ЦСКА спечели първи трофей от три години и заслужено се заля с шампанско в майската вечер на финала срещу Славия. Съперникът бе надигран и победен убедително, както повечето противници на армейците през пролетния полусезон.
И какво толкова? Петдесет и някоя си купа в историята на клуба...
Но не е така. През септември клубът се тресеше от бойкоти на публиката, скандали между играчите и поредния им треньор, тимът играеше на „Васил Левски" и стигна до последното място в „А" група. Стигна се дори до историческите думи на спортния директор Емил Костадинов, че ЦСКА обявява нулева година.
През януари един куп специалисти предвидиха, че след като изядат задължителния бой на „Герена" в първия кръг, неставащите момчета в червени екипи ще завършат между шесто и девето място. Брояха минутите до поредното треньорско уволнение и със снизходителна усмивка съчустваха на съдбата на Милен Радуканов.
Но каква ирония..!
Обречените удариха силно в най-важния първи мач, Радуканов написа история с победата на „Герена" и ЦСКА полетя към евротурнирите. Нулевата година се превърна в сезон с трофей, осигурен е късен старт в Лига Европа и първо лято от незапомнени времена, в което клубът ще е обзет от спокойствие. С отбор, който е победил напролет Левски и Литекс, с публиката - щастлива и празнуваща купа, а и вечните критици, които поне временно ще утихнат.
Как го направи Радуканов, вероятно си знае само той. Успехът му обаче е заслужен, защото нито веднъж не изригна срещу съдии, въпреки че ЦСКА далеч не е гледан с добро око от тях през пролетта. Не нападна съперници, не се държна нахално и не запълваше пресконференциите си с въпроси към журналистите как е завършил мача на някой от конкурентите, например.
Радуканов е едно симпатично изключение, поне засега. Затова и той, и изграденият от него ЦСКА с нов облик, заслужават радостта си и едно спокойно лято.
