смяна на треньори, бой над футболисти и т.н Следователно хората са отблъснати от стадионите. Следователно в перото билети, артикули и т.н. има намаления, а и доста влияе на футболистите да играят пред празни стадиони. Лудогорец и Литекс не са имали никога такива проблеми, а и са финансирани от бащиците си основно - Ганчев години наред беше "благодетел" за Ловеч, а за Домусчиев се пишат дитирамби, въпреки че е намесен в много далавери около БМФ (то само това да беше). Следователно имат доста по-комфортна среда за игра, отколкото двата гранда, тресящи се от скандали (реални или въображаеми). А синковеца може да си играе с шнура ми. Ако не виждаш бутането на Лудогорец и тирето, въпреки огромните им неуредности, ти си за офтамолог, бате.
Припознавачите и кренвирпите, много сте се възбудили. Нещастници. Гледайте си отборчетата кирливи, Левски не е ваша работа!
ВЪЙ ЧУЕК МАЙМУНА, верно ? Като махнем чорбарската ти реторика (за да запълним кръга на цесекарски идиотизъм, що не споменеш дежурните гнусотии за Гунди и Котков), ти си направо на моята теза бе. И къде е конспирацията тука ? А стадиона на Левски не е държавен, щото Левски не е държавен отбор. Отбор, който има стадион,щото беше изгонен от предишният си стадион от великите соц умове. Та баронспиро, набий си една, пикай и лягай. Тире няма все още.
ТОП 10 НА "СИНИТЕ" РЕЗИЛИ В ЕВРОПА Специално издание по случай 10 години "синя" суша 1989 - Антверпен (Антверпен) "Сините" на Добромир Жечев отпадат след като на реванша получават безпрецедентните в историята на евротурнирите три гола в продължението на редовното време. 1992 - Люцерн (Люцерн) По онова време Люцерн се състезава във втора дивизия, а воденият от Иван Вутов "Левски" става вторият и предпоследен засега отбор, който швейцарците отстраняват в евротурнирите. 1994 - Олимпия (Любляна) Пълният с национали от САЩ 94 и предвождан от Георги Василев - Гочето "син" отбор е развенчан след две загуби. В герой за словенците се превръща албанецът Едмонд Дости, който реализира хеттрик в първия мач. 1995 - Айндрахт (Аалст) След две поражения воденият от Иван Кючуков "Левски" става единственият отбор, на който анонимните белгийци вкарват гол, който побеждават и който отстраняват, при своето първо и засега последно участие в евротурнирите. 1996 - Олимпия (Любляна) Две години по-късно словенският кошмар се повтаря под ръководството на Георги Цветков - Цупето, а елиминиранията на "сините" остават едни от най-големите успехи на Олимпия в тяхната повече от скромна история на европейската сцена. 2007 - Тампере Юнайтед (Тампере) Воденият от Станимир Стоилов "Левски" инкасира две поражения срещу създадения през 1998 година финландски клуб, като това остава най-големият европейски успех на скромните скандинавци. 2012 - Сараево (Сараево) Отстраняването на "сините", които са водени от Илиан Илиев остава една от най-паметните страници в оскъдния европейски летопис на босненския клуб. 2013 - Иртиш (Павлодар) "Левски" на Николай Митов - Жадното става вторият и предпоследен засега отбор, който азиатците отстраняват в евротурнирите. 2018 - Вадуц (Вадуц) "Сините" на Делио Роси стават първият и да се надяваме последен български отбор, който отпада от представител на държава джудже. 2019 - АЕК (Ларнака) Под ръководството на Петър Хубчев “Левски” достига своето историческо дъно след като отпада от основаните през 1994 година островитяни с общ резултат 0:7. При загубата на реванша в София с 0:4 е изравнен и антирекордът за най-голямо поражение на клубния стадион, а северномакедонецът Иван Тричковски влиза завинаги във футболния фолклор след като става първият футболист отбелязал 4 гола в един мач за гостуващ на “Герена” отбор.