Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Много е хубаво да си шеф на БФС. Ама никой не иска

Когато бяха млади, теглеха националния отбор напред. Но вече не са футболисти и им се отваря възможност да се докажат и като ръководители. Въпросът е дали искат... Снимка: Sofia Photo Agency
Когато бяха млади, теглеха националния отбор напред. Но вече не са футболисти и им се отваря възможност да се докажат и като ръководители. Въпросът е дали искат...

"Май аз не съм човекът за тая работа. Бербатов е най-подходящ", отсече преди няколко дни Стилиян Петров по повод предстоящата изборна битка за президентското кресло в БФС. Чакайте, битка ли казахме? За битка трябват поне двама, а до момента кандидатите са точно... нула. А времето си лети и вече остават по-малко от 4 месеца до конгреса.

Нароченият Бербатов веднъж вече се изказа по въпроса - крайно неопределено, досущ в небрежния си стил от времената си на футболист. Дебатирал със самия себе си пред огледалото, чудел се, маел се, тепърва щял да решава... Не звучеше никак ентусиазирано, камо ли като човек, който има план, визия, изобщо мерак да се захване с такава работа. Какво толкова мисли и премисля, не е ясно - или искаш, или не искаш. Точка.

При Митко обаче се наслоява усещането, че колебанията му май не са вътрешни, а по-скоро чака някой да му се примоли.

Кой е този някой, е крайно неясно. Ясно е само, че този някой (все още) не му се е примолил. Затова продължава да си коментира в социалките Солскяер, Тотнъм, Реал (Мадрид) и даже пусна собствена модна линия.

При Стилиян слуховете са, че са го молили, но очевидно не му се занимава. Причините са доста разбираеми - семейството му живее в Англия, добре уреден е, занимава се с благотворителност, усъвършенства се професионално, усърдно се пази от родната действителност, която лесно би окаляла дори безупречна репутация като неговата. За какво му е да гази в калта?

Да, Стенли е перфектният кандидат - хем е тръгнал от ЦСКА, хем е симпатичен на левскарите, хем е рекордьор по мачове в националния отбор, хем високо го ценят в УЕФА и навсякъде зад граница, хем вече има и хубава диплома.

Освен това е доказан биткаджия - във футбола и в живота. Единственият му минус бил, че няма управленски опит, но при сегашното дередже на футбола ни, това даже си е огромен плюс. Управленски опит по нашите ширини означава да си наясно със схемите, далаверите и претенциите на този и онзи. А на футбола му трябва човек, който да не е част от Матрицата - ако наистина искаме ново начало.

Петров обаче очевидно не ще, колкото и да го молят. Бербатов чака да го помолят, но не му се отваря парашута. А други няма, или поне не се чува.

Е, как стана така, че никой не иска този толкова сладък пост - президент на БФС? Един от най-важните в държавата. С ранг на министър, че и отгоре.

Никой - дори обичайните маргинали като Дражев, не отварят дума. Само преди двайсетина месеца Любо Пенев вдигаше вой до небесата, че ще прави епични революции, че ще измете цялата клоака от Бояна, а сега го няма никакъв. И той мишкува. Въобще се е възцарило някакво повсеместно снишаване, което започва да намирисва. Всички се спотайват, въпросът е защо?

Хапката си е апетитна - представете си, че националите се класират на европейско. Дори после да не минат центъра в мачовете срещу Германия, Португалия и Франция, в касата на БФС ще са се изляли 10-15 милиона евро. Какъв по-летящ старт за новия биг бос? Няма да е виновен за нищо, а ще има да харчи на воля, за да реализира мащабните си планове.

Дори без този евентуален бонус, перспективите пак не са лоши. Кранчето от ФИФА и УЕФА си тече на годишна база, сега и държавата ще помогне, какво толкова спира кандидатите да се осветлят?

Само на първо четене можем да се хванем за 4-5 имена с достатъчно аргументи да се пробват. Наско Сираков отдавна се е доказал, доброволно си направи самоотлъчка от доскорошната власт, дори цесекарите признават, че го бива в управлението. Но Вълка си гледа внуците и му дреме на шапката. Лъчо Танев също е фигура с достатъчно авторитет. Пробил е на международната сцена в бизнес, за който се изискват много сериозни качества. Няма как да го стресне работата в БФС. И той обаче пасува. Веселин Балевски? И той има хубав бизнес, но също запя в хора на останалите: Много е добре, но айде стани ти!

Всички си прехвърлят топката, като междувременно надълго и нашироко разясняват какъв трябва да е новият президент, с какво първо да се захване, къде са най-тежките проблеми, какви програми трябва да се реализират... Въобще като чете и слуша човек, установява, че нещата са кристално ясни, пътят е начертан, бъдещето е предопределено, липсва само Избраният. Човекът, който ще реализира бляновете на цялото футболно общество. Добре де, наистина ли никой не се изкушава той да е Избраният? Няма ли поне един смелчага, който да се окичи с историческата слава, че е измъкнал футбола от блатото?

В крайна сметка, отдавна сме ударили дъното - по-зле едва ли може да стане. За какво тогава е цялото това суетене?

Както казахме, толкова е тихо, че чак е съмнително. Дали пък обяснението не е друго? Дали кандидатите не знаят нещо, което ние не знаем? Например, че вотът е предрешен и новият властелин на футбола няма да бъде избран пред урните, а в нечий лъскав кабинет?

Тогава странната тишина е абсолютно обяснима - дори Дражевците не са толкова луди, че да се хвърлят в обречена битка, при това с риск да си навлекат странични проблеми от всякакъв характер.

Ако това се окаже вярно, тогава обаче ще изникнат серия от неудобни въпроси, на които кукловодите ще трябва да отговарят. Например - не беше ли инсценирана цялата история по свалянето на старата власт, просто за да бъде заменена с нова, по-удобна? Не са ли нечии интереси - корпоративни, икономически, политически и всякакви - в дъното на цялата работа? А къде тогава отиват обещанията за ново начало?

Рано или късно истината ще лъсне - но дотогава тишината ще става все по-шумна. Както и усещането, че президентската битка май изобщо няма да се състои.

Най-коментирани

Най-четените