Да си треньор в голям отбор е, може би, най-трудната работа във футбола. Не само заради ежедневното напрежение върху наставника, но и заради собствения му стремеж да остави отпечатъка си в клуб с богата и успешна история и взискателни фенове.
Затова и намирането на подходящия човек е доста трудна задача за грандовете.
Почти винаги проблемът е един и същ - треньорите от топ класа са заети, а дори и да убедят някое от светилата да поеме техния отбор, собствениците не могат да разчитат, че работата става "от днес за утре".
Често сме свидетели на това как специалисти се уговарят да започнат в следващия си отбор след 5-6 месеца, а дори и година.
През това време ситуацията е деликатна. Актуалният треньор се опитва да запази мотивация и да побеждава, въпреки че е наясно, че каквото и да стане, е пътник.
Другият вариант е да се рискува и да се даде шанс на "наше момче". А този риск все по-често започва да сработва.
По тази схема Реал назначи Зинедин Зидан през 2016-а, а французинът вече навъртя 100 победи начело на "кралете". Рискът се оказа повече от оправдан, а Зизу демонстрира, че е пренесъл игровия си интелект и на резервната скамейка.
Нещо повече. Като играч в продължение на 5 години французинът бе знаме на клуба в целия свят, а сега продължава да проповядва ценностите на клуба и като наставник. Зидан продължава своето наследство в Мадрид не само чрез победите си, но и чрез поведението си. Поведение на тихо величие с футболен блясък.
Да, сезонът в Ла Лига не бе най-добрият, който феновете на Реал можеха да си представят, но Реал е в битката за трета поредна титла в Шампионската лига.
Но даже и да не успее да я спечели, Зизу трябва да остане начело на "кралете".
Анчелоти, Моуриньо или Бенитес - иначе все големи треньори - са едно, а Зидан - съвсем друго. Заради връзката му с клуба и феновете, заради тихия му гений и не на последно място - заради титлата в Ла Лига, двата триумфа в Шампионската лига, двете Суперкупи на УЕФА, двете световни титли и Купата на краля.
И всичко това само за 2 години работа!
