Какво още трябва да се случи, за да разкарат веднъж завинаги лумпените от стадионите в България?
Това е главният въпрос след мача между ЦСКА-София и Левски, който без малко не костваше живота на една жена от службите на реда. За нея футболната среща завърши в болницата с окървавена глава и увредено зрение от взривена бомбичка.
Каквото и да се случи, все тая. Нищо, че става въпрос за опит за убийство. Вече две десетилетия социопатите, фашизоидите и селяндурите от футболните агитки няма кой с пръст да ги пипне. Те са нужни на политиците когато се зададат избори, или ако се налага да бъдат организирани безредици и всякакви други „мокри поръчки”.
Затова, щат не щат, службите за сигурност пасуват. Най-много да арестуват някого от кумова срама, както вероятно ще стане и сега.
Но изродите могат да бъдат спокойни за бъдещето си във футбола ни, без значение от цвета на отбора.
Помните ли ликвидирания с бомба Младен Младенов? Тогава, през 2000 г., властите се биеха в гърдите, че са заловили извършителя. Но накрая се оказа, че няма доказателства. Всички видове съдебни инстанции оправдаха задържания. И, което е по-лошото, бомбичките продължиха да си гърмят безнаказано.
От тях например пострада 22-годишната Гергана Орлова, обезобразена от взрив на стадиона. Виновникът мина с условна присъда. „Хората не искат и нямат желание да се учат от грешките. Това е…”, каза наскоро пострадалото момиче по повод някакъв идиот, който едва не си откъсна ръката, докато приготвял самоделни устройства за футболна бомбардировка. Така е, властите също нямат желание.
Знаете ли какво е да ви разбият черепа със стъклена бутилка на стадиона?
Журналистът Крум Савов едва прескочи трапа, с парчета стъкло и кости в мозъка. А фоторепортерката Емануела Захариева беше ударена тежко с камък в главата. Там дори и виновни не се намериха. И всичко си продължи по старому, до ден днешен.
Интересно, че и футболните клубове години наред търпят всичко това с изумително овчедушие.
И дори си плащат на същите тези типове, което си е откровен рекет. Не толкова отдавна Тодор Батков стигна дотам да каже: „Биха нашите деца”. Всъщност ставаше въпрос за нашарени с татуировки здравеняци, изпотрошили трибуната във финала за Купата на България. Защо тогава да се учудваме, че един треньор се оказа публично съблечен по време на пресконференция, а гамените за пореден път минаха между капките?
Ами побоищата на „Лаута”? Пресен пример от този сезон. Най-малко половината от заснетите по телевизията да нахлуват на пистата и до днес си ходят по мачове. Нищо, че има достатъчно кадри за разпознаване и съд. Сакън да не разлютим агитките! Да спи зло под камък.
Егати държавата, егати и футболът...
О, горката Мис. Жертва на футболни фенове, жандармерия, сексизъм... А замисляла ли си се, знаеща от всичко БГ жено, че има мероприятия за забавление на обществото, които може да не ти са по вкуса ? Понеже има семки навсякъде, трябва да забраним футбола, така ли ? Бомби, дим, хулигани и прочее не са ми приятни и на мен, обаче ги има. Какво правим ? В предишният ми пост написах какво лесно може да се направи. Причината да не се прави е, че няма толкова много мачове с голяма посещаемост, като Левски - Литекс София, или Левски - Кирогорец, та да има смисъл от хабене на ресурс. А защо няма посещаемост - понеже господата журналя и други интернет критици денонощно заклеймяват БГ футбола като дом на изроди, наркомани, терористи, платени шпицкоманди и прочее олигофрени. Малък процент от БГ феновете са. Голям процент от БГ феновете поддържат отборите, които им носят футболна радост и емоция, и затова ходят на стадиона, купуват артикули на отборите си, и следят развитието на играчите в отбора - както и във всяка друга европейска държава. Хайде да мислим, преди да коментираме, а ?
В Англия и Италия се играе футбол от световна класа и пак има вандалщини, до смъртни случай и още не са озаптени напълно. А какъв футбол гледаме по нашите стадиони, че да искате качествена публика? Отказах се да стъпвам на стадион още през социализъма, а съм бягал от у-ще, за да отида на мач. Не заради публиката а заради играта. Виждал съм стадион "Васил Левски" и "Юрий Гагарин" с правостоящи нагъсто, под дъжд. Гледахме, ако не футбол от световна класа, поне истински спортен хъс. Виждал съм бит рефер извън стадиона, след мача. Да нахлуе публика на терена, да размахва бутилки и бомбички беше нечувано. И не заради охраната, почти нямам спомен за милиция на стадиона. Не може да е нямало, но се губеха в тарапаната и много рядко се налагаше да се намесват. А и тогава милиционерите гледаха по-зорко за коси и бради. Хората са подивели извън стадионите, как да се държат вътер. А Победка се вайка за семките.