Докато на игрището гледахме радостни прегръдки и танци на фона на скандиранията "Гледаш ли, Мърсисайд?", някъде дълбоко продължаваше да се усеща едно тягостно чувство за макар и грандиозен, но все пак край на една ера.
Рекордната 19-а титла на "червените дяволи" не бе постигната с красив триумф на атакуващия футбол, а вместо това с гол от дузпа за равенство 1:1 с отказалия се да се бори за победа Блекбърн, който го устройваше точката.
Докато защитниците на Юнайтед си подаваха топката, без да бъдат атакувани, сър Алекс Фъргюсън почукваше с пръст по часовника си, гледайки към съдията Фил Дауд, преди да изтича да празнува под трансперанта, на който пишеше "Манчестър Юнайтед 19, Ливърпул 18".
Дълго жадуваният момент, който шотландецът бе обявил за своя цел още през 2002 г. вече бе факт - сър Алекс "изрита Ливърпул от шибания връх"! Същевременно едно тихичко гласче продължаваше да мърмори: "Това край ли е или ново начало?".
Постоянната промяна бе нещо характерно за царуването на Фърги на "Олд Трафорд" през изминалите 25 години и основният ремонт на състава след финалната битка с Барселона в Шампионската лига в края на месеца изглежда неизбежен.
През всичкото това време сър Алекс неуморно продължаваше да показва как може да има живот и след Ерик Кантона, Рой Кийн, Дейвид Бекъм, Кристиано Роналдо, след като всички те по един или друг начин напуснаха отбора, а той остана там и продължи да побеждава.
Въпреки това ситуацията през 2011 г. изглежда по-тежка в сравнение с напускането на тези легенди. Отдолу се задава нова смяна, тъй като съставът на "червените дяволи"-юноши старша възраст, се класира за финала за Младежката купа на Футболната асоциация, но дори и този отбор да съдържа новите Райън Гигс и Пол Скоулс, то те едва ли ще могат да узреят достатъчно до новия сезон.
Същевременно Фъргюсън е ограничен в селекцията си не само от финансовия дълг, с който американската фамилия Глейзър натовари Манчестър Юнайтед, но и от новите изисквания на УЕФА, познати като "финансов феърплей".
Скоулс и Гигс може и да успяват засега да се противопоставят на естествения ход на времето, но въпреки това "циганско лято" в кариерите им, мениджърът просто трябва отнякъде да намери два чифта млади крака, които да умеят да контролират темпото и да правят играта на Юнайтед.
За оттеглянето на Едвин ван дер Сар се знае отдавна, а освен вратар е необходимо да бъде купен и класен централен защитник заради постоянните контузии на Рио Фърдинанд.
Хроничните травми на друг играч - Оуен Харгрийвс, и залезът на носителя на "Златната топка" за 2001 г. Майкъл Оуен, лишиха Фъргюсън съответно от биткаджия в средата на терена, подобен на Рой Кийн, и от златна резерва в нападението, каквато беше Оле Гунар Солскяер навремето.
Положението допълнително се усложнява от "шумните съседи" Сити, които са най-силният играч на трансферният пазар и се очаква догодина да отправят истинско предизвикателство за титлата.
По всичко личи, че и светлината в тунела на Ливърпул вече се вижда, като аналогиите с Блекбърн от 1995 г. са твърде много. Не само че там е мениджърът Кени Далглиш, който тогава отмъкна титлата на сър Алекс, а и в атаката играе един млад "джорди" (Бел. ред.: жител на областта Тайнисайд в Североизточна Англия). Тогава това беше Алън Шиърър, а сега неговото име е Андрю Керъл и партньорството му с Луис Суарес и Дирк Каут изглежда сякаш има потенциала да засенчи двойката Хавиер Ернандес - Уейн Рууни.
Като капак на всичко, Далглиш е с цели десет години по-млад от Фъргюсън, който ще навърши 70 през декември.Мениджърът на Юнайтед твърди, че оттеглянето му от футбола не е на дневен ред, но предвид изключително сложната ситуация какъв по-добър момент от това да го направи именно сега, когато е на върха!
