Приказната сряда на българския спорт

Ако денят се познава от утрото, в сряда имахме цялата надежда на света още по първи петли. Ивет Лалова направи поредното си феноменално бягане, за да достигне до финалите в спринта на 200 м на олимпийските игри в Рио и усмихнатото й лице по телевизиите и сайтовете ни накара да се усмихнем и ние.

Каквото и да кажем за Ивет, ще е малко. Затова нека се ограничим в една дума - КЛАСА. Само пет букви са, но са достатъчно съдържателни в комбинация.

Такива като Лалова вероятно се раждат по веднъж на век, а ние имаме привилегията да сме в едно време с нея. Контузия измъчваше спринтьорката, но както обикновено не чухме мрънкане и самосъжаление. Вместо да се оплаква, тя взе решение да се откаже от полуфиналите на 100 м и да съсредоточи всички усилия на 200.

Да мислиш и да предвиждаш ситуациите, а когато трябва и да пожертваш нещо в името на друго - също е част от това да си голям спортист.

За съжаление контузията удари фатално във финалното бягане и Лалова остана осма, но все пак постижението й е невероятно. Поклон, Ивет!

Героизмът на лекоатлетката бе само началото на приказната сряда за българския спорт. Знаехме, че Елица Янкова е сред потенциалните ни медалисти в Рио, но не смеехме да мечтаем на глас. Конкуренцията в борбата при жените в категория до 48 кг беше свирепа, а и нашето момиче все пак дебютираше на олимпийски игри...

Но онзи поглед, който хвърляше в залата не можеше да лъже. Не блясък на очи, а сякаш светкавици разсичаха съперничките, когато ги погледнеше Елица.

Сякаш бе готова да обръща хипопотами с една ръка, а какво оставаше за 48-килограмови жени.

Емоциите и напрежението дойдоха в повече на 21-годишната състезателка от Варна и тя отстъпи на световната вицешампионка и сребърна медалистка от Лондон 2012 Мария Стадник от Азербайджан на полуфиналите, но в схватката за бронза успя да се събере и отново видяхме онзи поглед, който нямаше как да лъже и този път. Елица го направи и спечели първи медал за България в Рио!

Фойерверкът на радостта по оста Рио-Варна (и цяла България) още блестеше с пълна сила, когато рефер №1 в света Марк Клатънбърг наду свирката за края на мача Лудогорец - Виктория Пилзен.

През целия мач беше трудно да се повярва, че момчетата в зелени екипи не са някой европейски гранд, а са шампионите на България.

Страхотен комбинативен футбол, мисъл, желание, себераздаване. И тук - КЛАСА.

Победата с 2:0 над изключително солидния чешки тим отваря портите на Рая пред нашите и те са на 90 или 120 минути от това да седнат на масата на богопомазаните в Шампионската лига за втори път.

Но и това не беше всичко.

Вече преливахме от емоции, когато дойде време за нова презокеанска разходка, но доста по на север - към Охайо, Съединените щати. Григор Димитров показа невероятен тенис в първия кръг на Мастърса в Синсинати срещу Жил Симон и предстоеше сблъсък с Фелисиано Лопес.

Нещата тръгнаха на зле и българинът загуби първия сет, но нямаше как да се изложи в този велик ден за българския спорт.

Димитров изравни частите, а решителният сет приключи по възможно най-зрелищния начин - с тайбрек, след който първата ни ракета победоносно вдигна ръце.

Ръце и наздравици вдигахме и ние! Сякаш беше приказка, но се оказа реалност.

Липсват ни тези вълшебни дни и затова трябва да ги ценим повече. Както и спортистите, които ни ги осигуряват.