Преди две седмици мениджърът на Челси Андре Вияш-Боаш хвърли бомба в Англия, като разкритикува организацията на футбола в страната и заяви, че лигата, в която се състезават резервните отбори, е откровено слаба и неефективна.
Той предложи вторите селекции да могат да играят в Чемпиъншип, както е позволено в Испания, за да поддържат форма с редовен футбол срещу силни съперници всяка седмица.
И за малко да го изядат с парцалите!
Какви са аргументите на Футболната асоциация?
Шефът й Анди Уилямсън заяви: „Честно казано, предложението е обидно. Клубовете в долните лиги са суверенни единици и представляват с гордост града или околността, от които са. Това са професионални мачове, които имат значение - а не просто платформа за развитие на играчите на другите отбори".
Арсен Венгер застана на страната на по-малките клубове: „Феновете на Барнет няма да са съгласни техният тим да не се изкачи в горната лига, само защото резервите на Арсенал са пред тях. Много е трудно да се задоволят едновременно интересите и на по-малките отбори и на големите, които могат да имат „Б"-състав, който да е боеспособен в долните дивизии."
Французинът продължава: „Проблемът, който трябва да се реши тук, е развитието на играчите между 18 и 21 години и интеграцията им в първия отбор. Треньорите могат да разберат колко е добър даден играч, ако му намерят място в друг отбор в по-долна лига под наем. Ние правим точно това и ако той е достатъчно силен, успее да се адаптира добре и да убеди хората, че го бива, тогава се връща при нас."
Желязна логика на пръв поглед, но реалността е коренната противоположност. През последните пет години в първия отбор на Арсенал няма нито един играч, който преди това е бил под наем в по-долна дивизия. Нито един! Всичките бяха или давани повторно под наем, или продавани или освобождавани. Пробивите винаги идваха от резервния отбор. При другите големи в Англия също е така. Мениджърите не пускат най-добрите си млади играчи под наем, а ги държат при себе си, за да ги следят отблизо.
За щастие Вияш-Боаш има поддръжник на идеята си - Дейвид Мойс. Той призна, че е опитал да пробута „Б"-отбора на Евертън в Конференциите (5-та и 6-та дивизия), което е щяло да бъде полезно не само за неговите играчи, но и за другите тимове. Мойс изтъква предимства като различен календар за мачовете от този в момента, което предполага и друг тренировъчен режим на младежите, сходен с този на мъжете от първия отбор. Не е имал дори претенции да участват в борбата за промоции, просто е искал да направи най-доброто за момчетата си. Но не са му позволили.
Защо отдаването под наем на млади играчи в много по-слаби отбори е неефективно?
Отборите от Висшата лига имат солидна традиция в даването на талантите си под наем в по-долните дивизии. Правят го, за да могат младоците да вкусят жестоката битка на терена в Чемпиъншип и Лига 1 и 2. Там много често не се залага на комбинативна игра и техника, а на яки единоборства и футболът понякога е откровено „махленски".
И точно там е проблемът! Всеки клуб си има своя философия или „ДНК" (както обичат да казват в Барселона). Треньорите в школата преподават на малчуганите от всички възрасти определен начин на игра, който се изповядва и при батковците от първия отбор, които всяка седмица ритат пред 60-70 хиляди души.
Така лека-полека в главите и краката на играчите от резервните тимове се бетонира въпросното ДНК и когато ги извикат да пълнят дупки в първия отбор, те нямат нужда от много адаптация. Обаче ако тези същите момчета ги откъснат от атмосферата на клуба и съотборниците им (които на тази възраст са и най-близките им приятели), философията, на която са ги учили до вчера, изведнъж бива изместена от кредото на друг тим, друг треньор, друга публика и дори друга тренировъчна база.
Те научават неща, които може да не са им от полза и забравят други, които трябва да знаят. Все пак тук става въпрос за отбори от по-долните дивизии, което означава по-слаби съотборници, от които да се учат, и по-слаби треньори, които да ги напътстват.
Друг много важен фактор е игровото време. Когато пращат един играч под наем в друг отбор, мениджърите нямат никаква гаранция, че той ще играе редовно (какъвто всъщност е смисълът на цялото упражнение). Много пъти точно невъзможността на младите момчета да се приспособят към нов град и обкръжение от хора въздействат върху формата им и те не успяват да дадат най-доброто от себе си. Все пак не трябва да се забравя - това са деца!
А какво става с тези, които остават в клуба и не ги дават под наем?
Играят в Лигата на резервите и Младежките лиги. Но те по дефиниция не са създадени като състезание, а служат по-скоро за поддържане на форма. Да, печелят се точки, има класиране, но няма изпадане, няма купи, няма фенове по стадионите, има протоколни мачове.
Нека на това противопоставим битката за промоция дори и в най-забутаната Конференция на Англия. Няма ли мотивацията за игра в такъв случай да е в пъти по-голяма? Младежите ще играят за обозрим резултат в края на сезона. Може да се качат в горната Конференция, може да играят плейофи, може да се борят да не изпаднат...
И ще правят всичко това заедно, като отбор, от люлка до пенсия, а не разпокъсани из второ-/третодивизионни тимове.
Как го правят на другите места?
Тук най-добрият пример е Испания. Там „Б"-отборите имат право да играят в Сегунда, но нямат право да участват в Купата на Краля и да печелят промоция за Ла Лига. И какво от това? Вторият ешелон е напълно достатъчен за младите момчета, ако искат да се докажат. Там се играе срещу мъже, които до миналата година са ритали на „Бернабеу" и „Камп Ноу".
Разбира се, не всички дублиращи тимове могат да стигнат до Сегунда и си ритат в по-долната лига. Където обаче имат възможността да се борят за промоция. В момента само Барса „Б" и Виляреал „Б" представят дублиращите отбори в Сегунда, но Реал Мадрид - Кастилия също са се запътили стремглаво натам и от следващия сезон можем да гледаме още две дербита „Ел класико". Няма значение, че ще са между младежите... Не забравяйте, че младежи са били Меси, Иниеста, Шави, Касияс, Солдадо, Валдес, Мата, Пуйол, Педро, Бускетс, Тиаго, Къркич и т.н.
В Германия също работи испанският вариант, само че с едно ниво надолу. Резервните отбори нямат право да влизат във Втора Бундеслига.
И може би точно тук се крие златната среда. Имайки предвид, че Чемпиъншип е наистина силно първенство, а Лига 1 не чак толкова, тогава може резервните отбори да се ограничат до Лига 2. В момента „Б"-селекциите в Англия играят в „първенство" от средно десет отбора, на регионален принцип. В Лига 2, както и в по-долните, има 24!
Така че нищо не пречи на Футболната асоциация да позволи на тези отбори, които искат, да пуснат резервните си състави в най-ниските регионални първенства и да им дадат възможността да се изкачват нагоре, но не по-високо от Лига 2. Нима няма да е интересен както за играчите, така и за зрителите още един мач между Манчестър Юнайтед „Б" и Кроули Таун, Макълсфийлд и Болтън „Б" или Саутенд и Арсенал „Б"?
И за финал - резервните отбори могат да бъдат трамплин и за кадърните треньори. Единствената мениджърска позиция на Пеп Гуардиола, преди да поеме мъжете, беше при „децата". На Луис Енрике също.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
