Онзи знаменит удар с глава в мрежата на Бодо Илгнер хвърли нацията в делириум, но е твърде възможно да е нанесъл тежки поражения в мозъчната дейност на доскорошния първи вицепрезидент на БФС Йордан Лечков. Не че и с доста от предишните си действия като футболен ръководител, бизнесмен или политик не ни е карал сериозно да се съмняваме в здравия му разсъдък, но сега май премина всякакви граници.
Защото това, което бе определено от някои като „законово право" и „нищо сензационно", е, меко казано, смехотворно и недвусмислено навежда на мисълта, че някогашният гениален футболен плешивец се е превърнал в самозабравил се апаратчик, който е готов да жертва всичко, само и само да не изпусне кокала.
Вярно - гениите са луди, но тук не говорим за симпатична ексцентричност, каквато Лечков успешно ни пробутва от години с прочутите си хавайски ризи, а за краен стадий на безразсъдство, пълна липса на усещане и тотално бягство от реалността.
Лечков е вицепрезидент на Борислав Михайлов от 2005 г. С други думи - неизменно е бил до доскорошния президент на футболния съюз цели 14 години. Нещо повече: той е бил най-близкият му човек, дясната му ръка и най-довереният съмишленик, съдейки по привилегията да е първи вицепрезидент. Освен това е пряк отговорник за най-важния ресор в работата на БФС - националния отбор.
И възниква простият ленински въпрос - какво следва да направи споменатото лице, след като неговият брат по оръжие, връчил му такава власт, правомощия и доверие, подаде оставка? Разбира се, вариантът може да е само един - да си тръгне заедно с него. Така се прави не само в цивилизованния свят; такава е била практиката още в родово-общинския строй. С главатаря на племето умират най-близките му хора.
Какво обаче стана ясно в последните дни? Целият Изпълнителен комитет е подал оставка, само Лечков е отказал. Тоест дори хора, за които има съмнения, че са били опозиция или в някакъв момент са провеждали диверсионна политика, са намерили за редно и морално да „загинат" с главатаря, който ги е поканил. Само най-близкият му човек не го е направил. Що за идея?
Всъщност индикациите за крайно необяснимите действия на Лечков дойдоха непосредствено след прословутото заседание на изпълкома, на което Михайлов хвърли оставка.
Но тогава никой не се запита защо именно Лечков не пое щафетата, а ролята на временен президент бе делегирана на ветерана от запаса Михаил Касабов. Удобното извинение - че Лечков бил в предизборна кампания, беше „мижи да те лажем". Дори самият той бе напълно наясно, че шансовете му да стане кмет на Сливен, са абсолютно никакви. Но вместо да се нагърби с това, заради което е заемал високия си футболен пост в последните 14 години, той уж си бил направил отвод, за да се хвърли в напълно обречена политическа битка. Глупости на търкалета.
Да се върнем към пресните новини - всъщност стана ясно от самите изявления на Лечков, а и от жалбата му в съда, че той не е подавал оставка. Което значи, че е бил свален от поста първи вицепрезидент, защото по друг начин няма как да бъде прескочен. Което пък логично значи, че още тогава е поискал властта и правото да оглави футболния съюз. Но му е било попречено. Как и от кого, не е ясно, но едва ли е и толкова важно.
Дали точно така са протекли събитията, можем само да гадаем, но всичко сочи в тази посока. Така или иначе, вече нещата са ясни - Лечков иска да е президент. При това не временен, както изглежда. Дали съдът ще му позволи, е друг въпрос. Предстои да разберем.
По-важното е друго: как точно си ги представя нещата някогашният гениален плешивец?
Да приемем, че превратът му бе успял или предстои да успее - вярва ли си, че ще изкара и една седмица на президентското кресло? Срещу него ще са всички - цялото БФС с тежките си структури по места, администрацията, всичките му досегашни дружки от „златното" поколение, собствениците на клубовете, включително големите играчи, и най-важното - държавата. Вярва ли си Лечков, че след като лично премиерът е призовал Михайлов да подаде оставка, ще приеме точно него за нов президент? Ако е така, значи наистина онзи изпреварващ плонж пред Хеслер му е нанесъл непоправими последствия.
Разбира се, има го и другият вариант - Лечков да играе двойна игра с Михайлов, но заради всичко казано по-горе, такъв е почти изключен. По всичко изглежда, че просто Лечков си е повярвал прекалено много и е предприел някаква самоубийствена индивидуална акция, която стремглаво го води към един-единствен възможен изход: тоталното компрометиране. Досега той бе просто провален политик, много скоро ще е и провалена личност.
Защото, ако Михайлов иска да тупа топката и да отлага конгреса на БФС, за какво му е да прави тези циркове? Можеше още на онзи изпълком Лечков да поеме властта и пак да започнат протакания и отлагания.
Но най-нелепото е, че за разлика от всички останали - включително врабчетата в Бояна, които разбраха, че хората искат тотална промяна, само Лечков продължава да си живее в собствен свят и да си вярва, че всичко може да продължи по старому. Е, имаме лоша новина за Данчо - това просто няма как да се случи.
Да, футболът често е нелогична игра и по някаква много перверзна ирония може да стане така, че най-слабият национален отбор на България за всички времена да се класира на голям форум през баражите на Лигата на нациите. Но това нищо няма промени - на европейското ще ни бият като тъпан на сватба и пак ще си се върнем засрамени в струтената ни колибка. И пак ще се търси отговорност от тези, които я срутиха.
Всъщност пред Йордан Лечков има един вариант - ако толкова иска властта, да излезе и да се кандидатира за президент. Току-виж тогава най-накрая да проумее, че песента му отдавна е изпята. И че авторитет, доверие и морал се градят трудно, но много лесно се става за резил.