Няколко празни седалки

По цял свят има отбори, които от гледна точка на останалите, най-вече запълват бройката. И има един или два случая, в които те се докосват до славата. Причината, разбира се, не е в самите клубове - те просто са принудени да съществуват в сянката на някой местен или световен колос. Което води до липса на фенове, съответно липса на пари, тоест на добри футболисти, което означава живуркане.

Със сигурност и Барселона, и Милано имат отбори из долните дивизии, но Унтерхахинг е по-добър пример. Клуб от предградие на Мюнхен, в огромната сянка на Байерн и 1860. И с място в историята заради титлата, която отне от Леверкузен през 2001-а.

Обаче дори и авторът на гола, сложил край на надеждите на Барбатов и Балак, се изгуби като Хензел и Гретел, но без да намери пътя обратно. Всъщност, някой спомня ли си въобще за Маркус Оберлайтнер. На върха на славата след гола си, сега, седем години по-късно той е агент за продажба на недвижими имоти.

Героите надолу не са от местата в центъра на континента. Дори не са и от Европа. Но имат много общо с Германия. И то не заради пакта през Втората Световна война. А защото по същия начин са се възстановили от разрухата, за да се превърнат във водеща сила. И икономически, но и футболно на своя континент.

Япония е една от доминантните сили на сцената в Азия и съответно Джей лигата има високи цели. Джей Лигата всъщност дори има 100 годишен план за развитие, който включва изместването на бейзбола от върха на пирамидата на отборните спортове в страната.

Но от този план страдат малките отбори. Точно какъвто е случаят с Омия Ардиджа. Могъщите катерици са от префектура Сайтама. Където има само един отбор. Най-големият не само в Страната на изгряващото слънце, но и в Азия - Урава Редс. И където в близките 50 километра има още няколко сериозни клуба - ФК Токио, Кауасаки Фронтале, Йокохама Ф-Маринос. Та дори и Кашиуа Рейсол, който до миналия сезон не бе изпадал от елита.

В подобна компания е изключително трудно да пробиеш и да генерираш какъвто и да е интерес. Но благодарение на NTT - доминиращата телекомуникационна компания в Япония - Омия стига през 2005 г. до елита. Оттогава между другото датира и единственото появяне на отбора по националната ефирна телевизия.

Всъщност, могъщите катерици са толкова неинтересни за публиката, че до миналия месец нямаха корица. А в Страната на изгряващото слънце има две седмични футболни списания и още толкова месечни.

Връщаме се към историята - съвсем логично след промоцията отборът се нуждае от нов стадион - Джей Лигата има ясни правила по този въпрос -и започва двегодишна реконструкция. В завършен вид арената покрива минималните изисквания за капацитет.

Но Лигата има и друго изискване - минимална посещаемост на мачовете. Което предвид всичките местни дербита, които се играят на по-големия стадион в Сайтама не би трябвало да е проблем. Още повече зрителите бавно, но сигурно, се увеличат. От 2674 на мач през 1999-ата до 6108 в годината на промоция. През 2006-а е мината и границата от 10 000 човека на мач, за се стигне до 13 707 през миналия сезон.

Разбира се със серия от промоции, реклами и намаления - възрастните хора, например, влизат почти без пари. През 2010-ата Омия спечели първото дерби през сезона и така записа трета победа в четири визити на Урава. Но по-късно дойде и ужасът от скандала. Който, ако трябва да бъдем откровени, е абсурден и немислим за българската действителност.

Всичко започна след второто дерби с червените. Омия губи с 1:2, а четири дни по-късно - на 6 октомври, се появяват информации за нещо нередно. Според оранжевите на стадиона е имало 37 600 зрители. Според Джей лигата цифрата е била завишена с 4000. Започва разследване. И когато излизат резултатите цяла Япония е изумена. Защото се оказва, че през последните три години шефовета на могъщите катерици са манипулирали данните за посещаемостта и са добавили общо поне 111 737 човека.

Целта е ясна - спазване на плана за посещаемостта. Според Джей лигата зрители са само тези, които минават през броячите на входовете. Според Омия - дори и доброволците, гостите на родните на футболистите, ВИП-персоните и хората в неравоностойно положение. Шокиращото в случая е, че това води до финансова загуба за клуба, защото той сам е принуден да генерира приходи от несъществуващите билети.

Джей лигата е непоклатима - действията на Омия са недопустими и „уронват престижа на играта". Защо ли? Защото отборите в бейзбола редовно разпродават стадионите си, макар че винаги има сериозен брой празни места.

А Джей лигата иска прозрачност във всеки детайл. И отборът е глобен с рекорните 20 милиона йени (около 400 000 евро). Което не е никак малко за Япония - толкова печели победителят в Шампионската лига на Азия. А и голямото откритие на Бундеслигата Шинджи Кагауа излезе на Борусия Дортмунд едва 150 000 евро. Говори се и за още наказания - следене отблизо на данните през следващи сезон и евентуално отнемане на точки при нови нарушения...

Нямаше как да се размине и без уволнения - президентът Сеиго Уатанабе подаде оставка. Заедно с него си тръгнаха още трима директори.

Но не и преди публично сепуко, изпълнено на стадиона. Образно казано - все пак едва ли в 21 век хиляди кръвожадни зрители ще станали свидетели на това как тревата на стадиона се напоява с бавно изтичащите телесни течности на виновните. Уатанабе и директорите застанаха в центъра на терена преди мача с Кауасаки и се поклониха до земята в знак на извинение. Под бурни освирквания и не толкова приятни скандирани на запалянковците.

Сигурно им се е искало да потънат в земята от срам. Но не стана. И няколко дни по-късно Утанабе обяви, че Омия не е единственият клуб, пристъпил правилата. Което дори и да е така, няма да се разбере - все пак Япония беше кандидат за Мондиала през 2022 г. и нямаше нужда от повече скандали.

Така че в момента дори и някой от конкурентите в битката за оцеляване да опита да убие панда, ще бъде потулено. Както например расистките скандирания на феновете на Урава Редс срещу севернокорееца Рюан Йонг Ги.

Новините

Най-четените