Разправиите около парите за подготовката на българската състезателна по бадминтон Петя Неделчева отново извадиха на бял свят типичната слабост на държавното финансиране - няма яснота за това как и защо са похарчени парите.
Федерацията по бадминтон реагира остро на оплакванията на Неделчева, че е получила едва половината пари, отпуснати от спортното министерство, но малко по-късно стана ясно, че и други федерации ще трябва да дават отчет за парите, които са получили от държавата.
Което, е и най-нормалното нещо.
И може би на много места ще се окаже, че държавата си е свършила работата и е платила чрез министерството парите, които й са били поискани. Но ако пак няма резултати? Досега федерациите не са показали, че могат да носят отговорност и от това да има последствия.
След края на Игрите в Лондон, когато се тегли чертата, големите спортни нации отново ще обявят колко им е струвал всеки спечелен медал. Естествено, става въпрос за суми в милиони долари. Не говорим за премиите, а за парите, вложени в спечелването на всеки един трофей.
При нас най-вероятно ще се мине с бодряшки отчет, че парите все не стигат, но поне сме се опитали. А свикналите със спортните успехи от времето на социализма спортни журналисти и днес броят поредният ден, в който нямаме медал в Лондон.
Дано това да се промени, но спечелването на един или два медала няма да решат проблемите или да променят модела на развитие на българския спорт. Защото скромните успехи само ще ни замажат очите и пак ще отложат спешните и сериозни промени. Ако има кой да ги направи.
