Робин Худ от Етрополе

На какво Етрополе може да се научи от Англия?

Академията на Форест е една от най-уважаваните в родината на футбола. И е пример за рационалност, ефективност и добра организация. Базата - в Англия не строят игрища. Използва се едно огромно поле, което се обработва и затревява. След това се полагат грижи за него от експерти по поддръжка на тревата, хора със специално образование по въпроса. Когато (обикновено отнема между 6 и 8 месеца) полето е готово да бъде футболен терен, започва работата.

В Академията на Форест "полето" е разграфено на 9 големи и две маломерни игрища - всички с еднаква перфектна тревна покривка, защото всъщност са едно и също. Врати на колелца, един балон с изкуствена настилка и три малки игрища вътре, фитнес с малко, но модерни уреди, място за хранене, съблекални...

Това е. Всички "сгради" всъщност са изключително прости и рационални творения от рециклирани леки материали, няма тухли и бетон. За 11 години съществуване академията е струвала на клуба по-малко от 10 милиона лири, а е донесла поне 25. Защото всеки сезон от 30 футболисти в първия отбор, поне 10 са излезли от игрищата на "Бийчис Лейн". Това е и гордостта на шефа Ник Маршъл.

Човекът обаче признава - "Имаме още много да учим, затова каним тук колеги от цял свят, треньори, директори." Така става контактът и с Етрополе. Разбира се, англичаните са впечатлени от името на Стоичков и проучват нещата в българския Балкан.

Харесва им това, че школата следи и събира деца от цялата страна. Там това е невъзможно. В Англия закон ограничава клубовете така, че те могат да взимат в академиите си само деца, живеещи и учещи  в радиус от 120 км край населеното място, където е клубът. Това се отнася за момчета  до 16 г. Ако са по-големи, нещата са различни. Тогава се сключват първите предпрофесионални  договори и т.н. Нотингам е 270-хиляден град и няма огромен ресурс. Арсенал, Челси и отборите от Манчестър  са най-облагодетелствани - те избират  от 14-милионен Лондон, както и от над 8-те милиона, живеещи в графство Ланкашър (около Манчестър).

Та отборът от 12-хилядното Етрополе навлезе в  Шъруудската гора. В първия мач завършиха 2:2, като българските момчета бяха предимно от отбора - шампион - родените през 1993 г. Срещу тях Форест изкара също елит. В състава бяха 7-8 от същия набор на местната академия, играл финал на стадион "Емирейтс" срещу Арсенал през май в първенството за тази възраст, но загубил с 0:3.

Вторият двубой го спечелиха българите - 1:0. Повод за гордост е, но не е най-важното. Значимото е, че между двата клуба има вече контакт, който вероятно ще прерастне в дългогодишно сътрудничество. Форест е впечатлен от Етрополе, Стоичков, плановете на шефа Емил Димитров и сръчните с топка в краката малчугани от България. Ник Маршъл и Камата се разбраха лесно. Тепърва момчета от Балкана ще ходят да тренират пак на "Бийчис Лейн", вероятно някои от тях ще получат и шанс да играят за първите отбори на клубове от долните английски дивизии. Безценен опит. Нотингам пък ще прати треньори тук, хем да помагат, хем и да се учат. Защото хората бяха категорични, че могат да се поучат от българите, а не само да им дадат опита и знанията си. Звучи невероятно.

А когато чуеш как  един клуб, създаден през 1865 г., е впечатлен  и желае да обменя опит с българско  футболно училище само на две годинки, ти става приятно. И стискаш палци нещата да продължат да се случват - Етрополе да повлече крак по пътя си към Европа, да го последват още и още родни  клубове.

А и Робин Худ, този чаровен принц на бедняците, да дойде във футболното си превъплъщение и по родните стадиони, бази и школи. Той идва от Нотингам, нали знаете? Надеждата е жива!

Новините

Най-четените