„Футболът се завръща у дома" е най-повтаряната фраза тези дни в Англия. Пионерите на красивата игра неочаквано (и за самите тях) извадиха отбор, който си вярва и на принципа „Очаквай най-лошото, надявай се на най-доброто" вече са на полуфинал.
След толкова безславни години и гръмовни отпадания, Англия сама се постави в ролята на грозното пате. Това го могат само англичаните - само те са способни да спечелят две световни войни, но да фалират и да изгубят цялата си империя. И напук на всичко да продължат да са велики.
Без извинение - сегашната селекция с герои като Пикфорд и Магуайър е с класи под поколението дори на Бекъм, Скоулс и Фърдинанд, което се превърна в еталон за футболна каръщина. Но като в класически британски скеч, най-невразчният отбор на „трите лъва" е на 90 минути от най-големия футболен успех на страната в последните 60 години. Английска му работа.
По-редно е обаче да кажем, че футболът не се завръща у дома, защото не е ходил никъде.
Всъщност, не е напускал границите на Стария континент от доста време. Доминацията на европейските отбори е все по-натрапваща се тенденция на големите първенства и крушката си има опашка. Фактът, че цели 10 дни преди финалния мач на Мондиала вече нямаше нито един неевропейски отбор в схемата, е закономерен резултат от процесите в самата игра, в политиката на ФИФА и в геополитическите размествания в последния четвърт век.
Ако броим и настоящия турнир, 5 от последните 6 световни шампиони са от Стария континент. Балансът между Европа и Южна Америка преди това (до 1990 г.) бе равен (7-7). Съвсем очевидно е, че отстъплението на латинската школа съвпада с експанзията на Мондиала във всякакъв смисъл - като формат, като продукт, като интерес, като пазар. Първо отборите станаха 24, после 32, а вече се задава и първенство с 48 участници (говори се още за това в Катар, но по-вероятно ще е през 2026 г.).
Математиката е проста: докато финалистите бяха 16, само каймакът на Европа се бореше за световната корона. В последния четвърт век обаче дори отбори от страни с население колкото един квартал (Исландия) взеха да се класират.
Средната футболна класа на Стария континент масирано се пренесе на световната сцена и другите неизбежно започнаха да издишат. Южна Америка продължава да е с 5+1 квоти и няма как да е равностойна на 14-те европейски представители - кой от кой по-силни. И друго - тези 14 отбора вече не минават през квалификации с трийсетина (както бе до падането на Берлинската стена), а с цели 54 държави. А това многократно вдигна конкуренцията.
От Югославия се нароиха камара футболни гладиатори - Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина; от СССР - Русия, Украйна, Беларус, прибалтийските републики, Грузия, дори Казахстан. Като прибавим Чехия и Словакия - ето ви още поне дузина отбори с класа. Подобно футболно размножаване не се наблюдава никъде по географската карта в последните 25 години.
Шампионската лига превърна футбола в Европа в бизнес за милиарди. Парите на руските олигарси и близкоизточните шейхове изстреляха играта по тези ширини в друго измерение.
Логичният резултат бе, че 13 от последните 16 полуфиналисти на световни първенства са от Стария континент. Най-добрите клубове са в Европа, големите пари се изливат тук, а най-ярките таланти следват парите. 544 от 736-те футболисти на това световно изкарват хляба си в Европа. Това казва много.
Ако плановете на ФИФА се случат и форматът на Мондиала се разшири на 48 участници, нищо чудно да видим 8 европейски четвъртфиналисти: след групите ще бъдат прибавени и 1/16-финали, което означава, че за да стане световен шампион, Бразилия например ще трябва да победи в директни елиминации 5 отбора. А, както виждаме, на последните две първенства „селесао" отпадна още в първия си сблъсък с европейски съперник след групите (преди 4 години отстрани Чили и Колумбия преди полуфинала с Германия; сега отпадна от Белгия, след като елиминира Мексико). Абсолютно същото важи за Аржентина, за Уругвай или за която и да е южноамериканска сила.
Големият въпрос - добре ли е всичко това за играта?
Зависи от гледната точка. Ако искаме да гледаме най-добрите отбори в решителната фаза, независимо от кой континент са, то тогава няма съмнение кой командва парада.
И не очаквайте скоро промяна. Европа е най-трудният квалификационен регион - достатъчно е да припомним, че Холандия и Италия не успяха да минат през ситото. И въпреки че има 13 квоти (плюс домакина Русия) и е най-масирано представеният материк на мондиала, това не разкрива цялата й мощ. Съвсем не е пресилено твърдението, че почти всеки от последните 24 финалисти на европейското във Франция щеше да прескочи групата си на това световно.
Добри новини за другите? Ами няма - ако не броим факта, че следващите две първенства няма да са в Европа. Но пък все още помним какво направи Германия насред „Маракана" преди 4 години...
