"Диктатор няма да бъда. Да, диктатурата е част от прогреса в руската школа, но аз не се чувствам като произведение на руската школа. Не вярвам в теорията, че трябва само да се издават заповеди и те трябва да бъдат следвани безропотно от всички състезатели."
Думите са на Пламен Константинов в интервю пред btv, който има тежката задача да извади от кризата националния по волейбол.
Може обаче да му се наложи да е диктатор, колкото и да не му се иска. Темата е деликатна при всички положения.
Защото сме стигнали дотам да губим 11 от 12 мача в Световната лига, а уж имаме играчи за топ 4 на планетата.
Вероятно в състава има нужда от по-здрава ръка, но в български отборен спорт трябва да се внимава. Когато имаме индивидуалности в някоя игра, събирането им в колектив минава през сложни лични взаимоотношения и управлението на тази група не е шега работа.
Явно на силните родни спортисти им е трудно да са и добри отборни играчи. С това се обяснява от години феномена как страни като Сърбия уж нямат нашите звезди, но винаги са сила в спортовете, в които решава здравия колектив.
Константинов бе и добър играч, и чудесен лидер и се раздаваше за останалите на игрището.
Сега трябва да подбере подхода си - диктатор или либерал, но при всички положения ще е нужно да подобри отборния дух.
За да вдигне глава най-обичаният от хората роден отбор.
