Придобилият статут на знаков фолклорен герой у нас БАТЕ (Борисов) довечера ще види името си на лъскавото табло в Монако. Там ще е жребият за групите на Шампионската лига, там ще са Реал, Барса, Юнайтед и Байерн. И БАТЕ.
Преди 3 години отборът с абревиатурата пристигна на „Герена", посрещнат от духовитостите на един прочут футболен ръководител. „Те не са нищо повече от един заводски тим, докато ние носим името на най-великия българин. Нашата страна е с 1400 години история, а тяхната е изкуствено създадена"... Цитати от изказване на Тодор Батков преди първия мач на Левски с БАТЕ. Каква стана тя - 0:1 в София, 1:1 в Беларус и заводското отборче от изкуствената държава е в групите на Шампионската лига.
Този ръководител също е култов, а и носи сред феновете прякор на голям литературен, че и фолклорно разработен у нас герой. Но тук думите му не са смешни, а горчиво показателни. Изтъпанчваме се и говорим, очакваме много, правим трагедии от загуби, а не виждаме, че сме си жива трагедия.
Защото в сряда БАТЕ за втори път влезе в груповата фаза на Шампионската лига. Заводско или не, отборчето за три години дръпна толкова пред нас, че сега е нежелан съперник за който и да е от родните „евробойци". А, да не забравим - междувременно нашамари и Литекс, като го преби с 4:0 в Ловеч за Лига Европа.
През 2006 г. Левски стана единственият наш участник в Шампионската лига. Влезе в групите, изяде бой, но бе там. И куп герои, подобни на оня с лафа за „заводското отборче" обявиха гръмко, че 10 години няма излизане от Обетованата земя. Започва възходът, а това щяло да дръпне напред и другите, изобщо - футболът ни тръгва! Накъде тръгва, бате?
Година по-късно Анортозис написа история и стана първият кипърски отбор в групите. След това бе БАТЕ, първият тим от Беларус. Оттогава Кипър вкара още два пъти свой представител там - АПОЕЛ през 2009 г. и сега. БАТЕ влиза за втори път. През тези 3 години от идването на „автозаводците" на „Герена" в групите влязоха и унгарският Дебрецен и словашкият Жилина - два също широко популярни у нас отбори, били Левски и Литекс, където ги хванат. Унгария и Словакия, с далеч не по-силни от нашето първенства, успяха. Беларус и Кипър също. За тия 3-4 години у нас само се говори. Тия са „заводски отбор", ония са в криза, третите са мургавелки, четвъртите - късметлии. Но все ни бият.
Какво странно има, след като Кипър и Беларус вече взеха да ни тъпчат и на ниво национални отбори? Скоро ще дочакаме в групите на Шампионската лига и ирландският Шамрок Роувърс, например. Нищо че първенството им е полуаматьорско. Те в световните квалификации ни показаха кой кой е. Там може да влезе и малтийският Слиема, защото ние и с Малта имахме проблеми на ниво национални тимове, а тези от Слиема взеха, че тупнаха Локомотив (Пловдив) в една контрола преди сезона. Засега в контроли, скоро и в официалните мачове!
И така, докато в страната на фолклорните герои и големите приказки основно се смеем на лафове, хората от „изкуствени" и отписани за футбола държави слушат наживо химна на Шампионската лига. Така е в живота, бате!