Една обикновена четвъртък вечер имаше потенциал да се превърне в истински спортен празник за България. Родни звезди от няколко спорта излязоха за своите битки в различни кътчета на света, но една по една започнаха да ни разочароват.
Първата негативна новина долетя от италианския град Пезаро, където малко не достигна на Невяна Владинова да вземе медал на бухалки, след което Катрин Тасева се класира последна на лента след груба грешка. В петък обаче грациите ни имат възможност за реванш във финала в многобоя, за което ще им стискаме палци.
Малко по-късно Григор Димитров изненадващо отпадна още във втори кръг от Откритото първенство по тенис на САЩ след тежко поражение в три сета от световния №53 Андрей Рубльов.
Така трябваше да чакаме успехи от отборите ни.
Националният по волейбол обаче също не успя да ни зарадва и преклони глава пред Сърбия след 0:3 гейма на 1/4-финала на Евроволей 2017 в Полша.
Междувременно, докато всички тези негативни новини летяха към страната ни, насред „Васил Левски” футболните ни национали бранеха честта на националната фланелка като същински хайдути, като каквито се бяха пременили дни преди мача.
А съперникът беше Швеция. Отбор, срещу който нямахме победа цели 50 години. Бяхме изградили такъв огромен комплекс от скандинавците, че тройката срещу тях ни се виждаше като милостиня.
Но не и тази вечер. Въпреки ниските очаквания и полупразните трибуни на националния стадион.
Момчетата на Петър Хубчев, въпреки и неговото изгонване, се превърнаха в истински лъвове – такива, каквито всички искаме да ги виждаме, а на вратата беше застанал един същински тигър, който допусна два гола, но спаси поне още три пъти по толкова, включително и при ситуацията с дузпата.
Това беше едно ново лице на България. България, която иска, търси и знае как да стигне до победата. На два пъти повеждахме в резултата и на два пъти ни изравняваха. Този път обаче тройката беше в наша полза, благодарение на страхотния удар на Ивайло Чочев. И победа. 3:2!
Победа, която ни остави в битката за класиране на Мондиал 2018. В момента тимът ни се намира на третото място, на точка от втория Швеция три мача преди края на квалификациите. Ах, ако не беше тази загуба в Беларус…
Но не! Нека се порадваме на победата сега. Поне до мача с Холандия в неделя. Той далеч няма да е лесен, но при победа, на практика, изхвърляме „оранжевите” от битката и ни остават два мача – домакинство на Франция и гостуване в Люксембург. А междувременно, ще се надяваме на грешна шведска стъпка някъде, за да се доберем до второто място, което дава право на бараж.
Наистина, кой би помислил, че точно футболът ще ни зарадва при наличие на художествена гимнастика, волейбол и тенис в програмата? Но точно това се случи!
Да се надяваме футболните чудеса да продължат и до края на квалификациите. А кой знае, другата година може да гледаме България на Световно първенство за първи път от точно 20 години насам.
Успех, лъвове (и тигър)! А ние продължаваме да мечтаем.
