В неделя Рафа Надал постигна немислимата за всеки друг десета титла от Ролан Гарос.
За всеки друг, но не и за него. Матадора винаги е фаворит във френската столица още след първата си победа на турнира преди 12 години.
През последните два сезона той така и не можа да се бори за Десетата - къде заради контузии, къде заради страхотната форма на конкуренцията в лицето на Джокович - и мнозина вече го бяха отписали от сметките. Все пак стилът на Надал е свързан с голямо физическо усилие и времето вече не работи в негова полза.
Големите шампиони обаче са такива защото успяват да се преборят с всяко предизвикателство, дори и с времето.
В началото на годината светът на тениса бе вперил поглед в паметното завръщане на Роджър Федерер. На 35 години швейцарецът спечели 18-ата си титла от Големия шлем и сякаш остави в сянка възхода на дългогодишния си конкурент Надал.
А той съвсем не бе за подценяване. Испанецът се представя изключитенло силно на всеки важен турнир от началото на годината. Игра финал на двата мейджъра, като Ролан Гарос дори му донесе 15-а титла от Шлема (повече има единствено Федерер).
И докато по-възрастният Роджър реши да разпредели силите си за турнирите, където има най-голям шанс за победа, то Надал участва навсякъде и не просто участва, а направи същински фурор.
Очевидно сътрудничеството с неговия приятел и нов треньор Карлос Моя дава резултат и играта на Матадора се променя към по-добро.
На клей допусна една единствена загуба в Рим от Доминик Тийм, когото впоследствие отстрани с 3-0 сета на Ролан Гарос. Спечели десетата си титла в Монте Карло и в Барселона, а на Мастърса в Мадрид увеличи актива си на пет.
Кулминацията безспорно е Десетата от Париж, голямата мечта на Рафа, която се сбъдна и то с каква привидна лекота. Той постигна най-убедителния си триумф на Ролан Гарос с едва 35 загубени гейма.
Самият Надал подчерта значението на бързите си победи за успеха на финала срещу Вавринка, но и добави нещо много важно, че всичко е плод на непрестанен труд и нестихващото му желание да побеждава.
Именно това отличава родените шампиони и наистина легендарните спортисти, като него и Федерер, които ще останат сред най-големите в историята.
Победеният Вавринка обясни, че няма по-голямо предизвикателство в тениса от това да играеш финал на Ролан Гарос срещу Надал.
А той знае за какво говори, след като е играчът, който винаги надскача себе си за турнирите от Големия шлем и е способен да изненада всеки съперник.
Направи го преди две години с Джокович и отново на тазгодишните полуфинали срещу Мъри. Но срещу Рафа не бе способен на друго освен да следва хода на играта, който Краля на клея му диктуваше.
А само преди година-две вече всички бяха отписали Матадора, но сега той се катери неуморно в ранглистата, където вече е втори, и трудно ще бъде спрян по пътя към върха до края на сезона.
Единствено за една корона ще му бъде трудно да се пребори. Тази, която носи Федерер - на най-успешния тенисист на всички времена с 18 титли от Големия шлем... за момента.
С формата си обаче Надал може поне да опита са се доближи до дългогодишния си опонент. Пък и това едва ли е последният Ролан Гарос, на който участва.
Едно е сигурно, очаква ни изключително интересен и оспорван Уимбълдън този юли и помнете: не отписвайте родените шампиони - те са специални и винаги ще ви изненадат!
