Вероятно малцина са разбрали, че в сряда вечер националният отбор на България по футбол игра срещу Беларус на стадион „Васил Левски" в София. Няма да бъдат много и учудените от новината, че сме паднали с 0:1. Това се случва няма и месец преди баражите, с които уж може да се класираме на Евро 2020, за пръв път след 16 ялови години.
Очевидци свидетелстват, че на „Васил Левски" е имало цифром и словом около 200 души публика.
Също толкова народ се е събрал няколко часа по-рано същия ден, само че на стадиона в Самоков. Ще кажете - какво пък се е играло там? В Самоков се проведе дербито за завземане на предпоследното място в Югозападната „В" група - третото ниво на футбола в България. В него храбрите аматьори от местният тим Рилски спортист победиха опашкаря Перун (Кресна) с 3:0. Както казват самоковци: „Като обърнеш вестнико, и Рилецо вече сме втори!" (за непросветените - Рилецо е съкратеното название на отбора Рилски спортист).
Категорично повече зрители, отколкото на националния отбор, са гледали през уикенда и всеки от полуфиналите между Левски (Чепинци) и Житен (3:1), и Сокол (Негован) и Въстаник (Войнеговци) (2:0). Тези мачове са от любителския турнир „Иван Тодоров" в софийското село Подгумер.
Формално погледнато, въпросното състезание в Подгумер има по-дълга история от турнирите за Купата на България и Купата на Съветската армия. То се провежда всяка зима още от началото на 70-те години до ден днешен, в памет на трагично загинал млад футболист от селото. Но колкото и да е авторитетен аматьорският турнир в Подгумер, няма как да събира толкова зрители, колкото националния отбор на България. Все пак това в него участват отбори от софийската четвърта Бунеслига - зона „Север".
Няма как, ама има... Който не вярва, да иде да гледа финала на турнира „Иван Тодоров" в Подгумер. Пак ще дойдат повече зрители, отколкото на националите.
Редно е все пак да отбележим, че за мача България - Беларус билетите бяха между 10 и 25 лева. Но и в Подгумер и Самоков си има разходи за феновете! В софийското село например ще трябва да извадите най-малко 6 лева за половин литър червено вино и три кебапчета, дълги като наденички. А в Самоков преди мач може да отидете в прочутата пивница „Гара Удово". Там голямата ракия е около лев и нещо, отделно мезето. След няколко чашки ще пеете с пълно гърло клубния химн на Рилски спортист, който гласи на тукашния диалект: „Свинкя крати кочина, Мара рупа ябука, само Рилски - оле!" С превод на текста не се наемаме.
Сега сериозно. Когато някои от уж най-добрите български футболисти от националния отбор събират публика, колкото на мач в Подгумер, това е повод да се замислим.
Но нека видим какво обясниха днешните футболни величия на България след загубата Беларус.
Капитанът на националния отбор Петър Занев: „Както винаги, очакванията към нас бяха големи..." Колко да са големи, като на стадиона има 200 човека, дошли с тайната надежда бием Беларус - футболна страна, която не е играла нито на световно, нито на европейско първенство. А и какви очаквания да има човек към играчи, които не знаят кой крак им е левият, и кой - десният.
Кой, по дяволите, ги учи тези футболисти какво да приказват? Чуйте го пак Занев: „Очаквах днес теренът да е валиран и полят, но тревата беше суха. За жалост, в България сме..."
Ти да видиш! Оказва се, че на мокро играем добре, но на сухо хич ни няма. Ръководството на стадион „Васил Левски" очевидно трябва да си вземе бележка. И за първия мач от баражите за Евро 2020 срещу Унгария теренът да бъде добре полят. Както и за евентуалния втори двубой срещу победителя от дуела Исландия - Румъния. Току виж сме стигнали до Евро 2020 с безценната помощ на маркуча.
Да не излезе само, че игрището е било наводнено?
Чуха се и разни клишета от сферата на кухата декларативност като „да си сверим часовниците" и „мачът с Унгария ще е съвсем различен". Каква е логиката днес да си слаб днес срещу Беларус, а след месец силен против маджарите? Това само нашите ритнитопковци си го знаят. И техните треньори.
Впрочем треньорът Георги Дерменджиев, от когото се очаква да ни класира на европейското, откри след мача, че „футболът е игра на голове". Това е точно така още от времената, когато „бате Гошо" играеше за Славия, и го пуснаха като резерва в онзи мач срещу Спарта (Прага) от турнирите на УЕФА преди 40 години, със задачата да не даде на чехите да вкарат гол. Тогава Дерменджиев наистина си свърши работата. Но защо трябва да ни обяснява общоизвестни неща и днес?
„Имаше моменти, в които доста добре владеехме топката, но имаше моменти, в които бяхме много разкъсани и имаше проблеми", витиевато продължи очилатият специалист след загубата от Беларус. Ами да, ако бяхме играли силно през цялото време, а не само на моменти, вероятно можеше и да спечелим мача. Нищо, че е само една контрола.
Надеждите на Героги Дерменджиев са, че все пак срещу Беларус не играха националите от Лудорогец, плюс капитана Ивелин Попов. Последният си подаде оставката в края на миналата година и обяви, че спира с националния. Но Дерменджиев щял да говори с него да играе срещу унгарците.
„Вярвам, че феновете ще бъдат 12-тият играч срещу Унгария", натърти селекционерът. Ха дано, ама надали... Маджарите вече изкупиха за 45 минути всичките 2500 билета, отпуснати им за мача в София. А нашите фенове - почти нищо. Защото този отбор никой вече не иска да го гледа, ако се съди по броя на публиката на „Васил Левски" от една страна, и в Самоков и Подгумер от друга. Да, ще гледаме европейското, ама по телевизията. И, по всичко личи, че ще е без участието на България. Което не е беда - с този отбор ние нямаме работа там.
Един списващ колега написа: "...предаването "Бразди" по Бенете е по-интересно за гледане от циркаджийската дружинка на чичо Гошо Аутиста, незнайно защо наречена национален отбор по футбол..."