И това доживяхме, да треперим от "коварни" анонимници в Европа

Лято е, някой може да е слънчасал.

Няма как иначе да обясним заглавието „Коварен жребий - Лудогорец срещу отбор от Малта или Люксембург", с което бяха посрещнати съперниците на българския представител в Шампионската лига.

Всяка година, дойде ли тегленето за низовите кръгове от турнирите на УЕФА, спортните медии (кой знае защо?) непременно трябва да квалифицират жребия. Лек ли е, тежък ли е, кошмарен ли е? Вече се оказва, че може да бъде и коварен. Но колко да са коварни Ла Валета и Дюделанж? Два отбора, които до онзи ден не знаеха от коя страна се рита топката, образно казано.

„Тежък жребий за Лудогорец" - това пък прочетохме за първия съперник на разградци, шампионът на Унгария Ференцварош. Кое му е тежкото, когато играят първенците на две страни с посредствен клубен футбол? Действително, миналата година Лудогорец отпадна срещу маджарите от МОЛ Види (0:0, 0:1). Но ако отборът от Разград има намерение да играе, както го правеше през последния сезон, закъде въобще се е запътил в Европа?

Четем още: „Левски с тежък жребий в Лига Европа, изправя се срещу третия в Словакия". Някой може да си помисли, че „третият в Словакия" е някакъв колос от значителна величина.

Всъщност, иде реч за футболната команда от едва 28-хилядния град Ружомберок.

„Това е отбор със 113 години история, създаден през далечната 1906 година", продължава прехласването по бъдещия съперник на „сините". Ще рече човек, че историята има някакво значение спрямо ритането на топка в днешни дни.

А кое ли ще излезе вярно от „Приемлив жребий за Левски, ако „сините" се справят с Ружомберок" и „Нов тежък жребий за Левски"? Все по повод факта, че ако левскарите продължат напред, ще играят срещу победителя измежду кипърския АЕК (Ларнака) и молдовския Петроклуб.

Излезе, че онези от „Армията" са най-големите късметлии.

„Жребият за Европа не пожали Левски, но намигна на ЦСКА, който ще трябва да се справя с наглед доста по-лека задача - черногорския ОФК Титоград". А евентуалният следващ противник на армейците - хърватският Осиек, е представен като „един от най-бързо прогресиращите тимове в страната, вече напълно конкурентен на традиционните грандове Динамо (Загреб), Хайдук (Сплит) и Риека. Заедно с посочените, той никога не е изпадал от елита на местния шампионат..." Ти да видиш!

Но футболът и окръжаващата го журналистика са се докарали до такова объркване, че вече не знаят какво ги очаква зад граница.

Съвсем не беше чак толкова отдавна времето, когато Левски можеше да бие Гент и Спортинг (Лисабон), а ЦСКА - Динамо (Москва) и австрийския Рапид.

Да не говорим за Лудогорец, който в един момент побеждаваше наред не само водещи отбори от Балканите, но и такива от големи футболни страни в Западна Европа. И дръзваше да се опълчи дори на Реал (Мадрид). Къде, по дяволите, отиде достойнството ни?

Подобни заглавия звучат съвсем унизително.

Колкото и да сме се докарали до дъното във футбола, няма как да треперим пред среднюрковци от футболната провинция в Словакия и Хърватия, или да съзираме коварство в отбори от Малта и Люксембург.

Ясно е, че когато си ял бой от Вадуц, Мура и Милсами, наистина трябва да имаш едно наум.

Но ако се съмняваш в успеха срещу Ружомберок и Ференцварош, какво въобще търсиш в европейските турнири?

Пак хубаво, че здравомислещ човек като новия треньор на „сините" Петър Хубчев се въздържа от подобни ласкателства по адрес на „величията" от най-долните етажи на футболна Европа. Той съвсем правилно каза, че е важно какъв отбор ще бъде сглобен дотогава в Левски.

И добре, че никой от носителя на Купата на България Локомотив (Пд) не се ожали от жребия, който ги прати да играят със словаците от Спартак (Търнава) или босненския Радник (Биелина). По онази логика това е също тежък, коварен, лош, ужасяващ и кошмарен жребий.

Вместо това, капитанът Димитър Илиев просто покани публиката да дойде на мача и да си подкрепи отбора. И това всъщност е истинският футбол.